Определение № 558 от 18.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558 гр. Варна, 18.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500408 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: ********** срещу определение № 3207/29.07.2024 г. по гр. д.

№ 1155/2024 г. по описа на ВОС, с което производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК.

Изразено е становище, че обжалваното определение е необосновано, немотивирано и неправилно, както и че изводите на съда са формални, а не правни. Посочени са абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска, за които съдът следи служебно. Наведени са фактически твърдения относно изграждането и погиването на сграда с площ от 56 кв.м. през 1983 г., което изключва възможността да бъде предмет на договор за доброволна делба от 15.02.1989 г. Жалбоподателката счита, че е заявила иск с ясен петитум за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 15.02.1989 г., поради невъзможен предмет, тъй като обекта на собственост е погинал преди сключване на договора. Намира за неправилно и неясно разделянето на предявения от нея установителен иск на две части от съда.

Изразява становище, че се касае, както за фактическа, така и за правна невъзможност за сключване на целия договор за доброволна делба, а не отделни негови части като излага подробни съображения в тази насока.

Правният си интерес обосновава със становище за наличие на насрещни между нея и ДП „Български спортен тотализатор“ твърдения за придобито 1 право на собственост върху недвижима вещ – тото-пункт, находящ се на адрес гр. ***. Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1155/2024 г. на ОС – Варна е образувано по искова молба /впоследствие уточнена/ на Ж. И. Д. срещу ДП „Български спортен тотализатор“ и Милен Иванов Жеков установителен иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба на четириетажна жилищна сграда с адрес гр.*** от 15.02.1989 г., вписан с вх. рег. № 493, том I, № 139 в СВ тъй като сградата не е съществувала към момента на сключването на договора и не е издадена Заповед № 129/07.10.1983 на ОбНС-Варна, с която да е одобрен ПУП за парцела, в който е изградена сградата От приложените по делото искова молба, рег. на 01.10.1994 г., от „Български спортен тотализатор“ – гр. София срещу наследодателите на Иван Жеков, Ж. Д., Дафинка И. и Милен Жеков, по която е образувано гр.д.№ 1654/1995 г. по описа на РС – Варна, постановеното по същото дело решение от 10.01.1997 г. и решение от 03.07.1997 г. по в. гр. д. № 580/1997 г. по описа на ОС – Варна съдът установява, че „Български спортен тотализатор“ – София е предявило иск с правно основание по чл.108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ магазин с площ от 22.41 кв. м. със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сградата, построена в дворно място пл. № 6 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон в гр. Варна, с адрес *** срещу ответниците Д.В. И., И.Ж.И., Ж. И. Д. и И.И.Ж.. В исковото производство по гр. д. № 1654/1995 г. ищецът се е легитимирал като собственик на процесната сграда с договор за групов строеж и договор за доброволна делба, сключен между него и ответниците на 15.02.1989 г. С решението от 10.01.1997 г. по гр. д. № 1654/1995 г. по описа на РС – Варна, потвърдено с влязло в сила решение на 03.07.1997 г. по в. гр. д. № 580/1997 г. по описа на ОС – Варна е уважен иска на „Български спортен тотализатор“ – София, като е установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, а ответниците са осъдени да му предадат владението върху същия.

След постановяване на решението на ВОС от 03.07.1997 г. по в.гр.д.

№ 580/1997 г. по описа на ОС – Варна въззивниците по същото дело са подали молба с вх. № 22435/10.09.2010 г. по описа на РС – Варна за отмяна на влязлото в сила решение от 03.07.1997 г. по в. гр. д. № 580/1997 г. по описа на ОС – Варна на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Същата молба е върната, поради 2 неотстраняване на нередовности в рамките на указания от администриращия съд срок.

Искът за прогласяване нищожността на договор е установителен по своя характер, поради което неговата допустимост е обусловена от наличието на правен интерес от предявяването му. Невъведените доводи, възражения, факти, обстоятелства и непредставените доказателства, които имат отношение към правото на собственост предмет на предходно водено между същите страни дело, не могат да бъдат отново изследвани в последващо дело. В това се изразява действието на формираната сила на присъдено нещо, защото в противен случай би се стигнало до пререшаване на влязло в сила съдебно решение. Субективните предели на силата на пресъдено нещо определят кръга от лицата, които са обвързани от констатациите в съдебното решение относно съществуването или несъществуването на спорното право. Поначало тя се поражда между страните по делото съгл. чл. 298, ал. 1 ГПК. Влязлото в сила съдебно решение по уважен иск за ревандикация на недвижим имот поражда сила на пресъдено нещо между същите страни по образувано впоследствие дело за прогласяване нищожността на сделката, с която ищецът по иска с правно основание по чл. 108 ЗС се е легитимирал като собственик на имота.

Изводът на съда, постановил влезлия в сила акт в производството с предмет претенция по чл. 108 ЗС преклудира бъдещата възможност впоследствие да бъдат наведени доводи насочени срещу действителността на сделката (в този смисъл решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о. на ВКС, определение № 780/23.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5990/2014 г., IV г. о. на ВКС).

Формираната в случая сила на пресъдено нещо се явява абсолютна процесуална пречка за повторното възникване на правото на иск. Предявената впоследствие претенция с предметна и субективна идентичност е недопустима, поради което производството правилно е било прекратено от първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3207/29.07.2024 г. постановено по гр. д. № 1155/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

3

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4