Решение № 6951 от 14.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7233/2025
- Вид
- Решение № 6951
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- Албена Александрова, Анна Кофинова, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 427, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 427, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 427, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6951 гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20251100507233 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 42982/23.04.2025 г. на Ц. К. Д., чрез адв.
С.И., срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производство по изп.д.
№ 20258510400629 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, обективиран в съобщение с изх. № 20693/11.04.2025 г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакувания акт, като се сочи, че съдебният изпълнител не разполага с правомощие да образува изпълнителното дело, тъй като длъжникът не попада в обхвата на териториалната му компетентност, защото е с адрес в с. ****, обл. Велико Търново. Излагат се доводи, че вземането, във връзка с което е образувано производството, е такова за съдебни разноски, а не произтича от непозволено увреждане, поради което е неприложимо правилото на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отправено е искане за отмяна на обжалвания отказ.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя ЗД „Бул Инс“ АД, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата. Признава, че вземането по изпълнителния лист е за съдебни разноски, но счита, че същото е за непозволено увреждане предвид характера на исковото производство, с оглед което намира за приложима разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК.
В мотивите на съдебния изпълнител е изложено становище за допустимост на жалбата, а по същество – за нейната неоснователност поради наличието на основание за определяне на местната компетентност по делото съобразно правилото на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като гражданското дело, 1 по което е бил издаден процесният изпълнителен лист, е с предмет вземане за обезщетение на вреди от непозволено увреждане.
Софийски градски съд, ЧЖ-IV-Г въззивен състав, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т.
6 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20258510400629 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 към КЧСИ, е образувано въз основа на молба на ЗД „Бул Инс“ и приложен към нея изпълнителен лист № 354 от 29.07.2024 г., издаден по гр. д. № 2693/2022 г. по описа на РС-Велико Търново. С изпълнителния лист Ц. К. Д. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 1509,57 лв. за направените по делото съдебни разноски.
Адресът на длъжника Ц. К. Д. е в с. ****.
По изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия: наложени са запори върху банкови сметки на длъжника и запор на пенсия от НОИ.
Длъжникът е подал молба с вх. № 28037/19.03.2025 г. по изпълнителното дело, като е поискал същото да бъде прекратено поради липса на местна компетентност, тъй като адресът му попада в друг район.
Във връзка с подадената молба ЧСИ М.П. е постановил разпореждане от 19.03.2025 г., с което е отказал да прекрати делото.
Местната компетентност при образуване на изпълнителни производства е регламентирана в чл. 427, ал. 1 ГПК, който предвижда, че молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират: 1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението; 2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника; 3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане; 4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения; 5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника; 6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
В настоящия случай се касае за изпълнение на парично вземане, във връзка с което са наложени запори върху банкови сметки и пенсия на длъжника. С оглед това не се установява наличието на хипотезите на т. 1, 2, 4 или 6 от цитираната разпоредба, тъй като не се изпълнява задължение за действие/бездействие, нито се установява изпълнението да е насочено върху недвижимо или движимо имущество.
Според настоящия съдебен състав не е налице и сочената от съдебния 2 изпълнител местна компетентност по избор на взискателя, съгласно чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК. Действително, от материалите по делото се установява, че гражданското дело е имало за предмет вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ – за обезщетение на вреди от непозволено увреждане. Следва обаче да се отбележи, че кредитор по това вземане е Ц. К. Д., а не ЗД „Бул Инс“ АД. Нещо повече, изпълнителният лист, по който е образувано изпълнително дело № 20258510400629 по описа на ЧСИ М.П., не е за вземането за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, а за вземане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД за съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от иска на Ц. К. Д..
Предвид това съдът намира, че не е налице основание за приложението на чл.
427, ал. 1, т. 3 ГПК.
Следователно в случая местната компетентност се определя от правилото на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК – по адрес на длъжника, който се намира в с. Церова кория, попадащо в района на гр. Велико Търново.
По тези съображения отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело се явява неправилен и следва да бъде отменен, като вместо него се постанови прекратяване на делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ-IVГ състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 42982/23.04.2025 г. на длъжника Ц. К. Д. разпореждане от 19.03.2025 г., постановено по изп.д. № 20258510400629 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 при КЧСИ, с което се е произнесъл по молба с вх. № 28037/19.03.2025 г. на длъжника, като е отказал да прекрати изпълнителното дело.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.П., peг. № 851 при КЧСИ, за постановяване на постановление за прекратяване на производството по изп. д. № 20258510400629 по описа на ЧСИ М.П., съобразно мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3