Разпореждане № 13793 от 27.10.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 13793 гр. София, 27.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Наказателно дело частен характер № 20261110215008 по описа за 2026 година Настоящето производство е второ първоинстанционно такова, след отменено разпореждане от състав на СГС на предходния съдия-докладчик прекратил наказателното производство.

Повдигнатото е обвинение от частния тъжител Т. Д. К. срещу К. Ж. М. с подадената частна тъжба до Софийски районен съд за извършено престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.147, ал.1, пр. I от НК.

В обстоятелствената част на частната тъжба се твърди, че на 10.06.2025 г. в гр. София, в сградата на УНСС К. Ж. М. е изнесла твърдения на заседание на катедра „Икономическа социология“: „…регистрирах два пъти в катедрата случаи на преписване…Първият път беше в учебника за етиката на Т. К..“ Въз основа на така описаната фактическа обстановка и посочената правна квалификация (prima facie) съдията-докладчик в изпълнение на функциите, които има съгласно чл.247б от НПК, намира, че съгласно ал.2 на този текст делото му е подсъдно, а съгласно чл.250, ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.247б, ал.2, т.1 от НПК, същото следва да бъде прекратено. Като изцяло се солидализира с прочита и преценката на основанията за прекратяване на предходния съдия-докладчик, както и следва да посочи, че указанията на СГС като въззивна инстанция не са задължителни за първоинстанционния съд.

В правомощията на съдията-докладчик е да прецени изначално годността на едно обвинение и дали същото може да бъде съпоставено с твърдяното 1 престъпление като правна квалификация, респективно дали би могло да бъде подведено под правна квалификация на деяние, което е съставомерно по НК на Р България. Като съдията-докладчик следва да извърши оценка на твърденията в частната тъжба и ги съотнесе към материалния закон.

Горното ще доведе до целения резултат да се пристъпи към провеждане на съдебно следствие само по годни обвинения, повдигнати по дела от частен характер и няма да е налице злоупотреба с права. Същото представлява и законова предпоставка да се приемат само годни твърдения за наказателно преследване от лица, които излагат твърдения, че са пострадали от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадали, а от друга страна и защитават тези лица, срещу които се повдигат обвинения с частна тъжба, да не бъдат подлагани на наказателно преследване с изначално негодни обвинения за несъставомерни деяния.

Като изходи от изложените твърдения в частната тъжба, с които се индивидуализират инкриминираните изрази, предмет на обвинението намира, че описаното в частната тъжба деяние изначално не съставлява престъпление, поради следното:

За да е съставомерно престъплението „клевета” е необходимо от обективна страна да е разгласено позорно обстоятелство за другиго или да му е приписано престъпление. Следва да бъде отбелязано, че законът изисква изрично разгласяване на позорно обстоятелство, тоест твърдение, че се е осъществил позорен, за лицето до което е отнесен, факт. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация. Следователно, за да е осъществен престъпният състав от обективна страна, е нужно да е разгласено (да е посочено ясно и точно) обстоятелство, което е позорно за другиго и е неистинско. В случая предмет на изследване са инкриминираните изрази относно тъжителя, посочени по-горе, за които се твърди, че са с автор лицето, срещу което е подадена частната тъжба. Тези обстоятелства изобщо не носят белезите на клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК, тъй като по своето съдържание не са опозоряващи, нито касаят извършването на приписано престъпление на частния тъжител. Касае се до лична оценка на лицето, срещу което е повдигнато обвинение, за действия на тъжителя във връзка със служебните му задължения. Това са факти, които са в съзнанието на тъжителя за твърдените изрази и касаят неговата субективна преценка. Нито едно от 2 твърденията в инкриминирания израз не води до извод, че се касае за опозоряващи факти или такива, които приписват извършване на престъпление. Така например не може да се счете за позорно обстоятелство факта, който се твърди, че е бил „констатиран случай на преписване в учебника за етиката на Т. К.“. На първо място липсват данни какво конкретно се смята за преписване, второ какъв учебник се има предвид, който да е индивидуализиран, както и чий е неговия автор, кое издателство, година на издаване и т.н. Така общо съобщено в себе си изразът не носи обективно и точно какво се има предвид и спрямо кого е отправено. Поради което се приема, че липсва конкретизация на твърдението, изложено в частната тъжба.

Посочването в частната тъжба, че се визирало конкретно учебно помагало, което е в съавторство с частната тъжителка „Светът на етиката“, се извежда от прочита осъществен от самата тъжителка. Но нито един от тези неконкретнизирани факти не съставляват позорящи такива. Посочените факти не се криминализират, съгласно НК на Р България, съобразно чиито норми се поставят рамките на всяко едно деяние, което се твърди, че е престъпление.

Съобразно константната практика на ВКС/ в този смисъл е решение №80/98 г. на II н.о. на ВКС/ начинът на мислене не може да се криминализира, поради това, че резултати от него не са еднозначни и не подлежат на доказване. Не следва да се доказват професионалните и лични качества на тъжителя по реда предвиден в НПК. Касае се до субективната оценка на лицето, срещу което се повдига обвинение от тъжителя, доколкото става въпрос за мисловен процес и разсъждения извършвани в съзнанието на това лице. Не би могло да се даде отговор на това дали оценката на това лице относно служебните му задължения е правилна или не. Не на последно място следва да се има предвид, че в случая е налице сезиране на компетентен орган относно конкретни факти – Катедрения съвет на катедра „Икономическа социология“ при УНСС. Посочва се извършването на техническо, констативно действие.

Това е неутрален, професионален изказ.

Поради което съдът приема, че не е налице изпълнена обективната страна на престъплението клевета. Ето защо е безпредметно да се обсъжда субективната страна на това деяние.

Следва да се има предвид и че изцяло се споделят мотивите на първоначалния съдия-докладчик, относно факта, че липсват данни в частната 3 тъжба за разгласяване, тъй като с изказа де факто се осъществява сезиране на компетентен орган, думите не са станали достояние на неопределен кръг от лица, а присъстващите на Катедрения съвет, една затворена професионална общност. Касае се допустимо правно средство за сезиране. Ноторно известен факт в наказателния процес е, че сезирането на компетентен орган със сигнал, жалба, петиция не съставлява разгласяване по смисъла на чл.147 от НК, а правно средство за възбуждане на проверка, което и в случая е гарантирано от Законът за висшето образование (ЗВО).

Следва да се отбележи, че доколкото К. Ж. М. е член на Катедрения съвет, то тя поставя на разглеждането му конкретни факти и я прави изразител на своя позиция. Тя има право да сочи свободно своите мнения, включително и по отношение частната тъжителка, която също се явява член на същия Катедрен съвет и се касае за обстоятелства, които са свързани с работата им в катедрата. В случая лицето, срещу което е повдигнато обвинение е действало в рамките на академичното самоуправление и се касае за изказване пред Катедрения съвет, което е вид изпълнение на граждански и професионален дълг. Целта е да реализира свое субективно право, а не изложените факти и обстоятелства да стават достояние на трети лица извън Катедрения съвет, който е сезиран. В случая изложените факти водят до извод, че се иска конкретно действие от Катедрения съвет във връзка с изразената позиция от обвиненото лице.

Доколкото Република България, съгласно изложеното в Конституцията е демократична и правова страна, то всеки един неин гражданин има правото, което се закриля не само от Конституцията /чл.39, ал.1 от Конституцията/, но и от ратифицираните международни спогодби и конвенции, в това число ЕКЗПЧОС, които гарантират правата на човека и които съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията се явяват част от вътрешното ни законодателство, публично да изразява своето становище, ако е осъществено при спазване на установените от законите норми, вкл. чл.39, ал.2 от Конституцията. Като в този смисъл е и константната практика на ЕСПЧ, вкл. Решение от 20 април 2006 г., „Райчинов срещу България”, че „свободата на изразяването на мнение представлява една от основите на демократичното общество и е едно от съществените условия за неговото развитие, както и за реализацията на всеки отделен индивид. По смисъла на § 2, тя се прилага не само по отношение на „информация” или „идеи”, които се възприемат благосклонно или които се 4 разглеждат като безвредни или са обект на безразличие, но също и по отношение на тези, които обиждат, шокират или смущават. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и либерализма, без които нито „едно демократично общество” не би могло да съществува. По силата на чл.

10, тази свобода е предмет на изключения, които, обаче, трябва да бъдат тълкувани строго, а необходимостта от каквито и да било ограничения трябва да бъде убедително доказана.”

В случая не се намери и превишаване на правата дадени й на М. по силата на Конституцията и от ратифицираните международни спогодби и конвенции, които са гарант на правата на човека в изложените цитати в частната тъжба.

За да се предаде на съд едно лице по обвинение за извършено от него конкретно престъпление, то е необходимо да се сочат конкретни съставомерни факти и обстоятелства, които да изпълват определен фактически състав. В случая тези условия не са изпълнени, защото не са посочени обстоятелства от състава на престъплението клевета, за което е подадена тъжбата.

За пълнота следва да се посочи, че не са налице основания да се приеме, че инкриминираните изрази съставляват престъпление „обида“ по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, поради следното:

Инкриминираните изрази не са неприлични, нецензурни, вулгарни, цинични, липсва и унизяващо отнасяне към тъжителя, а само в критична форма е отразена личната отрицателна оценка на лицето, срещу което е повдигнато обвинение към него.

Поради което настоящия съдия-докладчик счита, че са налице основанията на чл.250, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, а именно „описаното в … тъжбата, не съставлява престъпление“, за прекратяване на наказателното производство.

Водим от горното и на осн. чл.247б, ал.2, т.1, във вр. с чл.250, ал.1, т.2, пр.II от НПК, първоинстанционния съдия-докладчик при Софийски районен съд, Наказателно отделение XIX състав,

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производството по НЧХД №15008 по описа на СРС, НО, 19 състав за 2026 г.

На основание чл.250, ал.5, изр.II от НПК РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на 5 обжалване пред СГС по реда на глава XXII от НПК, а именно в 7- дневен срок от връчването, на основание чл.250, ал.4 от НПК, на съобщението на частния тъжител и неговият повереник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6