Решение № 280 от 02.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Велико Търново, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500921 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на А. Д. П., Е. П. Г-С, А. Д. С., трите от гр.

София, подадена чрез пълномощника им адв. П. Т. от ВТАК против решение № 260000/27.06.2024г. по гр.д. № 659/2020г. на ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите срещу ответницата по делото ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане на установено спрямо нея, че същите са собственици на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1703 кв.м., ведно с построените в него сгради – складова база с идентификатор *** със застроена площ от 478 кв.м., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 36 кв.м., сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 35 кв.м., с предназначение на постройка на допълващо застрояване и селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 344 кв.м. и за осъждането й да им предаде владението върху тези имоти.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Възразява се 1 срещу извода на районния съд, че не е налице идентичност между имотите, описани в акта за държавна собственост № 1922/30.09.1969г., за които жалбоподателите твърдят да са тяхна собственост на основание наследство, реституция и давност и тези, за които ответницата се легитимира като собственик. В тази връзка се изтъква, че съгласно удостоверение за идентичност от 13.11.2020г. на Община Сухиндол посочените в АДС имоти и тези описани в Заповед № РД-01-2079/19.08.1992г. за възстановяване на собствеността са едни и същи, а като техен собственик преди одържавяването им е бил вписан общия наследодател на жалбоподателите. Посочва се, че съгласно заключението на СТЕ три от границите на тези имоти по титула за собственост на наследодателя на жалбоподателите съвпадат с границите по действащия към одържавяването им регулационен план от 1961 г., което според съдебната практика е достатъчно да се приеме, че се касае за един и същ обект на правото на собственост. Отделно от това се изтъква, че в титула за собственост на третото лице – помагач на ответника, което се явява негов праводател, е посочено, че спорните по делото имоти са идентични с тези предмет на АДС № 1922/30.09.1969г.

Предвид на това се смята, че процесните имоти, като отчуждени на основание чл. 15 от Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино /отм./ - /ЗМСПСНТПРВ/ подлежат на реституция, която настъпва по силата на закона. Допълва се, че за действието й не е необходим нарочен административен акт, поради което неавтентичността на Заповед № РД-012079/19.08.1992г. е без значение за настъпване на това придобивно основание.

Акцентира се, че полученото от наследодателя на жалбоподателите обезщетение в лихвени облигации, не е пречка за възстановяване на собствеността, както и че тези имоти са били собственост на държавата към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, доколкото са били предадени единствено за оперативно управление /за ползуване/ на Държавно аптечно обединение гр. София, поради което са подлежали на реституция по чл. 2 ал. 3 вр. ал. 1 ЗВСОНИ. Изтъква се още, че към момента на реституцията процесните имоти са съществували реално до размерите, в които са отчуждени, поради което собствеността върху тях е възстановена в полза на жалбоподателите. На следващо място същите оспорват извода на първата инстанция, че по делото е останало недоказано другото от тях наведено придобивно основание – давностно владение. В тази връзка, след анализ на показанията на свидетелите Г.а, Д, Делиалиев и Б., посочват, че са владели процесните имоти лично и чрез трето лице /свид.

Делиалиев/ в периода от 25.02.1992г. до 13.12.2018г., поради което са придобили собствеността върху тях по давност. Излагат се съображения, че трето лице - помагач на ответника не е собственик на спорните имоти, тъй като неговият праводател /Държавно аптечно обединение гр. София/ нито е бил техен собственик на основание давностно владение, доколкото същите са му били предоставени единствено за стопанисване, нито на основание прехвърляне от държавата. Жалбоподателите 2 оспорват трето лице – помагач на ответника да е станал собственик на тези имоти на основание извършена приватизация по чл. 17 ЗППДОП, тъй като не е осъществен придобивния фактически състав по чл. 17а от с.з. В тази връзка се сочи, че от приложените по делото три броя заповеди от 1991г. не се установява, че спорните имоти са преминали в активите на третото лице – помагач, тъй като заприхождаването им в ДМА не води до извод за валидното придобиване на правото на собственост върху тях, а и това дружество /“Амара Ленд“ АД/ не е правоприемник на Държавно аптечно обединение гр. София, чрез Аптечно обединение – В. Търново. По отношение на предявените в условията на евентуалност претенции на ответника за стойността на извършените в имотите подобрения и правото му на задържане жалбоподателите излагат доводи, че извършения ремонт на покрив и изграждането на отводнителна система, представлява незаконен строеж и че не са давали съгласие за извършване на тези СМР и не желаят да ги запазят. В тази връзка смятат, че не може да бъде ангажирана отговорността им за заплащане на тези подобрения, а в условията на евентуалност правят възражения за прихващане на тяхната стойност с получения от ответницата наем за периода 18.12.2019г. – 18.06.2021г. в размер на 31 200лв., който същата дължи да им върне на основание чл. 73 ал. 1 ЗС. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за собственост съответно да отхвърли насрещните искове на ответницата за подобрения и право на задържане.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор на същата, с който заема становище за нейната неоснователност. Развиват се подробни съображения относно правилността на обжалваното съдебно решение, тъй като ищците не са доказали да са осъществени твърдяните от тях придобивни основания – реституция по ЗВСОНИ респ. давност. Във връзка с първото придобивно основание се изтъква, че от събраните по делото доказателства и изслушаните експертизи не е установена идентичност между придобития от общия на жалбоподателите наследодател имот по титула за собственост от 1929г., които е одържавен от него с имота придобит от ответника по делото през 2018г. Посочва се, че е налице съществено разминаване в площта на тези имоти, че е налице съвпадения само на две от границите и че в поземления имот на ответника са построени повече и различни постройки от отчуждените. Акцентира се, че в титула за собственост на наследодателя на жалбоподателите закупения от него имот не е описан според регулационния план от 1908г., поради което не може да се направи извод за идентичност между него и имота на ответницата. Изтъква се, че в АДС от 1969г. е описан друг, държавен, имот, а не имота притежаван от наследодателя на ищците.

Посочва се, че имота на ответницата е придобит от праводателя й, който е правоприемник чрез преобразуване и приватизация на Държавно аптечно обединение, на когото същият е бил предоставен за стопанисване. Възразява се, че по делото 3 ищците не са доказали, че към 1992г. имота на наследодателя им е съществувал в размера, в който е отчужден. Допълва се, че дори да се приеме, че този имот има отношение към спорния имот на ответника, то от изслушаната СТЕ се установява, че в резултат на градоустройствени процедури и приетите през годините регулационни планове, имота на наследодателя на жалбоподателите е престанал да съществува реално. Оспорват се оплакванията във въззивната жалба, че ответницата не се легитимира като собственик на спорните имоти на основание договор за покупко – продажба, тъй като ги е придобила от несобственик. На следващо място се оспорват доводите на ищците, че са придобили спорните имоти по давност. В тази връзка се изтъква, че същите не са доказали да са владели имоти в сочения от тях период като са упражнявали върху тях фактическа власт с намерение да ги своят, доколкото не са установи по делото факти, от които може да се заключи това. Изтъква се още, че сочените от ищците обстоятелства преспиване в имота, декларирането му в данъчната служба, държане на вещи в него и ангажиране на трети лица да го наглеждат не могат по никакъв начин да бъдат квалифицирани като действия, обективиращи воля за своене на вещта, а и същите не са доказани по делото. От друга страна се сочи, че осъжданото придобивно основание е осъществено по отношение на ответницата, която владее спокойно, явно, трайно и непрекъснато имотите от 13.12.2018г. Допълва се, че същата е присъединила към своето владение, това на праводателя си, което е осъществявано от 1991г. По тези съображения се посочва, че дори ищците да са придобили някакви права по реституция върху спорните имоти, същите са ги изгубили, тъй като са придобити от ответницата на основание давностно владение.

Относно предявената от нея насрещна претенция за извършени подобрения в размер на 25 000 лв., същата изтъква, че е добросъвестен владелец по чл. 70 ЗС и че е има правото да получи увеличената стойност на имота, която според изслушаната експертиза възлиза на 33 100 лв., поради което искът й по чл. 73 ал. 1 ЗС се явява изцяло основателен. В тази връзка твърди, че до заплащане на тази сума може да задържи имота. С тези доводи се моли за потвърждаване на обжалваното решение, а в условията на евентуалност при уважаване на ревандикациония иск за осъждане на ищците да й заплатят подобренията при упражнено от нея право на задържане.

Становище по въззивната жалба е взело третото лице – помагач на ищците – Община Сухиндол, което оспорва наличието на предпоставките на чл. 219 ал. 1 ГПК за привличането му по делото и моли да бъде отменено определението му за конституиране.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

4

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

В хода на въззивното производство е констатирано, че третото лице – помагач на ответника – „Амара ленд“ АД е заличен търговец, тъй като е преобразувано чрез сливане във „ВиБи Трейд“ АД, поради което последното търговско дружество е конституирано като негов правоприемник на основание чл. 227 ГПК.

При проверка правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съгласно на чл.269 изр.2 от ГПК и въз основа на същата приема за установено следното:

Районният съд е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който ищците искат на бъде прието за установено спрямо ответницата, че са собственици на ПИ с идентификатор *** с площ от 1703 кв.м. по КККР на гр. Сухиндол, ведно с построените в него самостоятелни обекти – сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 478 кв.м., с функционално предназначение – складова база, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 36 кв.м., с функционално предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 35кв.м., с функционално предназначение – постройка на допълващо застрояване, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 344 кв.м., с функционално предназначение – селскостопанска сграда, както и същата да бъде осъдена да им предаде владението върху горепосочените вещи. В исковата молба са изложени твърдения, че общият на ищците наследодател – С. М. е закупил на 11.11.1929г. с нотариален акт за продажба – двор с къща и плевня в „Турската махала“ в гр. Сухиндол с площ от 1 дка, при съседи: път, М.К., П.П. и Д.М., както и че с АДС № 1922/30.09.1969г. са одържавени собствените на общия наследодател – парцел XI и XII – 1014 от кв. 19 по плана на с. Сухиндол с площ от 1370 кв.м. и построените в него полумасивна двуетажна жилищна сграда с площ от 79, 02 кв.м., пристройка – навес към жилища сграда с площ 21, 70 кв.м., плевник – склад с площ от 230 кв.м., навес към плевник с площ от 46, 08 кв.м., склад с навес с площ от 235, 28 кв.м., масивен склад с площ от 60 кв.м. и масивен склад с площ от 229, 50 кв.м., които имоти 5 са отстъпени за ползване на Държавно аптечно обединение – София /ДАО/. Ищците твърдят, че със Заповед № РД-01-2079/19.08.1992г. на Кмета на гр. Сухиндол, на основание чл. 2 ал. 1 ЗВСОНИ, в полза на преките им наследодатели Д.М. и Ружа М., като наследници на С. М., е възстановена собствеността върху складово помещение, навес, административна сграда и тоалетна, заедно с дворно място и е разпоредено отписването на посочените вещи от книгата за държавни имоти.