Решение № 173 от 11.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600324 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано е по жалба на В. М., чрез адв.К. М., негов процесуален представител против присъда № 42, постановена на 13.07.2023г. по НОХД № 883/2023г. по описа на ОС - Варна.

С атакувания съдебен акт подс.М. бил признат за ВИНОВЕН за това, че:

-на 13.02.2023г. в гр.Варна , при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - сумата от 15 лв. от владението на Ф. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК, му било определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.58а ал.1 от НК било редуцирано с 1/3 и му било наложено за наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим;

-на 13.02.2023г. в гр.Варна, като употребил сила извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Ф. Х., навършила 14 години, поради което и на основание чл.150 а.1 от НК му било определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което на снование чл.58а ал.1 от НК било редуцирано с 1/3 и му било наложено за наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок о т ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи при 1 първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.23 ал.1 от НК на М. било определено най-тежкото от така наложените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.24 от НК това наказание било увеличено с ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основания чл.59 ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подс.М..

Съдът се разпоредил с ВД, както и възложил разноските по делото на подс.М..

Производството пред ОС - Варна се развило по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Оплакванията в жалбата на подс.М., депозирана чрез процесуалния му представител са свързани с явна несправедливост на наказанието (в частта на увеличението по чл.24 от НК). Моли се за изменение в насока намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Подс.М., лично и чрез адв.М., поддържа жалбата.

В последната си дума заявява, че съжалява за стореното. Заявява, че няма да се повтори и моли за намаляване на присъдата.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становището на страните, както и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 и следващите от НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество, се преценява като основателна поради следните съображения:

Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено в условията на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК, основание за което са се явили направените по реда на чл.371 т.2 от НПК от подсъдимия М. признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото от него изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно ТР №1 от 6.04.2009г. на ВКС, по тълкувателно дело № 1/2008г. на ОСНК, т.8.2. „цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство - т.е. наличните предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл.371 т.2 от НПК и законосъобразност на 2 доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373 ал.2 и 3 НПК.“ Съобразно горното и при извършена такава проверка, възззивният съд установи процесуална издържаност в действията на ОС Варна в изпълнение на предписанията в Глава 27 от НПК. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно в мотивите към присъдата е приел за установени и доказани всички относими към предмета на делото фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на признанията на подсъдимия относно тези факти, както и на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно - показанията на свидетелите - св.Х., св.С., св.Д., протокол за ДП, протокол за разпознаване на лица, справка за съдимост и видеотехническа и лицево идентификационна експертиза и други - всички приобщени по реда на чл.283 от НПК, чрез прочитането им.

ОС приел за установена по делото следната фактическа обстановка:

На 13.02.2023г. около 18.20ч. подс.В. М. се намирал в гр.Варна, на ул.

„Ивайло“. По същото време св. Ф. Х. се прибирала към дома си на ул.

„Ивайло“, №1 „Б“, ет.2. В лявата си ръка държала торбичка с покупки, а дамската й чатна била преметната през врата и стояла отпред на гърдите й. Тя стигнала до дома си, отключила входната врата и влязла във входа на кооперацията. В този момент подс.М. я последвал и влязъл след нея.

Свидетелката направила няколко крачки и тогава той я хванал за дясната й ръка,задържайки я по този начин. С другата си ръка бръкнал в панталона й и на голо я хванал за дупето. Казал и: „Чакай малко, чакай малко“.

Свидетелката се обърнала и го попитала: „Какво искаш?“. Подсъдимият казал: „Дай ми пари“. Св.Х. отвърнала, че няма пари. Тогава той отворил дамската й чанта и взел оттам сумата от 15 лева.

Св.Х. изплашена тръгнала нагоре по стълбите към втория етаж.

Подс.М. застанал пред нея и й препречил пътя. След това я притиснал силно с тялото си към стената, и се опитал да я целуне. С ръка затиснал устата й, за да и попречи да вика. С другата си ръка отново бръкнал в дънките на св.Х. и вкарал единия си пръст в ануса. Едновременно с това започнал да извършва движения с тялото си и да трие половия си член в половия орган на св.Х.. В този момент осветлението на стълбището загаснало. Свидетелката се опитала да махне ръката на подсъдимия от устата си, при което мобилният и телефон паднал на земята. Свидетелката успяла да клекне и да си вземе телефона.

Подсъдимият отново започнал да я притиска с тялото си към стената. Св.Х. успяла да набере номера на майка си. Като видял това, подсъдимия и казал да затвори телефона. Свидетелката не затворила линията. Уплашен от това подс.М. побягнал към изхода на кооперацията. По пътя, на стълбището се разминал със св. С. С., който го попитал какво прави във входа, а подс.М. му отвърнал: „Грешка, грешка“, излизайки навън. Св.С. продължил да се изкачва по стълбите и видял св.Х., която му казала, че мъжът който избягал й взел пари, опипвал я и запушил с ръка устата и. След това тя се обадила по 3 телефона в полицията и съобщила за случилото се.

В следствие на проведените ОИМ на 14.02.2023г. служители на Първо РУ на ОД на МВР - Варна установили, че извършител на деянието бил подс.М. и го задържали.

По делото са били приобщени като ВД, предадени с протоколи за доброволно предаване от Г.В. и А.К. 2 бр. магнитни носители CD, съдържащи видеозаписи от външни камери на магазини, находящи се на ул.„Ивайло“ №7 и на ул.„Беласица“ срещу №10. След задържането с протокол за доброволно предаване подс.М. предал дрехите и маратонките, с които бил по време на извършване на деянието. Извършено било и разпознаване, в рамките на което св.Х. разпознала подс.М. като извършител на деянията.

Описаната фактическа обстановка ОС приел за установена като се позовавал на направеното самопризнание на подсъдимия М. по чл.371 т. 2 от НПК, подкрепено еднозначно от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите Х., С. и Д., протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лица, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от заключението на вещото лице по приетата експертиза. Кредитирал изцяло събраните доказателства и доказателствени средства, като ги приел за единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Анализирал ги подробно, достигайки до несъмнен извод за механизма на извършване на престъпленията, автора им, мястото на извършване, причинените вреди.

Както бе отбелязано горе, съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В производството, проведено по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, съдебният състав не извършва типичната дейност по анализ на доказателствата, насочена към възприемане на установеността на релевантните факти, като преценката му в тази насока е единствено по отношение решаване на въпроса дали заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, без да се събират доказателства за тези факти в хода на съдебното производство. За тази цел, първостепенният съд е преценил доказателства, които не е събрал непосредствено в хода на типично съдебно следствие, а такива, събрани на досъдебното производство при спазване на изискванията за тяхната процесуална годност, т.е. била е необходима и положителната му констатация, че те са събрани по предвидения от НПК ред. Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е извършил правилна и обоснована преценка на посочения въпрос, която е изложил в мотивите на атакуваната присъда и е посочил доказателствената основа, послужила му да стори тази преценка.

Това не се оспорва и от защитата.

4

Предвид изложеното, настоящата инстанция не констатира при разглеждане на делото в съдебна и досъдебна фаза да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, още по-малко съществени. Първоинстанционният съд спазил стриктно процедурата за провеждане на съдебното разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, което разглеждане е инициирано от подсъдимия и неговия защитник.

Посочените по-горе доказателствени източници напълно подкрепят направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт и те са обсъдени и оценени от съда точно, обективно, прецизно и по действителното им съдържание.

1/Правилно извършеното от подс.М. било квалифицирано по чл.199 ал.1 т.4 от НК, доколкото процесното деяние било извършено на 13.02.2023г., а с присъда по НОХД № 2071/2021г. на ВРС, влязла в законна сила на 10.07.2021г., с наложено ефективно наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода – т.е. настоящото деяние било сторено в рамките на около година и половина след посочената влязла в сила присъда, което изпълва хипотезата на чл.29 ал.1 б.„а“ от НК – „опасен рецидив“. Т.е. настоящото престъпление е извършено в петгодишния срок по чл.29 от НК и разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК не е приложима. Квалификацията „опасен рецидив“ покрива и критериите на чл.29 ал.1 б.“б“ от НК – подс.М. бил многократно осъждан на лишаване от свобода - и условно, и ефективно.

2/Правилно извършеното от подс.М. било квалифицирано по чл.150 ал.1 от НК, доколкото категорично по делото било установено, че подсъдимият чрез своите действия (силно притискане на своето тяло към тялото на Х., прокарване на ръката си в панталона на пострадалата, проникване с пръст в ануса й и триене на половия му член в тялото на св.Х.) очевидно целял удовлетворяване на половото си желание без съвкупление.