Решение № 11599 от 12.10.2026, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11599

Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20267180701477 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И. Т. Ц. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2146714 от 08.05.2026 г. на старши полицай към РУ 06 Пловдив, О. Пловдив, с която на И. Т. Ц. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “з“, „гг“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, защото не е доказано извършването на нарушение, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли тя да се отхвърли. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от нейното съобщаване, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 08.05.2026 г., и срещу заповед, която съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.05.2026 г. в [населено място] жалбоподателят е управлявал автомобил „Тойота“, с рег.№ [рег. номер], лична собственост, и при извършената от органите на МВР проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 05.05.2026 г. по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, с което жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4902254 от 08.05.2026 г. Въз основа на така установените факти е издадена оспорената заповед № GPAM-2146714 от 08.05.2026 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство е представена застрахователна полица (л.11), от която е видно, че е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 16:53 часа на 08.05.2026 г. до 23:59 часа на 07.05.2027 г., т.е., договорът е сключен след извършване на процесното административно нарушение, заради което е издадена оспорената заповед. Следователно с този нов писмен документ не се опровергава верността на констатацията на административния орган, че в момента на проверката за процесния автомобил не е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и той е бил със служебно прекратена регистрация от 05.05.2026 г. Този факт не се оспорва от жалбоподателя и макар да е негова доказателствената тежест да обори материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, такова насрещно доказване в настоящия процес не беше проведено. От друга страна, в настоящото производство съдът няма право и задължение да установява елементите от фактическия състав на административното нарушение, които са предмет на друго самостоятелно съдебно производство.

Въпреки това съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, но не на посочените от жалбоподателя основания.

В случая принудителната административна мярка е наложена заради допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, доколкото липсата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ води до прекратяване на регистрацията на МПС, което е еднозначно с понятието МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл в случая нарушението, заради което е издадена оспорената заповед, се явява доказано по безспорен начин.

Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е фактът, дали собствениците са били уведомени от Гаранционния фонд за изтеклата задължителна застраховка и служебно прекратената регистрация. Знанието на нарушителя за служебно прекратената регистрация на автомобила не е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП, въз основа на който се прилага принудителната административна мярка, поради което и липсата на такова знание не влияе върху законосъобразността на оспорената заповед, защото задължение на всеки водач е преди да започне управление на МПС да се увери, че то притежава всички изискуеми от закона документи, включително и валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно в случая по безспорен начин се доказва наличието на фактическите основания за прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП – извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Оспорената заповед обаче е издадена в несъответствие с целта на закона, защото с възстановяването на регистрацията на процесното МПС защитата на охраняваните обществени отношения е постигната, осигурена е безопасността на движението по пътищата, защитата на живота и здравето на всички участници в движението. В случая принудителната административната мярка се явява непропорционална на преследваната от закона от цел и това налага нейната отмяна.

Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 20,11 евро за платените държавни такси следва да бъде уважено и да бъде осъдена О. П. да заплати тази сума на жалбоподателя. По делото не са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав, Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. Ц., [ЕГН], от [населено място], община Съединение, област Пловдив, ул. „4-та“ № 23, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2146714 от 08.05.2026 г. на старши полицай към РУ 06 Пловдив, О. Пловдив.

ОСЪЖДА О. Пловдив да заплати на И. Т. Ц., [ЕГН], от [населено място], община Съединение, област Пловдив, ул. „4-та“ № 23, сумата 20,11 (двадесет евро и единадесет евроцента) евро, разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�