Решение № 10702 от 04.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10702 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110164655 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявена е молба с правна квалификация, чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), вр. чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

Молителят К. Л. Н., ЕГН ********** поддържа, че с влязло в сила на дата 27.10.2011 г. Решение с № 188 от 27.10.2011 г. на СРС, 113 състав, постановено по гр.д. № 1216 от 2011 г. упражняването на родителските права по отношение на детето на страните С. Д. К., ЕГН ********** са предоставени на неговата майка, а на бащата е определен режим на лични контакти. В молбата се твърди, че въпреки желанието на детето, бащата не търси и не вижда своя син. Посочва, че с влязло в сила на дата 17.05.2019 г. Решение № 3535 от 17.05.2019 г. на СГС, 1-ви въззивен брачен състав, постановено по гр.д. № 10410 от 2018 г., е заместено съгласието на бащата Д. С. К. за пътуване на детето С. Д. К. извън територията на Република България, в рамките на период, които да не съвпада с режима на лични отношения на бащата с детето, във всички държави – членки на Европейския съюз, Великобритания и Северна Ирландия, придружавано от своята майка или от определено от нея пълнолетно лице, както и за издаването на паспорт на детето, за срок от четири години.

Твърди се, че даденото разрешение с горепосоченото съдебно решение е изтекло на дата 17.05.2023 г., а бащата продължава да не проявява интерес към своя син и да му отказва да му даде съгласие за пътуване. Поддържа, че детето е ученик в осми клас и е активен състезател в Академията на ПФК „Славия – 1913“ АД, като ежедневно е ангажиран с 1 тренировъчния и състезателен процес в Детско – юношеската школа на посочения клуб.

Посочва, че от БФС са уведомили Изпълнителния директор на ПФК Славия, че детето С. Д. К. е одобрено за лагер – сбор, който ще се проведе извън страната. Изтъква, че спортното развитие на детето изисква участието му на всички тренировки и състезания, част от които се провеждат извън България, а от друга страна близостта на гръцкото крайбрежие дава възможност детето да почива, заедно със своята майка. Сочи, че отказът на бащата да даде съгласие за пътуване на детето е неоснователно ограничаване на свободното му движение, както и възможността за развитие на спортните и състезателните си умения.

С исковата молба се иска детето да може да напуска пределите на страната за неограничен брой пътувания до държавите – членки на Европейския съюз, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Северна Македония, Република Сърбия, Швейцария, Турция, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина, както и Косово придружено от майката или друго упълномощено от нея лице, за срок до навършване на пълнолетие, както и за издаване на паспорт.

В дадения от съда едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в който се прави възражение за недопустимост на исковата молба, както и неоснователност на претенцията при твърдения, че не е търсено съгласието на ответника за пътуване на детето в чужбина и респективно той не е отказвал такова и не е дал повод за завеждане на процесния иск. Заявява, че посочената в исковата молба цел – участие на детето в лагер – сбор в рамките на периода от 06.11.2023 г. до 08.11.2023 г., не обуславя необходимост от задгранично пътуване, а другите посочени в молбата цели, не обуславят в достатъчна степен нуждите на детето от пътувания извън страната. Твърди, че за държави като Турция и Република Северна Македония, Министерството на външните работи на Република България е установило за посочените държави III степен на риск – „Повишено ниво на риск – по отношение на пътувания до Република Турция и Косово и II степен на риск – „Повишено внимание“ – по отношение на тези до Република Северна Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина. Твърди, че даването на разрешение за множество пътувания на детето зад граница за поискания, продължителен период от време, не следва да се отразява на определения режим на лични отношения с неговия баща.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са родители на детето С. Д. К., ЕГН **********, роден на 01.07.2009 г. (л. 6 от делото).

Видно от Решение № 188 от дата 27.10.2011 г. на СРС, 113 състав упражняването на родителските права по отношение на детето на страните С. Д. К., ЕГН ********** са предоставени на неговата майка, а на бащата е определен режим на лични контакти.

От представеното по делото Решение № 423378 от 05.06.2018 г. на СРС, III гражданско отделение, 139-ти състав се установява, че е заместено съгласието на бащата Д.

С. К. за пътуване на детето С. Д. К. извън територията на Република България, както и за 2 издаването на паспорт на детето за срок от 5 години, считано от влизането на решението в сила

От представеното по делото Решение № 3535 на СГС, гражданско отделение, I – ви въззивен брачен състав от дата 17.05.2019 г. се установява, че СГС отменя решение № 423378 от 05.06.2018 г., постановено по гр. дело № 79635 от 2017 г. на СРС, III ГО, 139 състав в обжалваните му части, като е заместено съгласието на бащата Д. С. К. за пътуване на детето С. Д. К. извън територията на Република България, в рамките на период, които да не съвпада с режима на лични отношения на бащата с детето, във всички държави – членки на Европейския съюз, Великобритания и Северна Ирландия, придружавано от своята майка или от определено от нея пълнолетно лице, както и за издаването на паспорт на детето, за срок от четири години.

Видно от представената по делото служебна бележка от ПФК „Славия – 1913“ АД се установява, че детето С. Д. К., ЕГН ********** е активен състезател в Академията на клуба и като такъв е ежедневно ангажиран с тренировъчния и състезателен процес в Детско – юношеската школа на клуба. Установява се още, че издадената служебна бележка има за цел да му послужи за извинение на отсъствията, допуснати в периодите в които играчът е бил ангажиран с тренировъчна и състезателна дейност.

По делото, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет е представен социален доклад на ДСП – Лозенец с изх. № ПР/Д-С-ЛЦ/186-002 от 30.04.2024 г. Установява се, че от раждането си до момента детето е отглеждано в семейна среда, първоначално от двамата родители, а след развода от майката, като контактите с бащата са прекъснати. Детето е споделило в хода на социалното проучване, че баща му не го е търсил и не контактува с него. Споделя още, че тренира футбол и нежеланието на баща му да пътува извън страната го лишава от възможността да бъде с отбора на тренировъчни лагери извън страната, както и от възможността да пътува с неговата майка на почивки и екскурзии. Също така детето споделя, че поддържа контакти само с близките по майчина линия. Установява се, че детето е привързано към своята майка и нейните близки. Също така видно от социалния доклад на ДСП – Лозенец изразяват становище, че е в интерес на детето да има възможност да опознае и посети нови места и страни, което ще се отрази благоприятно на познавателното и емоционалното му развитие, при условие, че определения режим на лични контакти между бащата и детето се спазва. (л.46 – 47).

Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.

Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, намира, предявената молба за основателна.

Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през 3 определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение (Вж. Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ВКС, ОС на ГК).

Настоящият съдебен състав, за да постанови решението си, взе предвид следното: От депозирания по делото социален доклад безспорно се установи, че в интерес на детето е да има възможност да опознае и посети нови, непознати места и страни, което ще се отрази благоприятно на емоционалното му развитие, при условие, че се спазва определения режим на контакти между бащата и детето. От изложеното в социалния доклад се установява още, че контактите между бащата и детето са прекъснати. Видно от приложеното по делото Решение № 188 на СРС, 113 състав, от 27.10.2011 г. се установи, че на майката са предоставени родителските права, а на бащата е определен режим на лични отношения, по силата на влязло в сила съдебно решение. Молителката, въпреки желанието си и положените от нея усилия, не е получила съгласие от ответника за пътуване на детето им в чужбина. Това се установява от изложеното по делото в социалния доклад.

От друга страна пътуванията на детето не трябва да възпрепятстват неговите учебни занятия, освен ако не е свързано с тях.

Като взе предвид горното, съдът счита молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК за основателна и следва да я уважи, като замести съгласието на бащата за пътуване на детето С. Д. К., ЕГН **********, придружавано от своята майка К. Л. Н., ЕГН **********, извън територията на Република България в страните членки на Европейския съюз, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Северна Македония, Република Сърбия, Швейцария, Турция, Албания, Черна Гора, Босна и Херцеговина за не повече от 40 дни на всяка календарна година, считано от влизане на настоящото решение в сила и да не възпрепятства учебните занятия на детето, освен ако пътуването не е свързано с тях, за срок до навършване на пълнолетие на детето С. Д. К., ЕГН **********. Освен това всички изброени държави са ратифицирали и страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (наричана по-нататък ,,Конвенцията от 1980 г.“) и не се установява в някоя от тези държави да е налице конкретен и реален риск по отношение на детето (размирици, военни действия, природни катаклизми и други)

Следва да се отбележи, че Република Косово също е страна по „Конвенцията от 1980г.“, но към настоящия момент индексът на риска от пътуване в Косово към момента е Ниво 3: Повишено ниво на риск (препоръка да не се пътува в определени райони на страната освен при необходимост.) Препоръчва се пътуващите до Косово да избягват посещения в четирите северни общини на Косово – Северна Митровица, Зубин Поток, Лепосавич и Звечан. Посочва се още, че в големите градове на Република Косово се отчита 4 средно ниво на битова престъпност, като препоръчително е късно вечер да се избягва движение към централните части на града. Тази информация може да бъде проследена на официалния сайт на

МВнР на

Република

България,

(https:/www.mfa.bg/bg/embassyinfo/kosovo).

Следва да се има предвид, че настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация и съдът не е обвързан от исканията на страните. В този смисъл и като съобрази най-добрия интерес на детето, счита, че определеният срок е подходящ съобразно възрастта на която се намира непълнолетния С., а именно на 14 години, като разрешението може да бъде дадено до навършване на пълнолетие на детето, което е реално за срок от четири години. Следва обаче с оглед обстоятелството, че детето посещава училище разрешението да бъде ограничено до пътувания на детето за срок до 40 дни годишно, като по-продължително време, още повече неограничено в годината, в което да отсъства от страната, не би било в негов интерес.