Определение № 3579 от 20.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3579 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503084 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Обжалва се от адвокат А. З. Д. Определение № 1161 от 01.10.2024 г. по гр.д. № 1637/2023 г. по описа на РС – Карлово, с което по Молба вх. № 2726/11.03.2024 г. на насрещната страна „ Ай Ти Еф Груп „ АД – гр. София с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК е изменено постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, като присъденото на адвокат Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА, дължимо се от „ Ай Ти Еф Груп „ АД е намалено от 839,26 лв. на 500 лева – поради прекомерност.

Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна и постановяване на определение за отхвърляне на молбата по чл. 248 от ГПК с вх. № 2726/11.03.2024 г..

Ответникът по частната жалба – „ Ай Ти Еф Груп „ АД – гр. София е депозирало отговор за неоснователност на същата.

Съдът установи следното:

Частната е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от С. Д. Х. срещу„ Ай Ти Еф Груп „ АД обективно съединени при условие на евентуалност искове както следва: главен иск – прогласяване за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК на сключен между страните Договор за потребителски кредит от 01.08.2022 г.; евентуален иск – за прогласяване за нищожна договорната клауза за неустойка за недадено обезпечение, изм. с т.

11 от сключен анекс към договора. Към така предявените искове е съединен и насрещен осъдителен иск от ответното дружество - за осъждането на Х. да му заплати сумата 908, 10 лв., представляваща непогасената от нея главница по кредита.

Процесуален представител на ответницата Х. по делото е адвокат А. З. Д.. Съгласно сключения договор за правна помощ предоставената на страната правна защита е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

1

С влязлото в сила първоинстанционно решение главният иск е уважен, съответно евентуалният не е разгледан. Насрещният иск е уважен до размер на 615,10лв. и отхвърлен за разликата над 615,10 лв. до 908, 10 лева.

С оглед така постановения инстанционен резултат на адв. Д. е определено възнаграждение по главния иск в размер на 637,59 лв. – с ДДС, като размерът / без ДДС / е минималният такъв по чл. 76 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За отхвърлената част на насрещния иск е определено възнаграждение - също на база минимумите в казаната наредба, в размер на 202,27 лева. „ Ай Ти Еф Груп „ АД – гр. София е осъдено да заплати на адвоката на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение в общ размер 839,36 лева.

Депозирана е от дружеството Молба вх. № 2726/11.03.2024 г.., с която се иска изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на адвокат Д. възнаграждение. Изложени са доводи за прекомерност по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК на присъденото такова от 839 лв., както и че предвид Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 националният съд не е обвързан от минималните размери, фиксирани като задължителни в казаната Наредба № 1/2004 г. eдинствено на база паричното изражение на материалния интерес, без като критерий за същите да е възведена и фактическата и правна сложност на делото. Поддържа се още, че за евентуалния иск като неразгледан поради уважаването на главния, не се дължи отделно възнаграждение. Поддържа се също, че за възнагражденията по чл. 38 от ЗА не се начислява ДДС.

Молбата е допустима – в срок и при наличие на своевременно направено възражение за прекомерност на евентуално платено/претендирано адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

С Определението по чл. 248 ал. 1 от ГПК – предмет на настоящата въззивна проверка, молбата е уважена като възнаграждението е намалено на 500 лева. Изложените мотиви са, че въз основа на казаното Решение на СЕС националният съд следва да откаже да приложи минимумите по Наредба № 1/9.7.2004 г. , които са определени в същата единствено на база материалния интерес, без да се държи сметка за фактическата и правна сложност на делото.

Прието е, че съобразно фактическата и правна сложност на делото на адвокат Д. се следва възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 500 лева.

Изложените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение са, че Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 несъмнено следва да бъде зачетено, но едновременно с това следва адвокатските възнаграждения да бъдат определяни и при нужда редуцирани съобразно смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност, като се отчита и че адвокатският труд е висококвалифициран – в който смисъл е също налице практика на СЕС. Съответно, че определянето на адвокатски възнаграждения в размери под разумните също би довело до нелоялна конкуренция, т.к. потребителите на тази услуга не са достатъчно информирани, поради което винаги ще избират най-ниското възнаграждение, без гаранция, че срещу него ще им бъде престирана услуга с необходимото качество. В случая, районният съд не е подложил на преценка разумния характер на дължимото се адвокатско възнаграждение, отчитайки и фактическа и правна сложност на делото. Поради което адвокатското възнаграждение от 500 лв. не отговаря на така зададените критерии, то е несъразмерно на престираната услуга и нейното качество. Поддържа се още, че ДДС се начислява върху адвокатските възнаграждения по чл. 38 ал. 2 от ЗА – когато адвокатът е регистрирано по ЗДДС лице – в който смисъл и трайно установената съдебна практика.

Съдът намира жалбата за основателна по изложените в нея доводи.

Присъденото на адвоката възнаграждение със съдебното решение не е прекомерно по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Съответно не е имало основание за неговото намаляване с 2 определението, предмет на настоящата въззивна проверка. То е за два иска – за първоначалния главен иск – уважен и за защита по насрещния иск – частично отхвърлен. Т.е. за евентуалният иск съдът не е определял и присъждал възнаграждение – в който смисъл е безпредметно обсъждането на възведения от дружеството довод, че за този иск отделно възнаграждение не се дължи в случаите, когато не е разгледан поради уважаването на главния. Действително, Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 предвижда националния съд да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – на която е придаден задължителен характер, като нарушаваща забраната на чл. 101 § 1 ДФЕС за забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Тоест цитираното Решение на СЕС категорично изключва приложението на Наредба № 1/2004 г. относно установените в същата задължителни минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени единствено на база материалния интерес. Предвид предимството на първичното общностно право – чл. 101 § 1 от ДФЕС пред националното законодателство и на основание чл. 633 ГПК, решението на СЕС е задължително за националния съд. Следователно, съдът не е обвързан от предвидените в казаната Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а е свободен сам да определи справедливия размер възнаграждение, единствения критерий за който вече е фактическа и правна сложност на делото, обуславяща вида и количеството на извършената от адвоката работа. В случая - макар първоинстанционния съд да се е позовал на минимумите възнаграждения по казаната Наредба № 1/2004 г. при определяне на процесното , то като краен резултат определения размер на възнаграждението не се явява прекомерен с оглед вида и количеството на извършената работа във връзка с фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване и с обстоятелството, че адвокатският труд е висококалифициран, съответно с принципите на разумност, съразмерност и пропорционалност на възнагражденията на адвокатите. По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗА, когато оказалия правната помощ адвокат/ адвокатско дружество е регистрирано лице по ЗДДС / какъвто е настоящия случай / е формирана трайна и последователна съдебна практика на ВКС - споделяна и от настоящия съдебен състав, обективирана в Определение № 112/01.03.2019 г. по ч.т.д. № 141/2019 г., Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г., II т.о., Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр.д.

№ 4236/2022 г., III г.о. и др., според която при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, върху дължимото се възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА се начислява ДДС като неразделна част от възнаграждението. Защото, в тези случаи характерът на осъществената доставка се променя от безвъзмездна във възмездна и попада в кръга на облагаемите доставки на услуги по см. по чл. 2 т. 1 от ЗДДС, като е без значение дали възнаграждението е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38 ал. 2 от ЗА ред. Т.е. неоснователно е възражението на ответната страна че ДДС върху адвокатските възнаграждения по чл .38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА не се дължи ДДС, макар престриралия правната услуга адвокат де е регистрано по ЗДДС лице.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 1161 от 01.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1637/2023 г. по описа на РС – Карлово, с което по Молба вх. № 2726/11.03.2024 г. на „ Ай Ти Еф Груп „ АД – гр. София с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК е изменено постановеното по делото Решение № 56/23.02.2024 г. в частта за разноските, като присъденото на адвокат А. З. Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА е намалено от 839,36 лв. на 500 лева, вместо 3 което Постановява:

Отхвърля като неоснователна Молба вх. № 2726/11.03.2024 г. на „ Ай Ти Еф Груп „ АД – гр. София с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК - за изменение на Решение № 56/23.02.2024 г. по гр.д. № 1637/2023 г. по описа на РС – Карлово в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на адвокат А. З. Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4