Решение № 18 от 09.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. гр. Хасково, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20255640200917 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от С. Л. Л. от град Хасково чрез адв. П.Т. от АК Хасково срещу Наказателно постановление № 9693 от 06.11.2025 г. на Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 3000 лева за нарушение по чл.

139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, същото било необосновано и издадено в противоречие с материалния закон. Моли съда да постанови 1 решение, с което наказателното постановление да бъде отменено, като претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен по делото процесуален представител – адв. П.Т. от АК – Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество и в писмено становище аргументира подробни доводи за нейната основателност.

Административнонаказващият орган - Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, също редовно призован, не се явява, като чрез упълномощен представител – юриск.

Г.К., в подадено писмено становище оспорва жалбата и по същество развива конкретни съображения за нейната неоснователност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 15.10.2025 г. в около 12:40 часа, по път І – 5 км. 287+500, посока град Димитровград – град Хасково, преди разклона за град Хасково свидетелят Р.

Й. Г. на длъжност „инспектор“, отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура” и С. М. Б. – специалист при Агенция „Пътна инфраструктура” забелязали движение на тежкотоварно пътно превозно средство - товарен автомобил, марка „***”, модел „**************“ с рег. № ************** с четири оси, с две управляеми оси, превозващо товари – посочено е ВСМ. Решили да предприемат проверка и спрели превозното средство на отбивна площадка на посочения участък от пътя, като установили, че същото било управлявано от жалбоподателя С. Л. Л. въз основа на Пътен лист № 8216193 за дата 15.10.2025 г., издаден от „Ралица“, Баните. В хода на същата било установено, чрез измерване от контролните органи с техническо средство /ролетка № 1311/18/5м/ 2 разстоянието между осите – 1.38 м, а след измерване на място с техническо средство – електронна везна модел DFW- K R № 118845 - че превозното средство, управлявано от жалбоподателя е с натоварване на ос на двойната задвижваща ос – 31 715 кг, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., като било отчетено претоварване с 12 715 кг, като издадената и приложена по делото като доказателство кантарна бележка е нечетливо представена, но с видимо отбелязване на стойност от 31 т и 500 кг. С оглед на това и след като преценили, че последният осъществява движение на тежко пътно превозно средство в нарушение на изискванията на закона, срещу С. Л. Л. е съставен от свид. Р. Й. Г., на същата дата, в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение № 0010130, който жалбоподателят подписал лично, а в съответната предвидена за това графа вписал, че възразява.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН, станало на датата на неговото съставяне – 15.10.2025 г.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата наложил процесната административна санкция за нарушение по чл.

139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. Й. Г. относно обстоятелствата, свързани установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. По тях впрочем 3 не се и спори от страна на жалбоподателя, поради което не се налага по – обстоен анализ на достоверността на гласните доказателствени източници.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Според чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредбата/, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t). По силата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се наказва се с глоба 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице, разполагащо с надлежна материална компетентност съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да 4 се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.

57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като доводите на пълномощника в обратна насока следва да се приемат за несъстоятелни.

Нарушението е описано ясно и точно откъм всички съставомерни признаци, характеризиращи го от обективна страна, съобразно предвиденото в разпоредбата на закона, под която е субсумирано, като възможността за упражняване правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност в пълен предоставен от закона обем, е била обезпечена. Защитата е срещу фактите, а твърдения за всеки един от обективните признаци от състава на административно нарушение са включени. Ясно и недвусмислено се сочи, че процесното деяние се изразява в управление на МПС с четири оси, с което се осъществява превоз на товари, но се надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като ясно е вписано и кои са те. В случая позоваването на жалбоподателя на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредбата не променя крайния извод за липса на допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като и актосъставителят, и наказващият орган са въвели при описание на деянието и твърденията за вида на пътното превозно средство, броя на осите и конкретизация на задвижващите, а от доказателствата става ясно, че процесното МПС има маса, по – голяма от максимално допустимата, но са вписани и ясни твърдения за натоварването на ос на двойната задвижваща ос. Или, налице е безпротивиречиво описание на фактическите положения от състава на нарушение и за жалбоподателя става ясно за какви факти, респ. за какво нарушение и в какво качество е привлечен и впоследствие по отношение на него е реализирана отговорността, а дали е допуснато и друго отклонение в нормативните изисквания, касаещо максимално допустимата маса, за което не е реализирана отговорност, не следва да бъде обсъждано именно поради последния факт.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление 5 дата и място водачът в лицето на жалбоподателя С. Л. Л. е управлявал ППС товарен автомобил, марка „***”, модел „**************“ с рег. № ************** с четири оси, с две управляеми оси, превозващо товари – посочено е ВСМ, по отношение на което било установено, чрез измерване от контролните органи, на място, с техническо средство /ролетка/ разстоянието между осите – 1.38 м, а след измерване на място и с електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС - че превозното средство, управлявано от жалбоподателя е с натоварване на ос на двойната задвижваща ос – 31 715 кг, а общата маса на ППС била 47715 кг, като било отчетено претоварване с 12 715 кг. При самото измерване се твърди от жалбоподателя, че са допуснати нарушения, които са от естество да разколебаят показанията, а оттам и фактическите изводи на контролните органи, свързани с доказателства за преминаване на първоначална и последваща проверка за техническа изправност на електроната везна, но същите са опровергани, след като макар и в частен документ – експедиционна бележка, е вписана стойност от 31 750 кг и е положен подпис и на шофьора.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващият орган. В тази връзка по въпроса относно възможния субект на нарушение, следва да се отбележи, че по същество е съобразена задължителната за приложение от съдилищата практика, формирана с Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 5/2023 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с което е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. В случая, ясно е посочено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на физическо лице, водач на тежко ППС, с което е 6 извършен превоз на товари. В конкретната хипотеза, жалбоподателят, като водач на процесния товарен автомобил, е могъл и бил длъжен да знае и законовите ограничения от значение за дефиниране на отговорността при нарушение на забраните, вменени на физическите лица, включително управляващи тежки ППС. За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно несъответствие на натоварването на ос на двойната задвижваща ос на пътното превозно средство и на общото тегло на превозното средство с нормативно установените изисквания и конкретно тези на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001г. Тази норма предвижда съответно, че допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m е 18 t (19 t).