Определение № 191 от 17.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. Бургас, 16.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно търговско дело № 20232001000163 по описа за 2023 година Производство по чл. 274, ал.1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „К. Б.“ ЕООД, чрез упълномощен адвокат Р. Н., против определение №399/27.04.2023 год. по т.д.№189/21 год. на БОС, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение №243/10.11.22 год.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и неоснователно.

Поддържа се, че съдът е бил уведомен за това, че адв.Р. не е пълномощник на ищеца, чрез писменото изявление на самия адвокат в съобщението, с което се връчва решението, и така е била спазена разпоредбата на чл.36 от ГПК. Твърди се, че за да може да упражни правото си на обжалване, „К. Б.“ ЕООД е следвало да узнае, че решението е постановено, както и датата, от която е започнало течението на срока за въззивно обжалване. Поддържа се, че страната била уведомена за всички актове на съда, но не и за разпореждане №1513/22.11.22 год.

Моли се за отмяна на обжалваното определение.

Подаден е отговор на частната жалба от „ С. ул.н. т.л. ш. “ ЕООД - Р.

Турция, чрез адв.М., в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Поддържа се, че отказът на упълномощения адвокат да получи книжа и заявеното от него не се приравнява на оттегляне на пълномощията му. Сочи се, че изявлението за оттегляне на пълномощия следва да бъде направено до съда и от самия ищец, а не от пълномощника. Заявява се, че както процесът, така и отчетът на упълномощения адвокат, са водени небрежно. Моли се за потвърждаване на определението.

1

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал.

2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество .

Производството по т.д. №189/2010 г. по описа на ОС Бургас е образувано по искова молба на „К. Б.“ ЕООД против „С. ул.н. т.л. ш. “ ЕООД, дружество, регистрирано в Р. Турция . Исковата молба е предявена от пълномощник на ищеца – адв.Р. от АК Варна, който е посочен и като съдебен адресат по чл.39 от ГПК.

С решение №243/10.11.2022 год. исковите претенции на „ К. Б.“ ЕООД са отхвърлени.

Съобщение с препис от постановеното решение е било изпратено на ищеца чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Р. и е върнато в цялост, с отбелязване от адв.Р. от 17.11.22 год., че не е пълномощник на страната.

С разпореждане №1513/22.11.2022 год. съобщението е счетено за редовно връчено на ищеца на осн.чл.51 ал.3 изр.трето, връзка с чл.51 ал.3 изр.второ от ГПК (редакция ДВ бр.110/20 год.) на дата 17.11.2022 год. и е приложено по делото. Съдът е установил, че нито ищецът, нито адв.Р. са направили уведомление за оттегляне на пълномощието или за възникване на някое от основанията по чл.36 от ГПК, водещи до прекратяване на представителството. Счел е при това положение, че е налице отказ на адвоката да приеме съобщението по смисъла на чл.51 ал.3 изр.второ от ГПК и този необоснован отказ не засяга редовността на връчването.

На 19.12.2022 год. е депозирана молба за възстановяване срока за въззивно обжалване по чл.64 от ГПК. В същата се сочи, че около 10 дни след датата на съдебното заседание (24.10.22 год.) ищецът направил справка в деловодството на съда, при която установил, че делото е обявено за решаване.

При следваща справка по телефона установил, че са постановени два акта решение №243/10.11.22 год. и разпореждане №1513/22.11.22 год., първият от които бил връчен на адв.Р., а вторият акт не бил връчен на ищеца. В молбата се посочва, че адв.Р. не представлява дружеството от края на м.август 2022 год., като и без да е пълномощник той е бил длъжен да уведоми „К. Б.“ ЕООД за съобщението. След като не сторил това, за ищеца са останали неизвестни, както решението, така и разпореждане №1513/22.11.2022 год. Поддържа се, че това са внезапно възникнали обстоятелства след датата на постановяване на съдебното решение, които не могат да се предвидят и преодолеят при нормално проявена грижа от ищеца.

С обжалваното определение молбата за възстановяване на срока е оставена без уважение. Съдът е приел, че неуведомяването на страната за решението от нейния пълномощник не представлява особено непредвидено обстоятелство по см.на чл.64 ал.2 от ГПК. Изложени са съображения, че в 2 нито един момент съдът не е бил уведомен от ищеца за прекратяването на представителната власт на адв.Р. и е предприел връчване на решението на адвоката, който неоснователно е отказал да го получи.

Пропуснат срок за предприемане на процесуално действие може да бъде възстановен от съда, ако страната докаже, че пропускът се дължи на особени, непредвидени обстоятелства с непреодолим характер. Според трайната съдебна практика особени непредвидени обстоятелства по смисъла н а чл.64 ал.2 от ГПК могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени. Неуведомяването на страната от нейния пълномощник за постановеното решение не е такова обективно обстоятелство, а е по същество субективен пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок – така определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ВКС.

В конкретния случай първоинстанционният съд не е бил уведомен от ищеца, че е оттеглил пълномощията на адв.Р., нито е бил уведомен за други основания, които да доведат до прекратяване на представителството по чл.36 от ГПК. Поради горното е предприето връчване на решението на пълномощника, който от самото начало на производството е и съдебен адресат. Отказът на последния да получи съобщението не засяга редовността на връчването, нито го освобождава от задължението му да уведоми страната за постановения съдебен акт, нито задължава съда да осъществи връчване на другия пълномощник и съдебен адресат, за когото се съдържа информация по ч.т.д.№2147/22 год. (определение №60443/01.12.2021 год. по ч.т.д.№1553/21 год. ІІ т.о. ВКС).

В обобщение въззивният съд намира, че не се установяват предпоставките на закона за възстановяване на пропуснатия срок.

При горните констатации, частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №399/27.04.2023 год. по т.д.№189/21 год. на БОС, с което е оставена без уважение молбата на „К. Б.“ ЕООД за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение №243/10.11.22 год. по т.д.№189/21 год. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4