Решение № 330 от 09.10.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. гр.Велинград, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210101053 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „Булхопс“ ЕООД с ЕИК 121019962, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, индустриална зона, Хмолосушилни, чрез адв. Е. Костова – Петкова срещу „Булгарцвет – Велинград“, с ЕИК 822106779, със седалище и адрес на управление: гр.

Велинград, кв. Индустриална зона, за осъждане на ответника да платина ищеца сумата от 16138,16 лв. с ДДС, представляваща главница по фактура № 50/19.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 1277,01 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 294, ал. 1 от ТЗ.

Ищцовото дружество твърди, че на 30.03.2020 г. бил сключен договор за наем на земеделска земя между страните по делото, както и Анекс от 07.04.2020 г., по силата на които ищцовото дружество преотдал на ответното за срок от една стопанска година до 01.10.2020 г. земеделска земя, находяща се в масив 55, местността „Пашов въбел“ в землището на гр. Велинград, с обща площ от 146.872 дка, за сумата от 72 лева без ДДС на декар. Уговорено било плащане на наемната цена след изтичане на стопанската година – след 01.10.2020 г. „Булхопс“ ЕООД издали фактура № 50/19.11.2020 г., получена от ответника, по която било направено частично плащане на 06.08.2021 г. в размер на 957,74 лв. Дължими останали 16 138,16 лв. с ДДС.

Твърди, че на 11.09.2023 г. била подписана извънсъдебна спогодба, по силата на която ответното дружество следвало да плати сумите по фактурата в срок до 01.05.2025 г., което не се случило. Сочи, че за периода на забавата – 1 от01.05.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда се дължи мораторна лихва в общ размер на 1277,01 лв.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Булгарцвет- Велинград“ ЕООД, чрез адв. С. М., АК Пловдив. Оспорва по основание и размер предявените искове. Признава, че между страните е бил сключен договор за наем, но счита, че този договор бил свързан с участието на двете дружества в договор за съвместна дейност – за постигане на обща цел – отглеждане и реализиране на земеделска продукция – малини, под формата на гражданско дружество. Участието на „Булхопс“ ЕООД в дружеството се изразявало именно с предоставянето на 146.872 дка земеделска земя, а участието на „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД се изразявало в засаждане, отглеждане, заявяване на културата пред ДФ „Земеделие“ и реализиране на пазара на земеделската продукция, а претендирания „наем“ всъщност представлявал печалба за ищеца от дейността на гражданското дружество.

Именно затова, в договорът за наем имало и подобни клаузи.

Твърди, че тъй като в анекса била посочена цена от 14 246,58 лв., без уточнение дали е включен ДДС в нея, следвало да се приеме, че съгласно разпоредбите на ЗДДС, в посочената сума е включен данъка.

Твърди, че на 05.08.2021 г. е извършено плащане в размер на 6517,30 лв.

Сочи, че земеделската продукция от привидно наетите площи не е била реализирана в очаквания размер, като причина за това били нефункциониращите поливни съоръжения на ищцовото дружество. Приема, че това е съществен недостатък, водещ до невъзможност за ползването на вещта, заради което и желае да се приеме, че е налице основание за отбив от наемното възнаграждение.

Прави възражение, че договорът за наем и последвалия анекс са нищожни договори, а отношенията между страните следва да се уредят по силата на прикритото правоотношение, а именно договор за учредяване на гражданско дружество. Счита, че посоченото в договора за наем, че се сключва въз основа на договор за съвместна дейност, има характер на начало на писмени доказателства.

Прави възражение за недължимост на допълнителното наемна цена, уговорена в анекса, тъй като плащането й било поставено под отлагателно условие – изпащане на субсидии от ДФ „Земеделие“. Излага последователността на действията на ДФ „Земеделие“, като краен резултат плащания не били постъпили след извършване на намаления.

Счита, че не се дължат лихви за забава.

Прави възражение за прихващане при евентуално уважаване на исковете, както следва: за сумата от 6517,30 лв. като платена без основание; 2.

Сумата от 20 000 лв., представляваща имуществени вреди – стойността на създадените малинови насаждения, заради непредоставяне на поливни условия.

2

Съдът не е приел за разглеждане възражението за прихващане, поради което и не дължи мотиви по него в настоящия съдебен акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото Договор за преотдаване под наем на земеделски имоти от 30.03.2020 г. се установява, че ищецът „БУЛХОПС“ ЕООД е преотдал за временно и възмездно ползване на ответника „БУЛГАРЦВЕТ – ВЕЛИНГРАД“ ЕООД 36 броя поземлени имоти с начин на трайно ползване „трайни насаждения“, подробно индивидуализирани по номера, площ и землище в Справка № 1 /неразделна част от договора/, находящи се в землището на гр. Велинград, масив 55, местност „Пашов въбел“, с обща площ от 146.872 дка. В чл. 12 и чл. 13 от договора е уговорен срок на действие от една стопанска година – до 01.10.2020 г., а съгласно чл. 2 наемът е платим след изтичане на стопанската година. Първоначално договорената цена е била 25.00 лева на декар.

С последващ писмен Анекс от 07.04.2020 г. към договора страните изрично са изменили размера на наемната цена, като са уговорили, че крайната наемна вноска за цялата площ от 146.872 дка възлиза на 97.00 лева на декар без ДДС, или общо 14 246.58 лева без ДДС /равностойност на 7 284.16 евро/, като са препотвърдили, че наемът се изплаща след изтичане на стопанската година.

В изпълнение на договореното след изтичането на стопанската година наемодателят е издал фактура № 0000000050 от 19.11.2020 г. с предмет „Наем на земеделска земя за 2020 г.“, за сумата от 14 246.58 лева и начислен 20% ДДС в размер на 2 849.32 лева, или обща сума за плащане 17 095.90 лева с ДДС /8 740.99 евро/. Видно от приетото и неоспорено заключение на съдебноикономическата експертиза ,, изготвено от вещото лице М. Л., процесната фактура е надлежно отразена и осчетоводена в счетоводствата и търговските книги на двете дружества – включена е в дневника за продажбите на ищеца за м. ноември 2020 г. и в дневника за покупките на ответника за м. ноември 2020 г., като ищецът е декларирал и внесъл дължимия ДДС по фактурата на 10.12.2020 г.

От заключението на СИЕ се установява, че на 06.08.2021 г. ответникът е наредил частично банково плащане в полза на ищеца в размер на 957.74 лева /489.68 евро/ с основание „33, ост. 1500“, което е осчетоводено по процесната фактура, след приспадането на което непогА.ата главница по фактурата възлиза на 16 138.16 лева /8 251.31 евро/.

На 11.09.2023 г. между „БУЛХОПС“ ЕООД /кредитор/ и „БУЛГАРЦВЕТ – ВЕЛИНГРАД“ ЕООД /длъжник/ е подписана Извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Спогодбата длъжникът 3 изрично и безусловно е признал изцяло задължението си към кредитора в размер на 16 138.16 лева с ДДС, представляващо наемната цена на земеделските имоти в масив 55, м. „Пашов въбел“, с площ 146.872 дка по фактура № 0000000050 от 19.11.2020 г. С чл. 1, ал. 2 кредиторът е заявил, че няма да търси лихви за забава, а с чл. 2, ал. 1 длъжникът е поел задължение да заплати признатата главница от 16 138.16 лева в срок най-късно до 01.05.2025 г. В чл. 2, ал. 6 от спогодбата страните изрично са договорили, че при неплащане на сумата в уговорения срок /до 01.05.2025 г./ вземането става изискуемо, ведно със законните лихви и разноски, като отпада поетото от кредитора отказване от лихви за забава. Безспорно е между страните, а се установява и от експертизата, че ответникът не е заплатил признатата сума до 01.05.2025 г., нито по-късно.

От събраните писмени доказателства – официално писмо от ДФ „Земеделие“ и приложените към него регистри и уведомителни писма – се установява, че именно ответникът „Булгарцвет Влеинград“ ЕООД е декларирал и заявил пред ДФЗ за подпомагане за Кампания 2020 процесните поземлени имоти в масив 55, местност „Пашов въбел,, като по подаденото заявление на ответника за Кампания 2020 г. ДФЗ е оторизирал и наредил за плащане сумите.

Разпитаните по делото свидетели установяват следното: свидетелката Кривулева, която е счетоводител, заявява, че между страните са съществували единствено редовни наемни правоотношения за земеделска земя, че никога не е имало и не е осчетоводяван договор за съвместна дейност, а вписването на такъв текст в договора от 30.03.2020 г. представлява техническа грешка при ползване на стара бланка. Свидетелят Синапов установява, че поливните съоръжения, помпата, сондата и напоителната система в имотите винаги са функционирали нормално, липса на вода не е имало, а в наемните имоти никога не е имало засадени малини в активна фаза, както и че съвместна дейност между дружествата не е осъществявана. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви, кореспондиращи с приетите писмени доказателства.

Съдът счита, че следва да се разгледа направеното възражение за привидност на договора за наем и наличие на прикрито съглашение за съвместна дейност:

Възражението е изцяло неоснователно. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД привидните договори са нищожни, а по силата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните са прикрили друго съглашение, прилагат се правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. За да е налице относителна симулация, е необходимо пълно и главно доказване на общото съгласие на двете страни по сделката да не бъдат обвързани от правните последици на явния договор, а да породят действието на прикритото съглашение. Ответникът следваше да докаже твърдяната от него привидност на договора за наем и наличието на валидно сключен прикрит договор за 4 дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД. Ответникът не доказа последното.. Самото бланкетно споменаване в текста на наемния договор, че същият се сключва „въз основа на договор за съвместна дейност“ не може да установи последната. Точно обратното, от показанията на свидетелите се установи, че касае техническа неточност при оформяне на текста. Освен това поведението на страните категорично опровергава симулацията: ищецът е предал имотите, ответникът ги е ползвал и декларирал самостоятелно пред ДФЗ за кампания 2020 г., издадена е надлежна данъчна фактура за наем, която ответникът е осчетоводил в дневника си за покупки, ползвал е право на пълен данъчен кредит по нея и е извършил частично плащане. Трайната практика на ВКС приема, че приемането на фактура, осчетоводяването й в дневника за покупки и упражняването на право на данъчен кредит представляват недвусмислено признание за съществуването на облигационната връзка и задължението за плащане на отразената в нея цена. При горните мотиви съдът прие, че договорът за наем и анексът са напълно действителни и пораждат валидно облигационно действие.

Договорът за спогодба по чл. 365, ал. 1 от ЗЗД е самостоятелен двустранен договор, с който страните прекратяват съществуващ спор или предотвратяват бъдещ такъв чрез взаимни отстъпки. Спогодбата има силата на закон за тези, които са я сключили /чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД/, и внася окончателна яснота и безспорност в отношенията между страните. С подписаната спогодба от 11.09.2023 г. ответникът изрично е признал задължението си за наемна цена в точен размер от 16 138.16 лева /8 251.31 евро/, колкото е и размерът на претенцията, а ищцовото дружество му е направил отстъпка, като се е отказал от начисляване на лихви при точно изпълнение. С това признание ответното дружество се е лишило от възможността да пререшава да възразява срещу него.