Решение № 147 от 18.11.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Русе, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Палма Тараланска при участието на секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело № 20224501000306 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „БНП П.П.Ф.“ С.А. Клон България, ЕИК***, чрез главен юрисконсулт В.В. против Решение № 968/07.07.2022 г. на Районен съд-Русе, постановено по гр.д. № 6968/2021 г., с което са отхвърлени предявените на основание чл.422 ГПК искове по отношение на П. М. Ц..

Излагат се оплаквания за неправилност на решението, които се свеждат до нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и отхвърлените искове - уважени, както и присъдени съответните разноски за двете инстанции.

Насрещната страна - въззиваемата П. М. Ц. чрез адв. З. Р., АК-Русе е депозирала отговор, в който са развити подробни доводи за неоснователност на жалбата. Моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.

1

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Решението е валидно и допустимо.

Безспорно е установено от представените доказателства, че на 09.02.2018 г. между "БНП П. П. Ф." С.А. Клон Б., ЕИК*** и П. М. Ц. от гр.

Русе е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15738532, по силата на който дружеството е предоставило на ответницата за потребителски цели кредит в размер на 6 000,00 лева. Отпуснатият кредит на ответницата като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК , както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.

24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК . Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т.

20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като 2 основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При извършената самостоятелна служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, въззивният съд констатира следното: При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т.

11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК , както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК, както правилно е установил и първоинстанционният съд.

На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не помалък от 12. В конкретния случай след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на договора е използван шрифт Garamond с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при извършване на сравнението или че отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично е налице по отношение на приложения към договора сертификат и ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията“, които са съставени в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая сертификатът е подписан от кредитора и ответника и в него се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява елемент и е част от договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания. Аналогично е положението и по отношение на посочените ОУ.

На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 3

ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК .

Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит между "БНП П. П. Ф." ЕАД С. и въззиваемата П. Ц. е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК , както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно извършеното пълно погасяване на задължението на кредитополучателя чрез направените вноски общо в размер 4 на 9 143,55 лв, което се явява с 3 353,55 лв повече от получените реално 5 790,00 лв, тъй като част от разрешените 6 000,00 лв - в размер на 210,00 лв не са предоставени на кредитополучателя, а са зачетени като „разходи по кредита“ по смисъла на §1, т.1 от ПЗР на ЗПК и са задържани от кредитора.

Предвид гореизложеното, решението на РРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивния жалбоподател са направените от ответната страна разноски, за което е представена справка по чл. 80 ГПК.

Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 968/07.07.2022 г. на Районен съд-Русе, постановено по гр.д. № 6968/2021 г.

ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф.“ С.А. Клон Б., ЕИК*** да заплати на П. М.

Ц., ЕГН: ********** сумата от 450,00 лв направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред РОС.

РЕШЕНИЕТО обжалване. е окончателно и не подлежи на касационно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5