Определение № 132 от 21.03.2022, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. К., 21.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20225100500062 по описа за 2022 година Образувано е по частна жалба, депозирана от Д.И.Т. чрез процесуален представител адв. К.С., насочена против Разпореждане № 33/06.04.2021г., постановено по гр.д. № 516/21г. по описа на К. районен съд. С частната жалба се иска да бъде обезсилено обжалваното разпореждане като недопустимо, евентуално да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде обезсилен издаденият изпълнителен лист. Излагат се доводи за недопустимост на производството по гр. д. № 516/2021 г., поради това, че е по-късно образувано от двете образувани съдебни производства за едни и същи обстоятелства- първото, пред С. районен съд и настоящото-второ пред К. районен съд. Излагат се съображения и за неправилност на атакуваното разпореждане. Твърди се, че постановеното по делото Определение № 33/05.04.21 г. за издаване на заповед за незабавна защита не е от кръга актове, изчерпателно посочени в чл. 404 от ГПК и като такова не подлежи на принудително изпълнение по реда на ГПК. Излагат се и съображения, че първоинстанционният съд е приложил неотносима към производството съдебна практика. Изтъква се, че всички изложени обстоятелства обуславят и извода, че липсата на подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт препятства възможността да се уважи искане за издаване на изпълнителн лист. Жалбодателят претендира и присъждане на разноски за настоящото производство.

1

Депозиран по делото е отговор на частната жалба от ответницата по същата Л.М.Т.. С отговора се иска претенциите, посочени от жалбодателя да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъде потвърдено обжалваното разпореждане. Твърди се, че единствено пред Районен съд - К. е депозирана молба по чл. 8 от ЗЗДН за осъщественото на 31.03.2021г. домашно насилие.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

С обжалваното в производството Разпореждане № 33/06.04.2021 г., постановено по гр. д. №516/2021 г., К. районен съд е разпоредил на основание чл.406, ал.1, във вр. с чл.405, ал.1, във вр. с чл.404, т.1, предл. второ от ГПК, да се издаде в полза на Л.М.Т. изпълнителен лист, с който се „…Определя временно местоживеене на малолетното дете И.Д.Т., ЕГН **********, при майката Л.М.Т., на адрес: гр. К., ул. „С.” № **, до приключване на съдебното производство по гр. д. № 516/2021 г. по описа на К. районен съд”. В мотивировъчната част на цитираното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че изпълнителният лист се издава въз основа на постановеното по същото дело необжалваемо Определение № 33/05.04.2021 г. Съдът е приложил по аналогия и съдебна практика, обективирана в Определение № 441/13.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2946/2015г., ІІІ г.о., ГК на ВКС, съгласно която е приел, че упражняването на родителските права по отношение на дете, вкл. и определяне на местоживеене, в т.ч. и временно местоживеене, макар и постановено в производство по спорна съдебна администрация, е осъдително, тъй като с него се установява редът, по който то се осъществява и като такова подлежи на принудително изпълнение.

Изпълнителният лист е издаден на 06.04.2021 г.

С цитираното необжалваемо Определение № 33/05.04.2021 г., в производство по чл.18 и сл. от ЗЗДН първоинстанционният съд е издал заповед за незабавна защита и е наложил мярка за незабавна защита от домашно насилие в полза на Л.М.Т. и малолетното й дете И.Д.Т., срещу Д.И.Т., като последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л.М.Т. и малолетното дете И.Д.Т. ; забранено му е да ги приближава, както и да доближава жилището им в гр.К., ул. „С.“ № **, на разстояние по-малко от 50 м.; и е определено временно местоживеене на малолетното дете И.Д.Т., при майката Л.М.Т., на адрес: гр.К., ул. „С.“ № **.

2

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище.

Депозираната в производството частна жалба има за предмет проверка на допустимостта и правилността на издаденото в производство по чл.406, ал.1, във вр. с чл.405, ал.1, във вр. с чл.404, т.1, предл. второ от ГПК, постановено по гр. д. № 516/21 г. по описа на К. районен съд Разпореждане № 33/06.04.2021 г. Тази констатация определя и характера на производството, което се развива пред настоящия въззивен съд, а именно това по чл. 407, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата пък на чл. 406, ал.1 от ГПК предвижда, че изпълнителен лист въз основа на посочените в чл. 404 от ГПК изпълнителни основания, може да бъде издаден, ако при извършената от съда проверка се установи, че актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу длъжника.

В аспекта на така очертаната рамка на настоящото произнасяне, съдът намира депозираната частна жалба за допустима и основателна. И това е така, защото необжалваемото Определение № 33/05.04.2021 г., въз основа на което е издадено обжалваното в това производството разпореждане, касае издаване в производство по чл.18 и сл. от ЗЗДН на заповед за незабавна защита, в която съдът е приложил и предвидената в чл.5, ал.1, т.4 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ мярка за защита от домашно насилие временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда. С оглед обстоятелството, че така наложената мярка е издадена по реда и при условията на специалния Закон за защита от домашното насилие и по своя характер съставлява именно мярка за защита, настоящият въззивен състав намира, че и изпълнението на същата следва да бъде извършено по реда на същия закон и разбира се на правилника за неговото прилагане, а не реда на ГПК. Или, изхождайки от разпоредбата на чл.9 от ППЗЗДН, за така наложената мярка по чл.5, ал.1, т.4 от закона следва да следи Дирекция „Социално подпомагане“, и при това с помощта на предписаната от разпоредбата на чл.37 и при условията на чл.38 от Закона за закрила на детето полицейска закрила.

Или, казано в заключение, като е постановил извън процесуално предписания ред Разпореждане № 33/06.04.2021 г., първоинстанционният съд е постановил един неправилен акт, който подлежи на отмяна, респ. подлежи 3 на обезсилване издадения въз основа на него изпълнителен лист от 06.04.2021г. Казано обуславя и основателност на направеното искане за присъждане на жалбадателя на разноски по производството в доказания размер от 15 лв.- заплатена държавна такса.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 33/ 06.04.2021 г., постановено по гр.д.

№ 516/2021 г. по описа на К. районен съд.

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на Разпореждане № 33/06.04.2021г., постановено по гр.д. № 516/2021 г. на К. районен съд в полза на Л.М.Т., изпълнителен лист от 06.04.2021г.

ОСЪЖДА Л.М.Т., с ЕГН **********, от гр. К., ул.“С.“ № **, да заплати на Д.И.Т., с ЕГН **********, от гр.С., ж.к. „М.“ №*, бл.****, ап.**, сумата в размер на 15 лв., съставляваща разноски по производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4