Определение № 39195 от 23.10.2026, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 56488/2025
Вид: Определение № 39195
Подписан: 23.10.2026
Състав: ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 424 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39195 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110156488 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. В. срещу *** в лично качество.

В писмените си отговори ответниците оспорват допустимостта на иска.

Видно от служебно извършената справка, както и от представените доказателства към исковата молба, заповедният съд по ч. гр. д. № 2236/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от заявителя Етажна собственост на адрес: гр. София, ул. „***, комплекс „***“, действаща чрез „***, действащ в качеството си на управител на ЕС. С издадената на 10.07.2024 г. заповед за изпълнение е разпоредено М. Д. В. да заплати на заявителя „***, действащ в качеството си на управител на етажна собственост на адрес: гр. София, ул.

„***, комплекс „***“ следните суми: сумата от 4236.04 лв., представляваща неплатени месечни вноски за Фонд Ремонт, ремонт, управление и режийни на етажната собственост, дължими във връзка със самостоятелен обект – ап. 4, с адрес: гр. София, ул. „***, комплекс „***“, сграда А5, за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 05.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, разноски в размер на 84.73 лева – ДТ и 200 лева- адвокатско възнаграждение.

Настоящото дело е образувано по предявен срещу ***, както и срещу „***, в лично качество, които са напълно различни правни субекти от този, в чиято полза е издадена заповедта. В производството по чл. 410 от ГПК заявлението е депозирано от „***, в качеството му на представител на кредитора - етажна собственост на адрес: гр. София, ул. „***, комплекс „***“, който е различен от посочените ответници в т.1-т.20 от титулната част на исковата молба. Така е заявено искането по чл. 410 от ГПК и така заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение в полза на етажна собственост на адрес: гр. София, ул. „***, комплекс „***“, действаща чрез своя управител „***, а не в качеството му на кредитор или представител на 1 етажните собственици, представлявани от управителя на *** Липсата на идентичност между страните в исковото и в заповедното производство, води до недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл. 424 от ГПК. С оглед изложеното ищцата М. Д. В. няма правен интерес да води иска за установяване съществуването на вземането срещу *** и „***, в лично качество, тъй като не би могъл да се преодолее непосредствено преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение. Липсата на правен интерес правят предявения иск недопустим и поради това – неспособен да сезира надлежно съда с произнасяне за разрешаване на възникналия спор по съществото му.

С оглед на гореизложеното, предявените искове се явяват недопустими и на основание чл. 130 ГПК исковата молба в следва да бъде върната.

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата му молба с вх. № 422982/30.12.2025 г., по която е образувано гр. д. № 56488/2025 г по описа на СРС, 39 състав.

Определението може да бъде обжалвано от страните с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.