Решение № 118 от 23.02.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Плевен , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Милена С. Томова като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело № 20204430104096 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от *** с ЕИК *** против Р. Й. П. с ЕГН ********** и Ж.П. П.а с ЕГН **********.

Твърди се, че процесните вземания произтичат от договор за потребителски паричен кредит № ***, одобрен на 7.06.2016 г. и сключен на 8.06.2016 г. между Р. Й. П. в качеството на Кредитополучател и Ж.П. П.а като Поръчител, двамата от една страна и *** - от друга. Твърди се, че с факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверил, че му бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил бил екземпляр от Общите й условия, запознат бил с тях и безусловно ги приемал. Излага се, че при условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът бил предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 50000,00 лева, която сума била преведена по посочената от Кредитополучателя банкова 1 сметка, на 08.06.2016г. Съгласно сключения договор страните били постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита възлизал на 51500,00 лв., представляващи сбор от чистата стойност на кредита 50000,00 лв. и такса за разглеждане на кредита 1500,00 лв., като таксата за разглеждане на кредита Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитора на 120 броя равни части, които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Страните постигнали съгласие Кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която била Договорена застрахователна премия в размер на 2214,00 лв., за което Кредитополучателят подписал декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия била разделена на 120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска се предоставял едномесечен гратисен период, в който ако не се извърши плащане по застрахователната премия застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода считано от 21.09.2018 г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни премии. Твърди се, че подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Излага се, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 23 537,76 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за 2 кредит бил в размер на 77251,76 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 643,76 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 21.06.2016 г., а последната била с падеж на 21.05.2026 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.

Излага се, че съгласно чл. 13 от Общите условия, при които *** предоставял потребителски кредити, с подписването на договора за кредит ответницата Ж.П. П.а, в качеството на Поръчител поела задължение към *** да бъде солидарно отговорна за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни задължения на потребителя, които възниквали по силата на Общите условия, като Поръчителят декларирал, че бил запознат с Общите условия и поемал задължение, в качеството си на поръчител да осигури пълно и точно изпълнение на всички задължения на потребителя произтичащи от Общите условия и от договора за потребителски кредит.

Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1943,74 лв. за периода от 21.03.2018 г. до 12.03.2020г. Кредитополучателят не бил заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена възлизала на 16405,38 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна лихва: 8968,44 лв., главница: 6821,99 лв., застрахователна премия: 498,15 лв. и лихва за забава 116,80 лв.

Твърди се, че на 19.11.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори били сключени между ***, с ЕИК *** и *** с ЕИК ***, по силата на които вземането на ***, произтичащо от процесния договор, било прехвърлено в собственост на ***, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други 3 разноски на дружеството - кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 19.11.2018г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.2018 г.

Навеждат се доводи, че в чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, *** в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което *** имала изрично пълномощно от ***. В изпълнение на поетите договорни задължения и изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на *** с Изх. № *** и уведомление с изх. № *** Уведомлението било изпратено чрез *** с известие за доставяне. И двете писма били върнати в цялост, тъй като останали непотърсени от получателя. До поръчителя било изпратено и уведомление за цесия с изх. № *** от страна на ***, чрез *** с известие за доставяне. Писмото било получено лично от *** П.а на 09.10.2019 г. Към исковата молба също се прилагали заверени копия от уведомленията за извършената цесия от страна на ***, които да бъдат връчени на ответниците, ведно е исковата молба и приложенията към нея.

Твърди се, че непогасените вземания, произтичащи от процесния договор възлизали на следните суми: главница в размер на 12882,47 лв.; възнаградителна лихва в размер на 2658,09 лв. за периода от 21.03.2018 г. до 19.11.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/ и обезщетение за забава в размер на 1202,51 лева, начислено за периода от 9.11.2019 г. до 12.03.2020 г. или сума в общ размер на 12203,94 лева, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Същите били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.*** била издадена съответна заповед за изпълнение, но на кредитора било указано от заповедния съд, че може да предяви иск за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответниците Р. Й. П. и Ж.П.

П.адължат дължат при условията на солидарна отговорност на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадена срещу тях Заповед за 4 изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. *** по описа на РС-***, а именно: 7602,11 лв. - частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № *** представляващи главница по 23 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.03.2018 г. до 21.01.2020 г.; 2658,09 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.03.2018 г. до 19.11.2018 г.; 1943,74 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до 12.03.2020 г., законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга

Ответниците са депозирали писмен отговор, чрез пълномощник, с който оспорват предявените искове. Релевират доводи за недействителност на процесния договор, поради неизпълнение на задължителните изисквания за съдържанието му, съгласно чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, ал.2 от ЗПК. Навеждат се и доводи, че кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем от кредитора.

С молба от 04.02.2021г. ищецът е уточнил, че претенцията за главница, която е била заявена и в заповедното производство и се претендира за установяване в настоящото, е в размер на 7 602,11лв., дължима за периода от 21.03.2018г. до 19.11.2018г., като в обстоятелствената част била допусната техническа грешка при посочване на главница в размер на 12 882,47лв.

С влязло в законна сила определение №3205 от 23.12.2020г. е прекратено производството по делото по отношение на ответницата Ж.П. П.а и е продължило за разглеждане на исковете срещу ответника Р. Й. П..

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Исковете срещу ответника Р.П. са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.***, поради което се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

Установява се от представения препис на Договор за потребителски паричен кредит №*** от 08.06.2016г., сключен между ***, в качеството на 5 кредитор и ответника Р. Й. П., в качеството на кредитополучател, както и Ж.П. П.а, в качеството на поръчител, че по силата на това съглашение кредитора се задължил да отпусне на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 50 000лв.

Страните уговорили такса за разглеждане на кредита в размер на 1 500лв. и застраховка към кредита с обща застрахователна премия в размер на 2 214лв., платими като част от определените месечни вноски.

Видно е от писменото съглашение, че страните по него са уговорили плаваща възнаградителна лиха при условия, регламентирани в чл.6 от Общи условия, представляващи част от оформеното писмено съглашение и като такива, подписани на всяка своя страница от кредитополучателя. Според уговореното договорната лихва е следвало да се формира от тримесечния СОФИБОР плюс фиксирана надбавка в размер на 7,85%. Видно е от основните клаузи на договора, съдържащи се на първата му страница, размерът на възнаградителната лихва към датата на възникване на правоотношението – 08.06.2016г., е бил 23 537,76лв., разпределен на месечни вноски с посочен размер на всяка от тях и падеж в погасителния план, също представляващ неразделна част от съглашението и подписан от длъжника. Не се твърди и не се установява този размер на възнаградителната лихва да е бил изменян през процесния период от време.

Отбелязан е на първа страница от съглашението годишния процент на разходите в размер на 9,76%.