Решение № 3648 от 19.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3648 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505539 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1919/09.02.2023 г. на 62 с-в, СРС, по гр. д. № 46454/2022 г. **** „****“, БУЛСТАТ **** е осъдена да заплати на Р. К. А., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в причинна връзка с реализирана на 16.09.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 16.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото.

Въззивна жалба срещу уважителната част от решението е подал ответника **** „****", чрез представителя си, с доводи, че е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В условие на евентуалност счита, че присъденото от съда обезщетение е прекомерно завишено. Счита, че в решението липсват каквито и да било фактически и правни изводи на съда и то е постановено при непълнота на доказателствата, като не са обсъдени събраните пред СРС доказателства нито на твърденията на страните и съществените им доводи. Излага доводи, че съдът неправилно е кредитирал съдебномедицинската експертиза при наличие на обосновано съмнение за нейната правилност и обективност, тъй като вещото лице при изготвяне на заключението не се е запознало с цялата медицинска документация в болничните заведения, в които ищцата твърди, че е провела лечение и възстановяване. Въпреки задължителността за изготвяне на рентгенография такава не е представена или описана от вещото лице. От събраните доказателства се установява, че ищцата не е спазвала предписания й режим на възстановяване от МБАЛ „Царица Йоанна“ - покой, криотерапия, следене на циркулационни и неврологични смущения. В представен от ищцата официален болничен лист, както и в епикриза от „Специализирана болница за 1 рехабилитация-Сапарева баня" АД е отразено, че ищцата е със счупен долен крайник и то в период след датата, на която твърди, че е претърпяла увреждането, за което претендира обезщетение. Неоснователно вещото лице е приело, че на ищцата са предписани и медикаменти от д-р И., след като ответникът е оспорил рецептите, приложени към исковата молба. Сочи, че нито една от рецептурните бланки няма дата, месец и година и те не могат да бъдат отнесени към фактите, въз основа на които ищцата претендира да й бъде заплатено обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди. Сочи, че рецептурните бланки нямат посочено име, подпис на лекар или печат на д-р И.. Поддържат се доводи, че от доказателствата не се установяват претърпени вреди от ищцата и необосновано СРС е приел обратното.

Счита, че обезщетението в пълен размер от 15 000 лв. е прекомерно и завишено, а съдът неправилно е приложил принципа за справедливост обективиран в чл. 52 от ЗЗД.

Излага доводи, че съдът не е съобразил изискуемите предпоставки за определяне действителния размер на моралните вреди, като не е съобразил характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и отчитане на обществено-икономическата конюнктура и стандарт на живот в страна към момента на настъпване на увреждането. Съдът не е взел предвид възражението за прекомерност на обезщетението в отговора на исковата молба. Моли да се постанови решение, с което да се отмени оспореното и искът да се отхвърли изцяло, евентуално - да се намали размера на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски за две инстанции.

Ищцата Р. К. А., чрез представителя си, е оспорила като неоснователна жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че първоинстанционното решение е ва лиден и допустим съдебен акт, постановен в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Въз основа на тях по делото е установено, че между нея и ответника **** „****" към момента на настъпване на процесната злополука е налице валидно трудово правоотношение за длъжността „помощниквъзпитател“. С доклада по делото съдът е отделил това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Излага доводи, че по време на действието на трудовия договор е настъпила злополука, призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, на основание чл. 60, ал. 7 РСО, с Разпореждаме № 30897/23.09.2021 г., на длъжностно лице към ТП на НОИ - София - град, влязло в законна сила на 01.11.2021 г., което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти и обстоятелства по настъпване на злополуката, както е приел съда. Установено е също така, че при придвижване от двора на детската градина към сградата, ищцата се изкачва по една от стълбите и поради лошото състояние на настилката от отделни плочки, част от които са били отлепени, се спъва, пада на земята с цялата тежест на тялото върху дясната ръка и получава фрактура на ръката. Според СМЕ вследствие на травмата ищцата е получила многофрагментно счупване на долния край на дясната лъчева кост в областта на китката с настъпило посттравматично усложнение – тендовагинит на Де Кервен. Сочи, че се касае за фрактура с тежък характер предвид разместване на множество костни фрагменти и разкъсване, което е довело до трайно затруднение на движението и нарушение на функциите на горен десен крайник, характеризирано като средна телесна повреда. Според вещото лице, чието заключение основателно е кредитирано от СРС, след наместването на счупването под локална анестезия, на дясната ръка е поставена гипсова шина за срок от 30 дни. Сочи, че през отделните етапи на възстановяване е имала ограничение във функцията на дясната ръка, а временната нетрудоспособност е продължила 121 дни, което според вещото лице е в рамките на обичайния средностатистически въстановителен период за такъв 2 вид травма. Поддържа, че съдът е съобразил фактите, че при прегледа й на 08.12.2022 г. (повече от година след злополуката) вещото лице е констатирало оплаквания от болки и оток в областта на дясната китка, както и ограничен обем на движенията с дефицит от 8-10 градуса в палмарната флексия, посочена на фотоснимка № 2 от СМЕ.

Счита, че търпените от нея неимуществени вреди – болки, силен стрес и страдания от получената травма, се потвърждават изцяло и от гласните доказателства, които са житейски логични, последователни и непротиворечиви, както и напълно кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, както е приел и СРС. Поддържа още, че от показанията на свидетелите на ответника става ясно, че подобни инциденти са се случвали и с други служители, като работодателят не е взел адекватни мерки за предотварятване настъпването им. Излага доводи, че вследст вие на трудовата злополука и на полученото тежко травматично увреждане на горния десен крайник, за нея е настъпило посттравматично усложнение - тендовагинит на Де Кервен с допълнителни неблагоприятни последици, вкл. евентуалната необходимост от оперативно лечение. Съдът е отчел и обстоятелството, че според СМЕ тя и към момента продължава да има ограничени движения и оток в областта на дясната китка в резултат от тежкото костно счупване, както и че при 10 - 15 % от пациентите се запазва такъв оток. СРС основателно и приел, че в случая са налице трайни неблагоприятни последици и е възможна липса на пълна възстановяване от увреждането, което ще промени съществено качеството и начина й на живот. Излага подробни доводи, че присъденият размер на обезщетението съответства на всички принципите на справедливост по чл. 52 ЗЗД, а СРС е взел предвид всички относими към определяне размера обстоятелства – вида и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания, моралните вреди, с оглед характера и тежестта на увреждането, ограничението в обема на движение на крайника, продължителността на основния възстановителен период - около четири месеца, възрастта й, икономическата конюнктура в страната и т. н. Сочи, че е неоснователно и изцяло недоказано направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от нейна страна, поради което не следва да се прилага процент на намаляване на обезщетението. Моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част. Претендира разноски по списък.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, по реда на въззивното обжалване, както и представените по делото доказателства в тяхната цялост, намира за установено следното :

С доклада по делото по чл. 140 ГПК е прието за безспорно между страните, че по силата на трудов договор № 14/10.10.2011 г., към който е сключено допълнително споразумение № 19/26.01.2021 г., ищцата заема при ответника длъжността „помощниквъзпитател“.

Установява се също така, че с разпореждане № 30891 от 23.09.2021 г., издадено на основание чл. 60, an. 1 КСО от ТП на НОИ - гр. София, е прието че по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО е трудова злополуката, настъпила с ищцата Р. К. А. на 16.09.2021 г., декларирана от осигурителя **** „****“, станала по време и по повод работата й - при придвижване в двора на детската градина служителката се спъва на стълбите, пада и получава счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка.

Не е спорно между страните и от писмо от 06.06.2022 г. на ТП на НОИ-гр.

София, се потвърждава, че разпореждането е влязло в сила на 01.11.2021 г.

Също така не е спорно и от три болнични листа, представени пред СРС се установява, че ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност в 3 периода от 16.09.2021 г. до 14.02.2022 г. включително.

Във връзка с претърпените от ищцата болки и страдания пред СРС е прието заключението на СМЕ, което настоящият състав, също като СРС, намира за компетентно, безпристрастно и задълбочено изготвено и кредитира. Действително ответникът е оспорил заключението като недостатъчно обосновано, но съдът намира възражението за неоснователно. СРС е коментирал подробно изводите на вещото лице в решението си, поради което е изцяло неоснователно и оплакването в жалбата, че в решението липсват мотиви относно констатациите на вещото лице, както и че то не е работило по представените в производството доказателства.

Експертизата се е запознала с всички медицински документи, представени по делото, като е направен личен преглед на ищцата и за нуждите на експертизата са направени ренгенографии в УМБАЛСМ „Пирогов“. От заключението се установява, че в резултат на трудовата злополука ищцата е претърпяла счупване на долния край на дясната лъчева кост. Според заключението на СМЕ се касае за екстензионен тип на травмата, със счупване на дисталната метаепифиза на дясната лъчева кост и разместване на дисталния фрагмент дорзално, проксимално и в супинация, което е довело до деформация на областта, силна болка в момента на травмата и невъзможност за движение на китката. Счупването е получено от падане върху ръката в дорзална флексия на китката/подпиране върху дланта при падане на тялото/.

От медико-биологична гледна точка е имало трайно нарушаване функцията на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни.

В деня на злополуката - 16.09.2021 г. ищцата е приета по спешност в УМБАЛ „Царица Иоанна-ИСУЛ" ЕАД, Клиника по ортопедия и травматология с диагноза, където е извършени закрито наместване на счупването без вътрешна фиксация и е поставена гипсова имобилизация. Пострадалата е изписана в същия ден в 14:14 часа с препоръка за функционален покой на ръката, локално охлаждане, поставяне на крайника в повдигнато положение, прием на обезболяващи и следене на циркулацията и неврологичния статус. На 25.11.2021 г. пострадалата е приета в „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД с диагноза - последици от счупване на ниво китка и длан, с оточна дясна китка и ограничени и болезнени движения, откъдето е изписана на 02.12.2021 г. На 05.01.2022 г. е приета в „СБР-Сапарева Баня"АД, откъдето е изписана на 12.01.2022 г.