Решение № 260709 от 05.05.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 714/2017
- Вид
- Решение № 260709
- Подписан
- 05.05.2021
- В сила
- 03.06.2021
- Състав
- ЦВЕТАНКА ТОДОРОВА БЕНИНА
Други актове по делото
- Определение № 2774 от 23.05.2018 · МАРИЯ ИВАНОВА РАЙКИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 625 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за особените залози
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА като разгледа докладваното от съдията т. д. № 714 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „К.“ АД твърди в исковата си молба, че е универсален правоприемник на „К.“ ЕООД по силата на Договор от 04.08.2015 г. за прехвърляне на търговско предприятие, за което ответникът М.б.о.о. бил уведомен на 30.11.2015 г. Сочи, че на 01.09.2014 г. ответното дружество направило заявка към „К.“ ЕООД за доставка на стоки - растителна сметана Делакрем. Заявената стока била предадена от „К.“ ЕООД на ответното дружество на 23.12.2014 г. в склада на „К.“ ЕООД в гр. София, бул. „Илиянци“ № 12-14.
Съставени били Международна товарителница CMR № 18947 от 23.12.2014 г. и Опаковъчен лист от същата дата. „К.“ ЕООД издали фактура № **********/23.12.2014 г., в която били описани условията на доставката: Стойност на доставката - 16 977.60 евро без ДДС, брой, вид и описание на стоката, маркировка и номера на артикулите и условия на доставка – ЕХW склада на доставчика в София. Падежът на фактурата не бил отложен и сумата по нея била дължима още на следващия ден - 24.12.2014 г., но плащане не било извършено. Въпреки това била направена втора заявка и извършена доставка по нея. Издадени били международна товарителница и опаковъчен лист, както и фактура № **********/08.06.2015 г. на стойност 16 977.60 евро, без ДДС. Тази фактура също не била заплатена. Изпращани били многобройни електронни писма до ответника с напомняне на задълженията му. На 14.12.2015 г. било извършено частично плащане по фактура № 00000642016/08.06.2015 г. в размер на 8000 евро, като остатъкът по тази фактура и цялата дължима сума по първата фактура оставали неплатени. След прехвърлянето на търговското предприятие на „К.“ ЕООД, правоприемникът „К.“ АД изпратил официална покана за плащане чрез адв. Е.Р.на електронния адрес на ответника, в резултат на което на 25.04.2016 г. бил изплатен и остатъкът по фактура № 00000642016/08.06.2015 г. Вземането в размер на 16 977.60 лева по по-старата фактура № **********/23.12.2014 г. оставало дължимо. Предвид забавата ответникът дължал и мораторна лихва в размер на 2 423.33 евро за периода от 24.12.2014 г. до 19.05.2016 г.
Ищецът сочи още, че инициирал производство по издаване на европейска заповед за плащане, по която било образувано т.д. № 4152/2016 г. на СГС, VI-8 състав и била издадена европейска заповед за плащане за следните суми: 16 977.60 евро - главница по фактура № **********/23.12.2014 г.; 2 423.33 евро - мораторна лихва за периода 24.12.2014 г. до 19.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2016 г. до окончателното изплащане на главницата; разноски по делото в размер на 1 369.75 евро, от които 388.07 евро - държавна такса и 981.68 евро - адвокатско възнаграждение. Длъжникът подал възражение срещу издадената Европейска заповед за плащане.
Предвид изложеното, ищецът иска да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на задълженията, за които е издадена Европейска заповед за плащане. Претендира разноски.
Ответникът М.d.o.o. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва фактическите твърдения на ищеца. Сочи, че в своята дейност е сътрудничил с фирмата CO.DA.P.COLA DAIRZ PRODUCTS S.P.A със седалище в Неапол, Италия и това дружество насочило ответника да поръчва определени стоки от своето подразделение в България „К.“ ЕООД. Цялата комуникация и всички поръчки били извършвани чрез представителя на италианската фирма Д.У.и ищецът през цялото време бил в контакт с италианската фирма, което било видно от приложена кореспонденция. Поръчката за доставената на 23.12.2014 г. стока била подадена именно до италианската фирма. Фактура № **********/23.12.2014 г. била платена още на същия ден по сметка на италианската фирма, тъй като имало изискване преди натоварване на стоката ответникът да изпрати на ищеца потвърждение на извършеното плащане. Тъй като ставало въпрос за свързани фирми те можели помежду си да си трансферират погрешно насочени средства. Искането за повторно плащане по фактурата било неоснователно, тъй като плащането по нея било извършено в съответствие с дотогавашната практика между бизнес партньорите.
Въпреки че оспорвал задължението си, предвид направено от ищеца предложение, ответникът превел на 25.04.2016 г. 8 977.60 евро. Ответникът оспорва и задължението си за лихва, като поддържа, че бил сключен договор на 22.04.2016 г., в който срок неизпълнение на задълженията не бил посочен, а с новия договор предишното задължение било прекратено. Възразява, че представените товарителници не са подписани от него, нямало доказателства, че е поръчвал на ищеца и че последният му е доставил стока; не му било съобщено и за прехвърлянето на търговското предприятие на „К.“ ЕООД.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва твърденията на ответника. Поддържа, че ответникът е договарял с представител на дружеството „К.“ ЕООД, като именно Л.В.- служител на това дружество, уведомила ответника за най-ранната дата на товарене, след като потвърдила получаването на поръчката. Ответното дружество знаело с кого договаря и не изпълнило точно задължението си за плащане, още повече, че в издадената фактура били посочени данни за плащане на „К.“ ЕООД. включително негова банкова сметка. *** от италианското дружество, поради което плащането по сметка на дружество, различно от кредитора, не било погасило задължението.
Отрича да е сключван нов договор между страните на 22.04.2016 г., тъй като ответникът не приел направеното предложение. Плащането в размер на 8977.60 евро било по фактура от 08.06.2015 г., което било в погашение на изискуемо задължение по нея, а не плащане по по-старата фактура.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който поддържа вече направените твърдения и възражения.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 626, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна доставка на стоки.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена едностранно подписана Фактура № **********/23.12.2014г., издадена по Поръчка № РР360816/23.12.2014 г., с посочени получател /купувач/ - „Мас.Тер“ Д.О.О. /ООД/ и продавач – „К.“ЕООД. Посочена е дата на експедиция – 23.12.2014 г. и място на експедицията – София, България, като са описани следните стоки предмет на поръчката – УХТ прод. разб. Делакрем – 1л. и 10 л., при обща стойност – 16 977.60 евро. Представена е и Международна товарителница № 18947 от 23.12.2014 г. за стоките по фактурата.
По делото е представена и едностранно подписана Фактура № **********/08.06.2015 г., издадена по Поръчка № РР376022/08.06.2015 г., с посочени получател /купувач/ - „Мас.Тер“ Д.О.О. /ООД/ и продавач – „К.“ЕООД. Посочена е дата на експедиция – 08.06.2015 г. и място на експедицията – София, България, като са описани следните стоки предмет на поръчката – УХТ прод. разб. Делакрем – 1л. и 10 л., при обща стойност – 16 977.60 евро.
Видно от представения по делото Договор за продажба на търговско предприятие по реда на чл. 37 ЗОЗ от 04.08.2015г., страните по него – „УниКредит Булбанк“АД – в качеството си на продавач и заложен кредитор с учредени в негова полза особен залог върху предприятие на К., и „К.“ЕАД – в качеството на купувач, са договорили при пристъпване от страната на Банката към изпълнение продажбата на учредения залог, с оглед събиране вземането по сключения договор за кредит със залогодателя.
По делото е представена обективирана на хартиен носител извадка от имейл кореспонденция, като с писмо от 30.11.2015г., изпратено от Г.М.до *******@****.***, адресатът е уведомен, че името на дружеството е променено на „К.“АД, с посочени данни необходими за осъществяваната търговска дейност.
В преписката по ч.т.д.№ 4152/2016г. по описа на СГС, ТО, VІ – 8 състав, е приложена Покана за плащане от „Кремио“ЕАД до „Мас.Тер“Д.О.О., в която го уведомява за настъпилото правоприемство въз основа на сключения договор за продажба на търговското предприятие на „К.“ЕООД в полза на „Кремио“ЕАД и в този смисъл качеството на кредитор на последното по вземанията в правоотношенията между тях по процесните фактури – Фактура от 23.12.2014 г. и Фактура от
08.06.2015 г., като е посочило, че е налице само частично плащане по една от тях в размер на сумата от 8 000 евро. Приложена е разписка за получаването на поканата удостоверено с подпис на получателя на 07.04.2016 г.
По делото е изслушаната съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от заключението по която се установява, че Фактура № **********/23.12.2014 г. е осчетоводена от ищеца и включена в дневника за продажби воден в счетоводството му. Според експертизата, от приложеното по делото преводно нареждане с рекламационен № 80
Е******** се установява извършен банков превод от банкова сметка *** „МАС.ТЕР“ООД по банкова сметка ***.ДА.П.С.П.А., на сумата от 16 977.60 евро, с предназначение INV/PP360816, като фактурата по която е било извършено плащането, е била осчетоводена в счетоводството на „МАС.ТЕР“ООД. Според заключението по ССЕ, размерът на дължимата лихва за забава, начислена върху главницата по Фактура № **********/23.12.2014 г. за периода от датата на падежа / 24.12.2014 г./ до 19.05.2016 г. възлиза на сумата от 2 422.67 лв., а за периода до 26.05.2016 г. – съответно в размер на 2455.72 лв.
При извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ при АВ се установява, че по партидата на К.
ЕООД е вписано обстоятелство за едноличен собственик на капитала на дружеството – КО.ДА.П.КОЛА Д. ПР СП.А., с дата на вписването – 12.12.2012 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В приложение установената процесуална възможност за снабдяване с Европейска заповед за плащане в чл. 625 ГПК по реда на чл. 12 от Регламент 0 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета, ищецът „К.“АД е депозирал заявление пред компетентния Софийски градски съд, пред който е било образувано ч.т.д. № 4152/2016 г. В хода на съдебното производство е била издадена Европейска заповед за плащане от 15.07.2016 г., срещу която посоченият като длъжник е възразил и което е породило правният интерес от предявяване на иска за изследване дължимостта на претендираните вземания.
За установяване активната материално правна легитимация на ищеца в производството, по делото е представен Договор за продажба на търговско предприятие по реда на чл. 37 ЗОЗ от 04.08.2015г., сключен между „УниКредит Булбанк“АД и ищцовото „К.“АД – в качеството му на приобретател. Прехвърляне на предприятието на К. ЕООД съдът установи и при служебно извършена справка за вписванията по партидата на „К.“АД, като настъпилото правоприемство е вписано в Търговския регистър на 28.10.2015 г. При реализиране на този юридически факт, предприятието на дружеството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения /включително и вземанията от трети лица/ е преминало в имуществото на ищеца в настоящото производство, който е придобил правото да събере непогасените към дружеството вземания. Вписването по партидата на дружеството има за пряка последица оповестяване на нововъзникналите обстоятелства пред третите лица и в този смисъл обвързването им с правните последици свързани с промените. С оглед на това, че едната страна по договора за продажба е чуждестранно лице – ответното дружество, в адресираната до него покана за плащане на остатъка по фактурите същото е било уведомено за настъпилото правоприемство при прехвърляне на търговското предприятие, като поканата съдът приема за получена от адресата и последният уведомен, който факт се доказва от представеното известие за доставяне, удостоверено с подпис на получателя на 07.04.2016 г. При това положение, настоящият съдебен състав приема, че по отношение на ищеца в производството се установява да разполага с правен интерес от предявяване на иска, с оглед активната му легитимация да претендира изпълнение на вземането.
Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/837530da-6bc7-4a13-a186-98c6a9dc28e0