Решение № 1 от 02.01.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от А. В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100507 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощника адв. А. А. от **, срещу „Дива Транс М и М“ ЕООД, ЕИК 205350501, със седалище и адрес на управление: с. Искрец, община Своге, област София, ул. „Ливаге“ № 14, представлявано от управителя Д. И. К.-М. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), чл. 221, ал. 1, във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и чл.

86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника и е изпълнявал длъжността „***“ при пет дневна работна седмица, с работно време 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, платимо веднъж месечно, до 30 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, като считано от 09.05.2022 г. едностранно прекратил трудовото си правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, с изпратено от него по куриер уведомление, което работодателят върнал на 09.05.2022 г. Посочва, че работодателят не му е изплатил дължимото основно трудово възнаграждение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., полагащото му се обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, което е в размер на едномесечно негово брутно трудово възнаграждение, поради което му ги дължи заедно с лихви за забава.

Искането на ищеца към съда, съобразявайки уточненията, направени с Молба Вх. № 689 от 08.03.2023 г. и в о.с.з. по делото, проведено на 05.10.2023 г., както и допуснатото изменение на размера на предявените искове с протоколно определение от 02.12.2024 г., е да осъди ответното дружество да му заплати:

1

- сумата от 5 090,45 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска (30.08.2022 г.) до окончателното й изплащане;

- сумата от 416,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение, считано от 01.09.2021 г. до 29.08.2022 г.;

- сумата от 710 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска (30.08.2022 г.) до окончателното й изплащане;

- сумата от 16,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 710 лева, за периода от 09.05.2022 г. до 29.08.2022 г.

От страна на ответника, чрез пълномощника на управителя – адв. Е. М. от САК, е подаден писмен отговор. Исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Оспорва се и фактическата обстановка, описана в исковата молба.

Ответникът не оспорва, че ищецът е заемал длъжността *** при ответника по силата на трудов договор № 7/27.05.2021 г., с договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. Твърди се обаче, че същата е заплащана през текущия месец за исковия период. Излага се още, че през месеците септември 2021 г., януари 2022 г. и май 2022 г. ищецът не е полагал труд, безпричинно не се е явявал на работа, независимо, че многократно е канен от служителя в дружеството-работодател – пряк отговорник за транспорта, поради което за тези три месеца, ответникът не е начислявал на ищеца работна заплата, а във ведомостите за работна заплата е отразил, че през този период ищецът е в неплатен отпуск. Твърди се също, че И. М., в присъствието на свидетели през процесния период е заплащал трудово възнаграждение на ищеца на ръка – по 2 500 лева през месец август 2021 г. и на 05.01.2022 г., като в тези суми е включена дължимата основна работна заплата по трудов договор и дневни командировъчни, без да се сочи каква част е основно трудово възнаграждение и за кой период. Отделно се излагат твърдения, че по указания на ищеца, върху чиито банкови сметки бил наложен запор, управителят на ответното дружество Д. К.-М. е превеждала от своята лична банкова сметка по банкова сметка с IBAN: ***** и по банкова сметка с IBAN: *****, и двете с титуляр А. Т. Г. от ***, ЕГН **********, към която Д.

М. нямала задължения, следните суми: за месец 07.2021 г. – 2 500 лева; за месец 08.2021 г.- 2 500 лева; за месец 10.2021 г. - 400 лева; за месец 11.2021 г. – 5 500 лева; за месец 12.2021 г. – 11 400 лева; за месец 02.2022 г.- 1 700 лева; за месец 03.2022 г. – 4 800 лева и за месец 04.2022г. – 3 000 лева или общо за процесния период 31 800 лева. Наред с това твърди, че към момента трудовото правоотношение между страните не е прекратено, а ищецът продължавал да не се явява на работа, поради което оспорва иска по чл. 221, ал. 1, във вр. с чл.

327, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди, че е изпратил на ищеца предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, което той отказал да получи.

2

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, приета и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която не е оспорена от страните и съдът я възприема като обективна и компетентно изготвена. От страна на ищеца са дадени обяснения по реда на чл. 176 от ГПК.

Съдът, като обсъди становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че по силата на трудов договор от 27.05.2021 г. Л. Г. е работил като *** в „Дива Транс М и М“ ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната – 650 лева, която от 01.04.2022 г. е в размер от 710 лева, като трудовото правоотношение е безсрочно (чл. 3 от договора), уговореният между страните срок на предизвестие за прекратяването му е 30 дни (чл. 7 от договора).

Действително, по делото са представени два трудови договора, както следва: от ищеца – № 5 от 26.05.2021 г. и от ответника – № 7 от 27.05.2021 г.

Доколкото обаче и двете страни твърдят, че същите са сключили трудов договор за неопределено време, като ответникът в писмения отговор дори твърди, че понастоящем трудовото правоотношение между страните не е прекратено, а ищецът продължава да не се явява на работа поради неизвестна за ответника причина, съдът приема, че представеният от ответника договор е този, който е сключен между страните, съобразявайки, че представеният от ищеца е сключен за срок от един месец и не е относим към исковия период, а и като дата на сключване на трудовия договор в уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е посочена 27.05.2021 г. Тъй като представеният от ищеца трудов договор не е относим към периодите на исковите претенции, не е било необходимо откриване на производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. е следвало да се заплати на ищеца трудово възнаграждение, възлизащо на сумата от 5 090,45 лева, като нито по делото, нито на вещото лице са представени доказателства за заплащането на каквато и да било част от тази сума, поради което същата е изцяло дължима. Мораторната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение, считано от падежа на всяко отделно плащане (30-то число на следващия календарен месец) до датата, предхождаща завеждането на исковата молба в съда – 29.08.2022 г., е в размер на 416,76 лева.

Обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, в размер на едно брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 710 лева, а мораторната лихва върху тази сума за периода от прекратяване на трудовото правоотношение между страните на 09.05.2022 г. до 29.08.2022 г. възлиза на сумата от 16,37 лева.

Когато е налице спор между страните, както е по настоящото дело, по въпроса за изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът на паричното задължение, т.е. ответникът, следва да докаже точното – конкретно и пълно изпълнение (Решение № 84 от 04.04.2013 г. по гр.д. № 585/2012 г. на IV г.о. на ВКС и Решение № 188 от 09.10.2015 г. по гр.д.

№ 6561/2015 г. на III г.о. на ВКС). Такова доказване не е проведено от страна 3 на ответника „Дива Транс М и М“ ЕООД, който дължи плащане на трудовото възнаграждение на ищеца за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. От представените по делото банкови извлечения се установява единствено, че са извършвани преводи с основание „захранване“. При направеното от ищеца оспорване, че с тези суми не е заплащано дължимото му се трудово възнаграждение, а командировъчни и други разходи – ответникът следваше да докаже твърдението си, че е платил именно трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период. Вместо това, ответникът, въпреки, че с определението от 21.02.2023 г. по делото е задължен, на основание чл. 190, ал.

1 от ГПК, да представи по делото заверено копие от личното трудово досие на ищеца, ведно с всички приложени към него документи, включително трудовия договор, който не е представен в неговата цялост и заверено копие от предоставената пред Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ разчетно-платежна ведомост на ответното дружество, като е предупреден и за последиците от непредставяне на документите – не представи същите по делото. Единствено в съдебно заседание, проведено на 06.03.2024 г. е представена разчетно-платежна ведомост за месеците януари, февруари и април 2022 г., видно от които за първият от тези месеци работодателят е отразил, че ищецът е бил в неплатен отпуск, като за другите два месеца е начислено трудово възнаграждение, но липсват подписи на ищеца за получаване на дължимите суми. В Писмо Изх. № 220 61830 от 07.07.2022 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ е посочено, че за месеците септември 2021 г., януари и май 2022 г. работодателят е отразил, че ищецът е бил в неплатен отпуск, а за останалите месеци от исковия период по настоящото дело – че не са представени доказателства за плащането на дължимите трудови възнаграждения. На вещото лице също не са представени от ответника пътните листа и всички заповеди за командироване, което е направило невъзможно да се даде отговор на редица от поставените към ССЕ задачи. Категорично оборено е твърдението на пълномощника на ответника, направено в о.с.з., проведено на 05.10.2023 г. по делото (л. 122 от делото), че през 2022 г. не са реализирани командировки, доколкото видно от Писмо Рег. № 328200-9139 от 04.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Граничен контрол“ – ГДГП, за ищеца са налице множество записи на данни за преминавания през ГКПП на Република България през 2022 г. с товарения автомобил, който ответника твърди, че е негова собственост. Ето защо, не може да се приеме, че с извършените плащания по банковата сметка на св. А.

Г. са погасени именно задълженията на ответното дружество за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период. Не може да се приеме, че за месеците септември 2021 г. и януари 2022 г. не е дължимо на ищеца трудово възнаграждение, тъй като по делото липсват доказателства последният да е поискал ползването на неплатен отпуск. В този смисъл съдът не дава вяра на показанията на разпитания по делото св. И. М. – на длъжност „***“ в ответното дружество, че през тези два месеца се е обаждал на ищеца по телефона, че трябва да тръгва на път и че е давал на ищеца суми по 2 500 лева на два пъти, които освен командировъчни са включвали и трудово възнаграждение. Показанията в тези им части са лишени от каквато и да било конкретика, липсват каквито и да било доказателства за планирани курсове през посочените два месеца, както и подписи на ищеца в разчетно-платежна ведомост на ответното дружество. Освен това, свидетелските показания са 4 недопустими в частта им, в която се иска да се установи, че ищецът е получил своето трудово възнаграждение, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК (Решение № 233 от 09.11.2018 г. по гр.д. № 1088/2018 г. на IV г.о. на ВКС). Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 09.05.2022 г. с връщането от ответника на ищеца на пратката, съдържаща уведомление от страна на Л. Г. до работодателя за прекратяване на същото на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.