Решение № 97 от 10.05.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Бургас, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Радостина К. Калиманова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на С. А. К. от гр. А., чрез процесуалния му представител адв.П. В. от АК - Б., против решение № 16/08.01.2023 г. по в.гр.дело № 862/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от въззивника С. А. К. против „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407, иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинена смърт на неговия дядо К. А. М., ведно със законната лихва от датата на деликта - 27.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че неправилно и необосновано съдът е приел, че ищецът С. К. не е установил съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка (по см.на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк.д № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС) в резултат на която търпи от смъртта на своя дядо К. М. продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като не е извършена съвкупна оценка на безспорно установените от разпитаните свидетели обстоятелства относими за спора, не са съобразени и обсъдени представените по делото писмените доказателства.

1

Излагат се твърдения по фактите - за наличието на застрахователно правоотношение между ответника и участвалото в ПТП МПС по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на причиняване на ПТП; за наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 658/2021 г. по описа на ОС-Бургас, с която М. Х. е бил признат за виновен в това, че на **.**.**** г. в гр. А., при управление на МПС лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, с ДК № А 11 83 КХ, е нарушил правилата за движение по пътищата, предизвиквайки ПТП с движещ се с предимство мотоциклет марка „Сънсто“, модел „Церес 50“ с ДК № А 5474 М и по непредпазливост причинил смъртта на К. А. М.; както и за получена по банкова сметка с титуляр К. А. М. през периода 09.12.2016 г. - 08.01.2020 г. сумата в размер на 15 425 евро от ищеца по делото – внук пострадалия.

Цитират се показанията на разпитаните по делото свидетели, които според ищеца установяват, че той е бил отгледан почти изцяло от своя дядо К.

М., тъй като родителите му не са били в много добри отношения; че единствената подкрепа на ищеца са били дядо му и баба му; че дядо К. е издържал ищеца материално и във всяко едно отношение, бил му е като баща и му е бил единствената му подкрепа, бил е за ищеца и дядо, и приятел, и баща, и учител.

Твърди се, че събраните гласни доказателства установяват, че след като е пораснал, ищецът започнал да изпраща пари на своя дядо, за да може дядо му да живее хубав живот, но от своя страна дядо му не харчел тези средства, а ги събирал, за да купи апартамент на ищеца.

Твърди се, че ищецът изключително тежко прежилян смъртта на своя дядо, когато разбрал за ПТП се завърнал от чужбина, където живеел, осигурил и всички финансови средства, необходими за лечението, а впоследствие - и за погребението на дядо си. На погребението на дядо си ищецът бил много притеснен, объркан, спрял да говори, затворил се в себе си.

След смъртта му всяка година организира на датата, когато е починал дядо му, събиране, помен, направил беседка на вилата на дядо си и изградил чешма с надпис „В памет на любимия ми дядо”.

Цитират се показанията и на св. М., според когото в ръзката между К. и С. била много голяма – като между баща и син, защото дядо К. е имал починал син Ц. и затова се грижел за ищеца като за син, наричайки го „малкия Ц.“. Посочва се, че според същия свидетел, след загубата на дядо си ищецът не бил на себе си.

Позовава се становище на съдилищата по сходен казус, че изискването за съвместно живеене, като основа за извод за изградени трайни отношения на привързаност, не бива да се абсолютизира, тъй като това би довело до превратно интерпретиране на тълкувателната воля, поради което е признато правото на обезщетение на сестра и брат на починалия, които, макар да са живели в различно населено място, са имали близки отношения с починалия си брат.

2

Излагат се оплаквания за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установява, отношенията между ищеца и неговия дядо, да са били от такова естество, че да създадат връзка, по-дълбока или различна от обичайната между дядо и внук. Твърди се, че по делото са установени отношения, надхвърлящи традиционното за този вид родство.

Сочи се, че съгласно изложеното в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, финансовата грижа и издръжка във между бабите/дядовците и внуците е изключена от традиционните за българското общество семейни отношения, поради което установеното, че от раждането си, като малък и подрастващ ищецът е бил отгледан от неговия дядо вкл. е бил финансово издържан, а след неговото израстване като мъж ищецът е издържал дядо си до смъртта му, сочат на изключителност в отношенията им, поради което е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на ищеца.

Твърди се още, че събраните гласни доказателства установяват наличието и на втората предпоставка за уважаване на иска - действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

По отношение на размера обезщетението справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лв. се твърди, че

Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 4/1968 г., като не е взел предвид и не е оценил в пълнота всички установени по делото факти, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение, представляващо обезвреда за причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта 27.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски за двете инстанции по реда на чл. 38, вр. с чл. 36 от ЗА.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемият „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е депозирал оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, постановено е след цялостното и пълно изследване и обсъждане на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства.

Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано наличието на „изключителност“ в отношенията, съществували 3 между ищеца и починалия му дядо и съответно - в степента на изживените от ищеца морални вреди вследствие смъртта на дядо му.

Сочи се, че цитираните в жалбата свидетелски показания описващи отношенията между ищеца и неговия дядо като „изключителни“, са извадени от общия контекст. Излагат се твърдения, че в цялост свидетелските показания не сочат за „изключителност“ между ищеца и починалия, напротив сочат се нормални отношения на привързаност и грижа от дядо към внуците си, поради което обжалваното решение е правилно с оглед ТР № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, съгласно което други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, само при условието, че са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Сочи се, че по делото не е установено, между починалия К. М. и неговия внук, да се е породила изключителна близост и топли отношения извън границата на нормалните такива.

Оспорват се твърденията на въззивника, че показанията на св. А леля на ищеца, че ищецът „е кръстен на чичо си, който е починал много млад и това беше по желание на дядо К., понеже е изгубил много млад сина си и това му беше молба към по-големия му син, С. да бъде кръстен на починалия си чичо“, противоречат на представените удостоверение за раждане на ищеца, установяващо, че е роден през **** г., и на представеното удостоверение за наследници на К. А., установяващо, че синът му Ц. К. А., е починал през **** г.

Посочват се противоречия и на показанията на св. М. - първи братовчед на бащата на ищеца, с тези на св. А.

Направен е извод, че от приетите свидетелските показания може да се заключи, че за ищеца са полагали грижи всички членове на семейството му, вкл. лели и чичовци, тъй като докато ищецът е растял в неговия дом, дядо му е ходил на работа и не е бил ангажиран изцяло с отглеждането и възпитанието ми, за което роля имат и майка му, баща му, баба му, лелите и чичовците.

Излагат се подробни съображения за необходимостта от изключителност в отношенията между пострадалия и ищеца, която да излиза извън рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между дядо и внук, за да обоснове правото на ищеца да получи обезщетение за вредите, които сочи, че е търпял от смъртта на пострадалото лице.

Цитирана е съдебна практика в този смисъл.

С твърдението, че по изложените в писмения отговор съображения въззивната жалба е неоснователна, се претендира потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се сторените във въззивното производство разноски.

Също не се ангажират нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия 4 срок, против акта на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника С. А. К. за осъждане на въззиваемия „ДЗИ общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407, да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на причинена смърт на неговия дядо К. А. М., ведно със законната лихва от датата на деликта - **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумите. Изложени са твърдения, че при ПТП на **.**.**** г. в гр. А., между лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, с ДК № А 11 83 КХ, управляван от М. М. Х. и мотоциклет марка „Сънсто“, модел „Церес 50“ с ДК № А 5474 М, с водач К. А. М., последният – дядо на ищеца, е пострадал, бил е откаран в ЦСМП в УМБАЛ Бургас АД, където бил прегледан и хоспитализиран, но на **.**.**** г. е починал вследствие получените черепно-мозъчна травма, фрактура на черепа в средна дясна черепно-мозъчна ямка, двустранен субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка, моста и малкия мозък, довели до нарушение функциите на мозъка и неговите структури. Твърди се, че с влязла в сила присъда по НОХД № 658/2021 г. по описа на ОС - Бургас, М. Х. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. в гр. А., при управление на МПС лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, с ДК № А 11 83 КХ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.6 т.1, чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 от ППЗДвП, като несъобразявайки се с пътен знак Б 2 не осигурил предимство, а навлязъл в кръстовището предизвиквайки ПТП с движещ се с предимство мотоциклет марка „Сънсто“, модел „Церес 50“ с ДК № А 5474 М и по непредпазливост причинил смъртта на К. А. М. - престъпление по чл.343 ал.1, б.“в“, вр.чл.342 ал.1, вр.чл.58а от НК.

Твърди се, че към момента на настъпване на процесното ПТП, управляваният от М. Х. лек автомобил е бил застраховат по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

Изложени са твърдения, че смъртта на К. М. се отразява изключително тежко на неговия внук-ищеца С. К., който е бил отгледан от своя дядо, поради което отношенията между тях винаги са били топли и близки, основани на привързаност и взаимна обич. Твърди се, че тази изключителна близост в отношенията между двамата се дължи и на обстоятелството, че ищецът носи името на починалия друг син на К. Сочи се, след израстването на ищеца, независимо, че в този период е живеел в чужбина, от 2016 г. до смъртта на дядо си, ищецът е го е подпомагал финансово, а дядо му винаги е демонстрирал изключителна привързаност към ищеца, като двамата били свързани с особена духовна близост. Твърди се, че след смъртта на своя дядо, ищецът изпитвал празнота и загубата е още по5 непреодолима и надхвърляща по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка привързаност.