Определение № 3388 от 12.06.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3388 гр. Бургас, 12.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120102160 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от *********** с ЕГН **********, с адрес в ***********************, против *********** с постоянен и настоящ адрес **************** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от *********** представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие нанесените от ответника обиди и направени позорящи изказвания на ************* ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл.115 от ГПК иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Касае се до изборна подсъдност, като изборът се прави с предявяване на исковата молба от ищеца. Иск, основан на претенция за непозволено увреждане, следва, че може да бъде предявен както по постоянния адрес на ответника /чл.105 от ГПК/, така и по местоизвършване на деянието.

За местоизвършване на деянието се счита всяко място, където се е осъществил елемент от неговия фактически състав, но не и мястото, където са настъпили вредоносните му последици, ако то е различно от мястото на деянието /л.126 от Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание/. В конкретния случай, ищецът изрично посочва в исковата молба, че деянието е извършено в ***************** тоест на територията на ************* От друга страна, постоянният адрес на ответника също е в ************ поради което и следва да се приеме, че компетентен да разгледа искът е Софийски районен съд.

За пълнота, съдът намира, че в случая не намира приложение практиката, обективирана в Определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2476/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 50216 от 29.09.2022 г. на ВКС 1 по ч. гр. д. № 2972/2022 г., I г. о., ГК, както и цитираното от съдилищата Решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела C509/09 и C-161/10/. В цитираните актове се приема, че когато деликтното деяние се изразява в разпространяване на изявления или информация в интернет пространството, това деяние се отличава от обичайните деликти.

При него липсва пространствена връзка между деянието и точно определено географско място. Разпространените изявления или информация стават достъпни веднага от всички географски точки с достъп до мрежата на интернет, а те са почти неограничени по брой и на територията на целия свят.

Поради особеностите на електронната среда и многобройните възможности за намеса в нея чрез публикации, единствената сигурна връзка на такива деяния с определено физически конкретизирано пространство, е мястото на настъпване на вредите от него, което най-често и обичайно съвпада с местопребиваването на пострадалия - там където той е възприел направените в интернет изявления на ответника или разпространената в тази виртуална среда информация.

Следва да се подчертае, че съдилищата приемат, че подсъдността по чл.115 от ГПК се определя по мястото на настъпване на вредите само и единствено при деликти, изразяващи се в разпространяване на изявления или информация в интернет пространството, които обаче се осъществяват посредством медийни публикации. В този случай обаче отговорността за деликта е на лицето, което е направило съответната публикация, респ. лицето, което я разпространява. Отклонение от общото понятие за „местоизвършване на деянието“ в този случай се налага основно поради съображението, че „липсва пространствена връзка между деянието и точно определено географско място“.

Настоящият случай не е такъв, като местоизвършване на деянието е точно и конкретно определено, което се потвърждава и от самите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба – ***************** Самото деяние, така както е описано и се твърди в исковата молба, се състои в отправяне на клеветнически изрази и думи, изречени на определено място в присъствието на журналисти, представители на медии и други лица.

Също така се приема, че именно въз основа на съдържанието на исковата молба и по – конкретно основанието и петитума на предявения с нея иск, се извеждат правнорелевантните твърдения на страната и се формира преценка за това къде е „местоизвършването на деянието“ по смисъла на чл.

115, ал. 1 ГПК /Така Определение № 473 от 11.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3143/2018 г., IV г. о., ГК/. В настоящия случай намират приложение общите правила за определяне на подсъдността, както и за тълкуване на понятието „местоизвършване на деянието“ като критерий за определяне на подсъдността /В такъв смисъл и при сходни хипотези - Определение № 132 от 29.01.2025 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 68/2025 г., Определение № 2145 от 8.06.2022 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1220/2022 г. и др./.

По тези съображения съдът намира, че възражението, направено в отговора на исковата молба, е основателно и следва да бъде уважено. Поради 2 това исковата претенция в своята цялост е местно подсъдна на Районен съд – София, където е и постоянния адрес на ответника, а и местоизвършване на деянието /преценка, направена на база твърденията, изложени в исковата молба/.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.119, ал.4, вр.чл.118, ал.2 от ГПК, Районен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2160/2025 г. по описа на РС Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. София.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3