Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 127 от 17.05.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1023/2020
Вид
Решение № 127
Подписан
17.05.2021
В сила
24.06.2021
Състав
Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Варна , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елина П. Карагьозова при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Търговско дело № 20203100901023 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен от Д. Г. М. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.125, вх.2, ап.29 срещу А. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Чонгора“ 71, иск с правно основание чл.

534 ал.1 от ТЗ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 75 000 лв., представляваща частичен иск от 150 000 лева, дължима по силата на прескрибиран менителничен ефект – запис на заповед, издаден на 07.08.2013г. с падеж 31.08.2014г., с която сума ответникът в качеството му на издател на записа на заповед, неоснователно се е обогатил поради несвоевременно упражняване на правата на поемателя по ценната книга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 26.08.2020г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.08.2013г. ответникът е издал в негова полза запис на заповед за сумата от 150000 лева с падеж на задължението – 31.08.2014г. Твърди, че записът на заповед обезпечава вземането на ищеца към третото за спора лице - Н. Ш. Й.а, за сумата от 150000 лева, представляваща първа вноска с падеж 31.08.2014г. по чл.2 б.“Б“ от договор за прехвърляне на дружествени дялове в „Стройснаб“ООД от 01.08.2013г. с рег.№ 2299 на нот. Д.Б. РСВарна рег.№ 012 към НК. Общата стойност по довора за прехвърляне на дялове е в размер на 600 000 лв., от 1 които 300000 лева са заплатени със заемни средства по сключен с Българска Банка за развитие револвиращ кредит № 757/30.07.13г., а останалата част от 300 000лв. е разсрочена на две вноски: до 31.08.14г. сумата от 150 000 лв., на основание чл.2 б."Б “ и до 31.08.15г. сумата от 150 000 лева, на основание чл.2 б"В" от договора, който не са погасени и понастоящем. Поддържа, че към настоящия момент липсва изпълнение както по каузалното правоотношение, така и по записа на заповед. Излага, че по ч.гр.д.№ 13988/19г. на ВРС в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу А. Д. Й. за сумата от 150 000 лв., представляваща дължима сума по процесния запис на заповед, срещу която ответникът подал възражение. В производството по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, по който е образувано т.д. №46/20г. на ВОС, ответникът е направил възражение за погасяване по давност на вземането по записа на заповед по прекия менителничен иск по 531 ТЗ, поради което същият е бил отхвърлен.

Поддържа, че ищецът не е упражнил правата си по ценната книга своевременно в тригодишен срок от падежа, поради което записът на заповед е прескрибиран, считано от 31.08.2017г., което поражда правния му интерес от предявяване на иска за менителничното неоснователно обогатяване.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва иска с твърдения за нищожност на записа на заповед на основание чл.486 от ТЗ, тъй като обвързването на задължението с неспазване на сроковете по договора компрометира безусловния характер на записа на заповед и въвежда повече от един срок за изпълнение на менителничното задължение. Твърди, че записът на заповед не е предявен за плащане, тъй като не е посочена дата, на която длъжникът е поканен да плати, респективно изискуемостта на задължението не е настъпила, поради което прекият иск не е погасен по давност. В условията на евентуалност поддържа, че кредиторът по записа на заповед не търпи вреда от това, че давностният срок по него е изтекъл, защото същият търси правата си по съдебен ред по каузалното правоотношение. Както е посочено и в самото съдържание на ценната книга, същата обезпечава не собствено задължение на издателя, а задължението на трето за спора лице по договор за покупко-продажба на дружествени дялове, което е предмет на разглеждане по т.д. №45/2020г. на ВОС и по т.д.

1939/2019г. на ВОС. Издателят се е задължил да гарантира едно чуждо 2 задължение, поради което има правно положение аналогично на това на авалист. Когато правата по ценната книга, която само е служела за гаранция на чужд дълг, са били загубени по давност, както е в настоящия случай, този, който е гарантирал чуждо изпълнение не може да отговаря по иск за неоснователно обогатяване, защото такова липсва. Поддържа, че страните са имали уговорка ищецът да не претендира заплащане на втора и трета вноска по договора за продажба, срещу поет ангажимент да не му се търси отговорност за негови задължения към „Стройснаб“ООД по стоков кредит в размер на 162 253.26 лева и за неотчетени суми от продажба на стоки на стойност 67054,69 лева.

В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която поддържа, че клаузата за падежа уточнява единствено връзката на записа на заповед с каузалното правоотношение, но не поставя под съмнение безусловния характер на менитеничния ефект. Тази клауза има значение само доколкото за реализиране на вземането по записа на заповед следва да е възникнало кореспондиращото задължение по договора. Счита валидността на записа на заповед и неговата редовност от външна страна за установени с влязло в сила решение по т.д. №46/2020г. на ВОС, с което прекият иск е приет за основателен, но погасен по давност, което е и единственото основание за отхвърлянето му.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа вече изразеното становище по иска. Счита за неправилно позоваването на приетите за безспорни от решаващия състав по т.д. №46/2020г. на ВОС обстоятелства, поради липса на идентичност в предмета на делата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Със запис на заповед, издаден на 07.08.2013 г., А. Д. Й. се е задължил неотменимо да заплати на Д. Г. М. сумата от 150 000 лева, с падеж на конкретен ден – 31.08.2014г. В ценната книга изрично е записано, че същата обезпечава вземане, което приносителят има към Н. Й.а по договор за продажба на дружествени дялове от 01.08.2013 г г. Посочено е още, че сумата 3 е платима при неспазване сроковете по договора.

Безспорно е между страните, а и от съдържанието на ценната книга се установява, че издаденият от ответника запис на заповед обезпечава задължението на неговата майка Н. Ш. Й.а към ищеца за сумата от 150000 лева, представляваща вноска с падеж 31.08.2014г. по чл.2 б.“Б“ от договор за прехвърляне на дружествени дялове от 01.08.2013г. с рег.№ 2299 на нот. Д.Б. РС Варна рег.№ 012 към НК.

С визирания в ценната книга договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013 г., с нотариална заверка на подписите, Д. Г.

М. е прехвърлил на Н. Ш. Й.а собствените си 50 дружествени дяла от капитала на „Стройснаб“ ООД срещу цена в размер на 600 000 лева, платима по следния начин: А/ 300000 лева в срок до 25.08.2013г., Б/ 150000 лева – в срок до 31.08.2014г. и В/ 150000 – в срок до 31.08.2015г.

Предявеният от Д. Г. М. срещу А. Д. Й. иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 531 от ТЗ за установяване дължимостта на вземането по процесния запис на заповед, за което е издадена Заповед № 6750/02.09.2019 г. по ч.гр.д. № 13988/2019 г. по описа на ВРС, е отхвърлен с влязло в сила на 22.10.2020г. Решение №260136/ 06.08.2020г. по т.д. №46/2020г. на ВОС, поради погасяването му по давност.

За вземането по каузалното правоотношение са образувани две искови производства – по т.д. №45/2020г. на ВОС с предмет предявен от Д. Г. М. срещу Н. Ш. Й.а иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК и по т.д. №1939/2019г. на ВОС с предмет предявен от Н. Ш. Й.а срещу Д. Г. М. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като първото производство е спряно до приключване на второто, което от своя страна е на етап инстанционен контрол на постановеното първоинстанционно решение. Производството по т.д. №45/2020г. на ВОС е образувано след подадено от длъжника Н. Ш. Й.а възражение по чл.415 от ГПК срещу издадената срещу нея в полза на Д. Г. М. Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.

№13978/2019г. на ВРС за сумата от 150 000 лева, представляваща непогасена вноска с падеж 31.08.2014г. по Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013г., с рег. №2299 на нот. Д.Б. с рег. №012 към НК.

4

Производството по т.д. №1939/2019г. на ВОС има за предмет недължимост на същото вземане, но е образувано по иск на длъжника в заповедното производство.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Правото на приносителя на записа на заповед да предяви специалния менителничен иск по чл.534, ал.1 ТЗ, с който да се защити срещу последиците на менителничното неоснователно обогатяване, възниква в случаите, когато правото му на пряк иск по чл.531, ал.1 ТЗ е погасено в резултат от прескрибиране на менителничния ефект поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или в резултат на преюдицирането му поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. Искът за неоснователно менителнично обогатяване може да се упражни в тригодишен срок от датата на преюдицирането или прескрибирането на преките и/или регресните искове – чл. 534, ал. 2 ТЗ.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецътприносител на ценната книга да докаже по делото както факта на наличието на действителен менителничен ефект, така и че търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. В случай на наведено твърдение за връзка между менителничния ефект и конкретно каузално правоотношение, то на изследване в производството подлежи и съществуването на това правоотношение, респ. на вземането, което записът обезпечава /в този см. са Решение № 133/05.07.13г. по т.д.№104/11г. на ВКС, Решение №90/10.09.12г. по т.д.№431/11г. на ВКС/.

Настоящият съдебен състав дължи самостоятелна преценка за редовност на записа на заповед, без да е обвързан от мотивите на решението по прекия менителничен иск, тъй като същите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Доколкото за спазването на формата за действителност на сделките съдът следи служебно, възраженията за нередовност на ценната книга не са преклудирни и подлежат на разглеждане в настоящото производство.

5

Записът на заповед е формална сделка, подчиняваща се на императивни съдържателни изисквания. Документ, който не съдържа някой от задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, не е запис на заповед.

Включването на други реквизити, различни от законоустановените, не опорочава записа на заповед, освен ако не отричат безусловния характер на поетото задължение за плащане. Ако добавката не засяга реквизитите на менителничния ефект, същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му (т.4д на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС). Не е условие за валидност на записа на заповед посочването в него изрази като "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам", достатъчно е за спазване на изискването по чл. 535, т. 2 ТЗ да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане (т. 2 на ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС).

От представения по делото запис на заповед се установява, че същият е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Същият съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно, наименованието запис на заповед, както в заглавието, така и в текста на документа, неотменимо обещание на издателя да заплати на поемателя сумата от 150000 лева, дата и място на издаване, място на плащане, името на лицето, в чиято полза следва да се плати, падеж на определен ден и подпис на издателя.

Съдържащият се в записа на заповед допълнителен реквизит относно каузалната сделка не поставя под съмнение безусловността на поетото менителнично задължение и не рефлектира върху останалите реквизити, а фингираното му отпадане от текста на документа не води до смислови противоречия или съдържателни непълноти. Тази добавка сама по себе си не създава нито условие, при което да се извърши плащането, нито променя породеното от менителничния ефект задължение, а единствено цели да осигури доказателство за гаранционната функция на ценната книга за каузалните отношения, по повод на които е била издадена. Същото се отнася и за формулировката, че „сумата е платима при неспазване сроковете по договора”. Доколкото датата на падежа по записа на заповед може да се отнесе единствено към вноската от 31.08.2014г., обвързването на менителничното задължение с неспазването на този срок, има значение само 6 доколкото за реализиране на вземането по записа на заповед следва да е възникнало кореспондиращото задължение по договора, т.е. същото да е изискуемо към момента на падежа на ценната книга. В този смисъл поради идентичност на падежните дати по абстрактната и каузалната сделка, коментираната клауза не въвежда повече от един срок, т.е. не е опорочен и реквизитът по чл.535, т.3 от ТЗ. След като добавката не предвижда допълнителни правни или фактически действия на издателя, следва да се приеме, че поетото задължение е безусловно, независимо че този израз не е изрично употребен в съдържанието на документа. Налага се изводът за редовност на менителничният ефект от външна страна.