Решение № 188 от 17.02.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Кюстендил, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20241520101685 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба с вх. №8022/03.07.2024 г., депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, чрез юрк. М. С. М. и адв. П. В. В. от САК, със съдебен адрес в гр.

София, ул. „Граф Игнатиев“ №22, ет. 2, ап. 3, против А. К. Р., ЕГН:

********** и А. Г. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *********, ул.

"**********" №**.

В исковата молба се твърди, че на 05.06.2009 г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/ в качеството му на кредитор и А. Р. и А. Р., в качеството им на кредитополучатели, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който на ответниците бил предоставен паричен кредит в размер 19 830 лв. Страните уговорили задълженията по кредита да бъдат погА.и на 144 месечни вноски с краен падеж 05.06.2021 г., като през първите дванадесет месеца месечните вноски били в размер на 260, 45 лв., а след това - 319, 68 лв., като последната вноска следвало да бъде 319, 46 лв., съгласно чл. 4 и чл. 6 от Договора и погасителния план към него.

Кредитополучателите не изпълнили задълженията си по сключения Договор за кредит, поради което непогА.ите задължения възлизали в общ размер на 21 496, 70 лв., от които: 19 722, 58 лв., представляващи главница и 1 774, 12 лв. – дължима договорна лихва. Понастоящем кредитът бил изцяло 1 изискуем поради настъпил падеж и на последната погасителна вноска, а именно на 15.06.2021 г.

Твърди се, че процесното вземане срещу ответниците било прехвърлено на ищцовото дружество на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. и приложенията към него.

Изпратени били Уведомление с изх. № 539/03.10.2022 г. и Уведомление с изх.

№ 565/03.10.2022 г. по смисъла на чл. 99 от ЗЗД до длъжниците от цедента, с които им било съобщено за извършената цесия.

Твърди се, че към настоящия момент задълженията по кредита не са погА.и, поради което за дружеството е възникнал правен интерес за предявяване на настоящия иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД по сключения Договор за потребителски паричен кредит №*********/05.06.2009 г. за сумата от 5 000 лв., частично от 19 722, 58 лв., представляваща неизплатена главница.

Предвид гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което А. К. Р., ЕГН: ********** и А. Г. Р., ЕГН ********** да бъдат осъдени да заплатят солидарно н а „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумата от 5 000 лв., представляваща част от общо дължима главница в размер на 19 722, 58 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.

Ищецът сочи банкова сметка, по която длъжниците могат да платят дължимата сума: IBAN: BG 92UBBS80021008034630, BIC: UBBSBGSF.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който сочат допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените претенции. Направено е възражение за погасяване на претендираните суми по давност на основание чл. 110 ЗЗД и чл. 111, б. “в“ ЗЗД, като са изложени подробни съображения за това.

Ответниците не спорят, че между тях и „Юробанк България“ АД, е сключен процесният договор, по силата на който им е отпусната сумата в размер на 19 830 лв. Предвид изложеното се иска предявените с исковата молба претенции да бъдат оставени без уважение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че между „Юробанк и Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/ в качеството му на кредитор и А. Р. и А. Р., в качеството им на кредитополучатели, бил сключен Договор по потребителски паричен кредит № *********/05.06.2009 г., по силата на който на ответниците бил предоставен паричен кредит в размер 19 830 лв.

Видно от приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит № *********/05.06.2009 г., между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, 2 в качеството му на кредитор от една страна, и А. К. Р. и А. Г. Р. в качеството им на кредитополучатели, са възникнали облигационни отношения. Съгласно чл.

1 от договора заемодателят се е задължил да предостави на кредитополучателите заемна сума в размер на 19 830 лева. По силата на договора ответниците са се задължили да заплащат месечни погасителни вноски в уговорените в чл. 7, ал. 1 размери, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Размерът на ГПР е определен като 15, 08 % при годишен лихвен процент /ГЛП/ от 12 пункта за първата година и ГЛП за всяка следваща, изчислен по реда на чл. 3, ал. 2 от договора.

Процесното вземане е прехвърлено от кредитора на ищеца на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. и приложенията към него. Изпратени били Уведомление с изх. № 539/03.10.2022 г. и Уведомление с изх. № 565/03.10.2022 г. по смисъла на чл.

99 от ЗЗД до длъжниците от цедента, с които им било съобщено за извършената цесия.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза с вх. №13707/28.11.2024 г. / л. 79-82/ от вещото лице И. Д., което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, според което към 20.02.2023 г. кредитополучателите са имали следните непогА.и задължения по процесния договор: главница – 19 705, 08 лв.; договорна лихва – 1 922, 84 лв.; наказателна лихва – 138, 78 лв.; такси – 17, 50 лв. Ответниците са направили погасителни вноски в общ размер на 728, 88 лв. като с тази сума е погА.а главница от 124, 92 лв.

Служебно известно е на съда, че между същите страни се е развило заповедно производство – ч. гр. д. № 351/2023 г. по описа на КРС с предмет вземания, произтичащи от същия договор за потребителски кредит, а след това е предявен и положителен установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.

1, т. 1 вр. чл. 422 ГПК – образувано е гр. д. № 792/2023 г. КРС, производството по което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и на основание т. 13 от Тълкувателно решение №4/2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС издадената в производството по ч. гр. дело №351/2023 г. Заповед за изпълнение №212/01.03.2023 г. е обезсилена.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Предявеният осъдителен иск е допустим, доколкото ищцовото дружество има правен интерес от предявяването на осъдителен иск, вместо специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, което може да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на издадената заповед за изпълнение, извършено от заповедния съд, преди приключване на исковото производство било по искане на кредитора – ищец, било служебно - поради наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не е 3 представил доказателства, че е предявил иска в посочения в чл. 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок. В тази хипотеза осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на спорното вземане и поради това сезираният първоинстанционен съд, ако обезсилването е настъпило преди неговото произнасяне, следва да съобрази отпадането на процесуалната пречка за присъждане на вземането, предмет на вече обезсилената заповед за изпълнение и да разгледа така предявеният осъдителен иск - в този смисъл Решение № 78/16.05.2012 г., търг. дело № 511/2011 г., II т. о., ВКС. В случая служебно известно на съда е, че КРС е обезсилил издадената по ч.гр.дело № 351 по описа на КРС за 2023 г., заповед за изпълнение в полза на ищеца, тъй като производството по предявения иск за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците, понастоящем ответници, е прекратено.

По основателността:

Предявен е иск с правно основание по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 от с. з., чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД. Възраженията на ответниците за изтекла погасителна давност на вземанията са с правно основание по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си легитимация по иска, надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия, изправността на цедента – наличието на валидно сключен договор за паричен заем, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежът за връщане на заемната сума. В тежест на ответника е да установи положителния факт на погасяване на заема на уговорените падежи, както и всички свои правопогасяващи, правоунищожаващи и правопрекратяващи възражения.

Приложимата към процесния договор, сключен на 05.06.2009 г., нормативна уредба се съдържа в Закон за потребителския кредит (ЗПК) /Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 110 от 30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Според чл. 16, ал. 1 от ЗПК (отм.) кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В случая това е уговорено в чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски паричен кредит № *********/05.06.2009 г. По правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не 4 е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК. Липсва законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правно действие. В настоящия случай по делото са представени две уведомления – едното с изх. №539/03.10.2022 г. /л. 21/ и другото с изх. №565/03.10.2022 г. /л. 23/ – по едно за всеки от двамата ответници /и страни по облигационната връзка/, изходящи от пълномощник на цедента, съгласно пълномощно от 01.01.2022 г., досежно уведомяването на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Така изготвените уведомления, съдът намира за изрядни, доколкото в настоящия случай е налице представителна власт по отношение на подписалия ги адв. В. да изготвя уведомленията, съобразно датите на изготвянето им – 03.10.2022 г. и периода, през който адв. В. е могъл валидно да уведомява длъжници по цедираните вземания. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че цесията е валидно съобщена на ответниците, чрез връчване на цитираните по–горе уведомления, видно от приложените към тях известия за доставяне /л. 22 и л. 24 от делото/ на 18.10.2022 г.

Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83787650-fac0-422e-9e4c-667656722e18