Решение № 432 от 23.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Варна, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100500226 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 79426/25.10.2023г., подадена от Р. К. К. , ЕГН ****** срещу Решение № 3270 от 11.10.2023г. по гр.д. № 13389/2022г. по описа на ВРС, 9 състав, с коeто на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Н. И. Д., ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер от 11 158.84 лева, представляваща възнаграждение по договор за изготвяне на проектно предложение от 13.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.10.2022г. до окончателното й погасяване.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в разрез с процесуални правила, с доказателствата по делото, 1 както и със съдебната практика. Изложени са съображения, че необсъдени от първоинстанционния съд са останали доводите в исковата молба, установени и по делото, че между страните са били постигнати устни договорки, потвърдени с конклудентни действия на ответника, като не са обсъдени възраженията, че няма обективна или правна пречка възложителят по договор за изработка на проекти и лицето, което ще кандидатства с изработения проект, да са две различни лица. Установено е по делото, че договор за изработка е сключен именно между страните на 13.12.2016г. за изготвяне на проектно предложение с описания предмет срещу възнаграждение. По силата на същия въззивницата се задължила да престира на възложителя проектно предложение, както и да извърши фактически действия по администриране на изготвения проект съгласно условията на финансиращата институция. От подписаните от ответника две удостоверения за изпълнение, както и от факта на одобрението на проекта от страна на МТСП, може да се направи извод, че въззивницата е изпълнила качествено и в цялост задълженията си по договора. Уговореното в чл. 3 от договора първоначално възнаграждение в размер на 300 лв. е платено лично от възложителя в брой, при подписване на договора, а допълнителното възнаграждение съгласно уговореното възлиза на 6% от одобрената по проекта субсидия в размер на исковата сума. От подписано между страните и неоспорено удостоверение за изпълнение от 13.12.2016г., се установява, че изпълнението е прието от ответника за точно, качествено и в срок и приема същото без забележки. Доколкото Д. е взел решение да кандидатства по проекта посредством управляваното от него ЕООД „Аглика-0011“, то той е посочил същото в удостоверението за изпълнение. Поради прекратяване на първоначалната процедура от МТСП, за кандидатстване по новата обявена процедура за подбор на проекти с вече изработения от ищцата проект е подписано ново удостоверение за изпълнение между страните от 29.08.2017г. с идентично съдържание.

Въпреки последвалото одобряване на проекта и финансирането му, ответникът прекратил участието си и не е сключил договор за безвъзмездна финансова помощ чрез управляваното от него дружество. Последното не отменя задължението му по чл. 3 и чл. 4 от договора за заплащане на допълнително възнаграждение. Договорът е сключен между две физически лица, като няма пречка възложителят да е различен от лицето, което кандидатства за финансиране с изработения проект. Фактът, че проектът е 2 предназначен за изпълнение от управляваното от ответника дружество, не означава, че договорът следва да е сключен между фирмата на възложителя и управляваното от ищцата търговско дружество. Изработеният проект се предоставя на този, който плаща за изработеното, а не на този, в чиято дейност изработеният резултат ще се влага. С оглед възраженията на ответника, че е сключил договора за изготвяне на проектно предложение в качеството си на управител на ЮЛ, ищцата отправила искане на основание чл. 228, ал. 3 от ГПК да бъде привлечен като нов евентуален ответник „Аглика 0011“ ЕООД наред с първоначалния, който е заявен като предпочитан ответник. Недопускайки изменение на иска в този смисъл ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Поради всичко изложено отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи с извод за основателност.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н. И. Д., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Посочва, че правилно и обосновано въз основа на всички доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е доказан факта на приемане на предложението за сключване на договор за изработка от ответника, като физическо лице, нито момента, в който приемането е достигнало до предложителя – ищец. От представените от ищеца доказателства е установено по категоричен начин, че не ответникът, а представляваното от него дружество е приело предложението за сключване на договор за изработка с предмет изготвяне на проект по програмата.

Именно това дружество е било кандидат по програмата, то е приело работата – проекта за кандидатстване, то е било одобрено за финансиране и на него е следвало да се изплатят средствата, за разходите по изготвянето му. От друга страна по делото не е установено и приемане на работата от ответника в качеството му на физическо лице. Кореспонденцията между страните е водена на фирмените им адреси и телефони за контакт, което е самостоятелно доказателство за качеството, в което са водили преговори. Писмен договор между страните никога не е съществувал, като дали представеният договор е подписан е ирелевантен с оглед неформалния и консенсуален характер на договора за изработка. Устен договор между страните по делото също не е сключен, а е вероятно да е бил сключен между „Флекси Про“ ЕООД и 3

„Аглика 0011“ ЕООД. От Удостоверение за регистрация за предоставяне на социални услуги от 13.10.2016г. по ОП „Развитие на човешките ресурси“ описани и в съдържанието на формуляра за завършен проект се установява, че ответникът още преди да разбере за този проект е искал да се занимава със социални дейности, чрез представляваното от него дружество „Аглика-0011“ ЕООД, част от предмета му на дейност. Такива дейности поначало не са присъщи за изпълнение от физически лица, а са приоритет на държавата. Така именно желанието и стремежа на фирмата да се занимава със социални дейности е обоснована от ищцата в изготвения проект. Оспорил е на следващо място доводът за допуснато процесуално нарушение недопускайки изменение на иска по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК с аргумент, че разпоредбата не създава процесуална възможност за последващо субективно съединяване на искове. Поради всичко изложено отправя искане обжалваното решение да се потвърди като правилно.

Приета за разглеждане е също частна жалба вх.№ 95144/15.12.2023г., подадена от от Р. К. К. срещу Определение № 14143 от 28.11.2023г. постановено по същото дело, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските чрез неприсъждане на разноски в полза на ответника в размер на 450 лв.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на произнасянето, доколкото ответникът не е бил представляван от адвокат в хода на производството пред първоинстанционния съд, а проучването на делото и даването на мнение по него, без представено пълномощно за процесуално представителство не е основание за присъждане на разноски под формата на възнаграждение за един адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искане за присъждане на разноски, както и действително сторени от ответника разноски в присъдения смисъл не са били налице по делото. Отправя в тази връзка да се отмени обжалваното определение и се постанови изменение на решение относно разноските посредством оставяне без уважение искането на ответника за присъждане на разноски.

Отговор на частната жалба не е депозиран от другата страна.

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е 4 в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Р. К.

К., ЕГН *****срещу Н. И. Д., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 11 158.84 лева, представляваща възнаграждение по договор за изготвяне на проектно предложение от 13.12.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.10.2022 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.12.2016 г. между страните е сключен договор за изготвяне на проектно приложение, по силата на който ответникът е възложил на ищцата въз основа на сключен между тях договор за изготвяне на проектно предложение, извършването на необходимите действия за изготвяне и администриране на индивидуален проект за кандидатстване по проект за финансиране: програма BG05M9OP001-2.006 „Развитие на социалното предприемачество“ с договарящ орган по процедурата Министерството на труда и социалната политика по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ срещу възнаграждение – основно в размер на 300.00 лева, което било изплатено към момента и допълнително – дължимо при при одобрение на проекта, изработен от изпълнителя-ищец, представляващо процент от първоначално одобрената 5 сума за спечелилия финансиране проект. Излага се, че в полза на ответника била одобрена субсидия в размер на 185 980.70 лева и съгласно уговорките дължимото допълнително възнаграждение възлизало на 11 158.84 лева или 6% от одобрената сума. Сумата следвало да бъде заплатена на две равни части – първата част в срок от 8 календарни дни от датата на одобряване на проекта за финансиране от финансиращата институция, а втората в срок от 8 календарни дни, считано от получаването на авансовото плащане от страна на възложителя на одобрения проект, а в случай, че няма авансово плащане, възложителят следвало да заплати на изпълнителя това възнаграждение в срок от 6 месеца от датата на сключване на договора за безвъзмездно финансиране с финансиращата институция по програмата.

Твърди се още, че ответникът, след като бил одобрен за субсидиране, решил да не сключва договор с финансиращата институция и лично заявил отказа си пред нея, респективно одобрението било отменено, като при тази хипотеза в договора било уговорено, че възложителят също следва да заплати на изпълнителя дължимото допълнително възнаграждение за одобрение.

Излага се, че ответникът е приел изпълнението на възложената работа без забележки, подписвайки удостоверение за изпълнение от 15.03.2017 г.

Междувременно министерството на труда и социалната политика е взело решение от 15.12.2016 г., с което е прекратена процедурата чрез подбор на проекти BG05M9OP001- 2.006 „Развитие на социалното предприемачество“ поради несъответствието й с Регламент (ЕС) №1304/2-13г. и била обявена нова процедура на подбор на проекти със същата цел и при същите условия под нов номер – BG05M9OP001-2.007 “Развитие на социалното предприемачество“. В тази връзка за повторното кандидатстване с вече изработения от ищцата проект, между „Аглика – 0011“ ЕООД – управлявано от ответника и „ФлексиПро“ ЕООД – управлявано от ищцата, било подписано ново удостоверение за изпълнение на 29.08.2017 г. с идентично на предходното удостоверение съдържание. Излага се, че управляваното от ответника дружество „Аглика – 0011“ ЕООД е получило въз основа на проектното предложение безвъзмездна финансова помощ в размер на 185 980.70 лева. Заинтересованите лица били уведомени за решението и са били поканени да сключат административен договор, като ответникът, без да изложи каквито и да е доводи, взел решение да прекрати участието си и да не сключи договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Разпечатката съдържа 29 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/837859c7-70dc-4de2-9662-c45b2596d9ec