Присъда № 12 от 07.04.2022, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 12 от 07.04.2022 г., постановена по НОХД № 123 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Хасково

Окръжна Прокуратура – Хасково е предявила обвинение срещу Л. П., р. на ********** г. в гр. ******,******* ******, ********гражданин, *******, неосъждан, с ******образование, ******, притежаващ „пътен документ за връщане в ******“ с № *****, изд. на ******г. от Посолството на Р *****в Р *******за това, че на 03.02.2022 г. на ГКПП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, дал дар – парична сума в размер на 20 евро, с левова равностойност 39,11 лв. на длъжностно лице – полицейски орган, а именно М.Д.В. – ***** ***** ****** ***** ***** ****** ****, със специфично наименование на длъжността „**** *****“, за да извърши действие по служба – да го пропусне да премине с л.а. марка и модел „Опел“, с ***** рег. № ******* от Р България за Р Турция, като водач на същия, без валидно свидетелство за регистрация на автомобила – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК. С обвинителния акт прокурорът иска и отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – 1 бр. банкнота с номинал от 10 евро, със сериен номер ***********и 1 бр. банкнота с номинал от 10 евро, със сериен номер *********.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението, във вида, в който е повдигнато. Предвид диференцираната процедура, по която протича производството, счита, че наличните доказателства подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание. Претендира на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., а на основание чл. 307а от НК предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата.

Защитникът на подсъдимия П. – адв. К., при обсъждане на въпросите по чл.

248, ал. 1 от НПК в проведеното разпоредително заседание, релевира искане съдебното производство да протече по реда на съкратено съдебно следствие, регламентиран в Глава XXVII от НПК, а именно по реда на чл. 371, т. 2 – с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимият се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия в заключителна си пледоария се фокусира върху индивидуализацията на наказанието, което последното следвало да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а размерът му да клони към предвидения в закона минимум. Самото деяние не се отличавало със завишена степен на обществена опасност, съответно претендира съдът да приложи разпоредбата на чл. 58 от НК и да намали определено наказание с една трета.

Подсъдимият разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти, с оглед разяснените права и последици по чл. 372 ал. 1 от НПК.

В тази връзка и на основание чл. 371 и сл. от НПК, след проведено предварително изслушване на страните по делото, съдебното следствие беше 1 проведено по предвидения в чл. 373 от НПК процесуален ред.

Подсъдимият в своя защита изразява възмущение от постъпката си, а в последната си дума изразява съжаление.

Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК – чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л. П. /L.Р./ е ****** гражданин, роден и живущ в гр. ******, Р ...... В края на 2021 г. подсъдимият взел решение и заминал да си закупи лек автомобил на старо от Р Франция. Докато там търсел подходящ автомобил, подс. П. станал жертва на престъпно посегателство, при което му били отнети документите за самоличност.

Подсъдимият се обърнал към Посолството на Р *** в Париж, от където на 26.01.2021 г. му бил издаден пътен документ за връщане в Р ******с № *******с валидност до 04.02.2022 г.

На 02.12.2021г. в гр. Ербле, Р Франция подсъдимият П. придобил в собственост от търговско дружество „****“ с № ******* лек автомобил марка „Опел” с ***** peг. № *******. Извършената сделка била удостоверена с декларация за прехвърляне на МПС, попълнена от страна на предишния собственик, а наред с нея на подсъдимия представили и анулираното след сключването на сделката, чрез поставянето на надпис на ***** „VENDU“ /продадено/ върху него, свидетелство за регистрация на лекия автомобил с № ******, издадено от Префектура ЕСОН. С последното, съобразно френското законодателство /от чл. R322-1 до чл. R322-5 от Кодекса за движение по пътищата и Постановление от 09.02.2009 г., изм. с Постановление от 12.12.2017г. на Р Франция/, новият собственик имал право да управлява МПС за срок от 1 месец само на територията на Р Франция, до получаване на сертификат за регистрация. Съобразно посочените правила при експорта на МПС от Франция към Европейския съюз или към трета страна, новият собственик следвало задължително да придобие временна регистрация „WW“ от МВР /Префектура/ или от хабилитиран от МВР автомобилен професионалист. За посочените нормативни изисквания и най-вече за условията, при които МПС следвало да напусне правомерно територията на Република Франция и да пътува на собствен ход, подсъдимият бил уведомен. Тъй като снабдяването горепосочените документи изисквало време и допълнителни средства, а и предвид обстоятелството, че подс. П. следвало задължително да се завърне в родината си до 04.02.2022 г., той решил да напусне територията на Р Франция с лекия автомобил, но без да изпълни тези си задължения.

За целта той договорил автомобилът да бъде транспортиран на платформа от Р Франция до Р България, а той да се придвижи до страната ни с товарен автомобил „Мерцедес" с български peг. №****** От Р България, през Р Турция до Р Грузия подсъдимият имал намерение да управлява лекия автомобил, марка „Опел“, с ***** per. номер ******* с наличните му документи.

По описания начин подсъдимият напуснал пределите на Р Франция, пресякъл границите на няколко държави и в 05:17 часа на 03.02.2022 г. влязъл в Р България през ГКПП Видин „Дунав мост". На наша територия той намерил мястото, на което бил оставен лекия му автомобил, марка „Опел“ с ***** peг. номер *******, качил се в него и управлявайки го се запътил към ГКПП „Капитан Андреево“.

В 15:40 часа на 03.02.2022г. подс. П. пристигнал на ГКПП „Капитан Андреево“ и се установил за проверка на трасе „Излизащи от страната леки 2 автомобили“. В този момент там служебните си задължения във връзка с осъществяване на граничен контрол изпълнявали свидетелите М.Д.В. и Н. Г. Р. - и двамата, имащи качеството на длъжностни лица - ***** *****.

Св. Р. бил *** в ***** от **** към ****. Сред длъжностните му задължения било ръководство на служителите на ****** които били на смяна.

Св. В. била ****** в *** в **** от ******, а специфичното наименование на длъжността било „**** *****“. Тя изпълнявала служебните си задължения с полицейска униформа, носеща отличителните белези на „Гранична полиция“, удостоверяваща длъжностното качеството. Като служител в структура при Главна

Дирекция „Гранична полиция“ на МВР нейните правомощия били регламентирани в Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС № 104/20.05.2002г., Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.55/21.07.2015г. и длъжностната ѝ характеристика.

Въз основа на горепосочените актове, като полицейски орган, св. В. имала правомощията да осъществява граничен паспортно-визов контрол на ГКПП „Капитан Андреево“ на лицата и транспортните средства, преминаващи през границата от Р България за Р Турция, като сред основните задачи били разкриване и предотвратяване на престъпления и нарушения против сигурността на държавната граница и паспортно-визовия режим на територията на ГКПП. При осъществяване на граничния контрол, св. В. била оправомощена да извършва самостоятелни и/или съвместни гранични проверки на лицата, превозните средства и техните документи и да не допуска преминаването им през гранично контролно-пропускателния пункт, когато те не отговаряли на условията, предвидени в нормативен акт, или били налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница. При проверката на документите на лицата, като ******, извършващ проверка на първа линия, каквито функции именно св. В. изпълнявала на горепосочената дата - 03.02.2022 г., на автоматизирано работно място /АРМ/ №10, тя имала право да изисква от водачите на преминаващи МПС, наред с документите им за самоличност и документи за правоспособността им да управляват МПС, за регистрация на моторното превозно средство, документ за неговата собственост, за задължителна застраховка, както др. документи. В случай на установени несъответствия в представените документи или непредставянето на изискан документ, св. В. следвало да отклони водачът и МПС за допълнителна /задълбочена/ проверка на втора линия и да докладва случая на ***** групата - св. Р. В правомощия на св. В., като ******* влизали и действията, при изрядност на предоставените документи от водача, да въведе данните му в системата, да положи изходящ граничен печат в документите му и да го пропусне да излезе от страната ни.

На 03.02.2022г. при пристигането на ГКПП „Капитан Андреево“, подс. Л. П. застанал с управлявания от него лек автомобил, марка „Опел“ с ***** peг. номер ******* на трасе - изход от Р България за Р Турция , на АРМ №10. Знаейки, че управлявания от него автомобил е с неизрядно свидетелство за регистрация и констатацията на това обстоятелство от страна на проверяващия го граничен полицейски служител евентуално би забавило премиването му през границата, а и доколкото крайният срок на валидност на пътния му документ изтичал и просрочието би му създало проблеми, той решил да избегне тези неблагоприятни за него последици, като даде дар – парична сума на граничния полицейски служител – св. М. В., с цел да я 3 мотивира да извърши действие по служба - да го пропусне да премине с лек автомобил „Опел“ с ***** peг. номер ******* от Р България за Р Турция, като водач на същия, без валидно свидетелство за регистрация за автомобила.

В изпълнение на взетото решение подс. П. извадил и поставил в пътния си документ за връщане в Р Грузия с № ***** една банкнота с номинал от 10 евро със сериен номер ****** и ведно с анулираното свидетелството за регистрация на лекия автомобил марка „Опел“ с ***** peг. номер *******, с декларацията за прехвърляне на МПС и разписка от декларация за покупка на МПС ги подал на св. В., като пътния си документ с банкнотата в него поставил най-отдолу.

Осъществявайки служебните си задължения, св. В. започнала проверка на представените документи. Първо прегледала свидетелството за регистрация на лекия автомобил марка „Опел“ с ***** peг. номер *******, като с оглед на обстоятелството, че с писмо peг. № 3282р-30599/06.1 2.20 18г. на ГДГП-МВР до РДГП, всички гранични служители били запознати с нормативните изисквания в Р Франция при продажба на МПС веднага констатирала, че същото е анулирано. Св. В. продължила да разглежда останалите представени от страна на подсъдимия документи, като в момента, в който отворила пътния му документ за връщане в **** с № ***** от него изпаднала банкнотата от 10 евро. Виждайки я, св. В. затворила прозореца на работното си място и помолила св. И.Г. нейна колежка, която по това време била в помещението да извика началника ѝ - св. Н.Р.

Явявайки се место св. Р. също разгледал представените от страна на подсъдимия документи. Той също констатирал невалидността на свидетелството за регистрация на лекия автомобил марка „Опел“ с ***** peг. номер *******. Вдигнал падналата на служебното бюро банкнота с номинал от 10 евро, показал я на подсъдимия и го попитал на руски език „За какво е поставил в документа си тази банкнота?“. На отправения му въпрос и на вида на показаната му банкнота подсъдимият не реагирал изненадано. Извадил и подал на св. В. свидетелство си за управление на МПС. Тогава св. Р. взел представената от подсъдимия декларацията за прехвърляне на МПС /договор за покупко-продажба на МПС/ и му обяснил на разбираемия от него ***** език, че с този документ не може да напусне страната ни.