Решение № 1344 от 07.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300501000 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ДЗИ – животозастраховане“ ЕАД против решение № 21/19.01.2023г. по гр.д.№ 554/2022г. на Районен съд- гр.Асеновград, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Обединена българска банка“АД сумата от 5008,06 лева, застрахователно обезщетение за застраховка „Живот“, обезпечаваща изпълнението на задължението по договор за предоставяне на потребителски кредит от 20.11.2018г., сключен между банката и Л. К. П., както по застраховка „Живот“, обезпечаващ изпълнението на задължението по договор за потребителски кредит от 21.11.2019г., сключен между същите страни. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата В. Д. П. сумата от 1202,81 левасъдебни разноски. Във въззивната жалба на първо място се излагат оплаквания от това, че е налице нередовност на исковата молба по първоинстанционното дело, тъй като и след изрично дадено указание от съда да бъдат посочени по отделно застрахователните обезщетения по двата договора за застраховка „Живот“, това не е било сторено.

С определение в о.з. на 18.05.2023г. исковата молба по първоинстанционото дело е оставена без движение до уточняване от въззиваемата В. П., в качеството й на ищец в първоинстанционното производство, какви по размер суми се претендират по всеки един от двата застрахователни договора.

С молба от 30.05.2023г. от В. П., даденото указание е изпълнено, като са посочени конкретни суми, представляващи главница, редовна лихва, просрочена лихва, наказателна лихва и просрочени такси, а именно по застрахователен сертификат № **********, обезпечаващ изпълнението по договор за потребителски кредит от 20.11.2018г., сумата от общо 1076,30 лева, от която 978,98 лева- главница, 3,44 лева- редовна лихва, 43,47 левапросрочена лихва, 29,93 лева- наказателна лихва и 20,48 лева- просрочени такси; по застрахователен сертификат № *****, обезпечаващ изпълнението по договор за 1 потребителски кредит от 21.11.2019г., общо 3931,76 лева, от която 3664,84 лева- главница, 12,84 лева- редовна лихва, 150,24 лева- просрочена лихва, 46,24 лева- наказателна лихва, и 57,56 лева- просрочени такси.

По същество на спора по делото във въззивната жалба се твърди, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че е налице застрахователно покритие по застраховките „Живот“ за застрахователен ирск, изразяващ се в смърт от заболяване. Застраховките покривали само застрахователния риск „смърт от злополука“. Погрешно районният съд приел при това, че сключеният между жалбоподателя и „СИБАНК“ЕАД, чийто универсален правоприемник е „ОББ“АД, договор № 55/25.08.2017г. за групова застраховка „Живот“ за получателите на потребителски кредити от банката няма действие по отношение на наследодателката на въззиваемата. Сочи се, че дори застраховката да покрива и застрахователния риск „смърт от заболяване“, то съгласно чл.7.1. от застрахователния сертификат и чл.8.4 от договор № 55, за да е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение, застрахованият следва да не е знаел за заболяването си преди сключване на договора, да не му е била поставена диагноза за това заболяване и да не е бил лекуван от него. В тази връзка се сочи, че в противоречие със събраните доказателства районният съд е приел, че наследодателката на въззиваемата е починала от заразяване с вируса Ковид 19. Не било взето предвид и заявеното от застрахователя възражение при условие на евентуалност, че застрахователното обезщетение, ако такова въобще се дължи, се равнява на застрахователната сума и/или на 200% от нея, като покрива само главницата по договора за потребителски кредит, но не и останалите вземания за лихви, такси и неустойки.

Въззиваемата В. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 554/2022г. на Районен съд- гр.Асеновград е образувано по искова молба от В. Д. П. и „Обединена българска банка“ АД, в качеството й на съищец на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника „ДЗИ - животозастраховане”ЕАД на основание чл. 382, ал.1 от КЗ на „ОББ”АД, сумата от общо 5070,20 лева, от които 1076,30 лева -застрахователно обезщетение за застраховка „Живот” по застрахователен сертификат № **********, обезпечаващ изпълнението на задълженията по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.11.2018 г., сключен между „ОББ”АД и наследодателката на ищцата, Л. К.

П. и 3931,76 лева- застрахователно обезщетение за застраховка „Живот” по застрахователен сертификат № *****, обезпечаващ изпълнението на задълженията по договор за потребителски кредит № ***** от 21.11.2019 г., сключен между „ОББ”АД и Л. К. П.. По силата на сключения на 20.11.2018г. договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение банката предоставила на кредитополучателката кредит в размер от 2500 лева, а последната се задължила да го върне на 48 месечни вноски, включващи главница и лихва в размер от 61,25 лева всяка, като крайният срок за издължаване на кредита бил 10.11.2022г.

На основание чл. 22 от договора, кредитополучателката сключила застраховка „Живот“ за своя сметка и в полза на Банката в застрахователна компания „ДЗИживотозастраховане”ЕАД, за което бил издаден застрахователен сертификат № ********** към застрахователен договор за групова рискова застраховка ,Живот” за получатели на потребителски кредити „златна възраст” № 55 от 25.08.2017г.. По договора за застраховка застрахователят се задължил да покрива застрахователните рискове за срока на действие на договора за кредит, но не повече от 60 месеца. Покрити били рисковете смърт или инвалидност над 75% от злополука, като застрахователната сума била равна на 200 % от остатъка от главницата по кредита. Застрахователната сума се дължала на ползващата се от застраховката банка. При същите условия и на основание чл.24.1 от сключения на 21.11.2019г. договор за потребителски кредит № ***** били сключена застраховка „Живот” за сметка на кредитополучателката и в полза на банката, за което е издаден застрахователен сертификат № ***** към застрахователен договор за групова рискова застраховка „Живот” за получатели на потребителски кредити „златна възраст” № 55 от 25.08.2017г.. По този договор за кредит банката предоставила на Л. П. кредит в размер от 5000 лева, а тя се 2 задължила да го върне на 60 равни месечни вноски, с крайният срок за издължаване 15.03.2025г. По договора за застраховка застрахователят се задължил да покрива застрахователните рискове за срока на действие на договора за кредит, но не повече от 84 месеца. В. Д. П. заявила претенции по двете застрахователни полици, но застрахователят с писмо изх. № 0- 9229050/16.12.2021г. отказал плащане на застрахователните суми с аргумент, че няма данни за настъпила смърт от злополука, че смъртта е настъпила от заболяване Ковид- 19 и няма основание за изплащане на суми. От „ОББ”АД не било направено искане за заплащане на застрахователните обезщетения. В първата полица основанията за отказ били изрично описани в раздел „изключения, както и в случай, че застрахованият кредитополучател е на възраст между 65г. и 69г., или ако смъртта е настъпила между 84-тия и 120- тия месец от срока на кредита, обезщетение за смърт се изплащало само когато същата е настъпила в резултат от злополука. При втората полица, в раздел III застрахователни покрития от ОУ на групови рискови застраховки „живот” изрично било отбелязано, че основен покрит риск е „Смърт от заболяване или злополука”, а смъртта е настъпила от заболяване Ковид- 19 и не са налице които и да било от описаните в раздел IV изключения.

С подадения от „ДЗИ- животозастраховане”ЕАД отговор на исковата молба се оспорва да са сключени горепосочените два договора за застраховка „Живот“. Оспорени са по размер заявените остатъчни стойности по двата кредита. Оспорва се твърдението, че застрахователните договори покриват риска „смърт от заболяване“.

Съгласно чл.382, ал.1, изр. последно, вр. ал.3 от КЗ, кредитополучателят, който е сключил застраховка „Живот“ или „Злополука“ в полза на кредитодателя , а в случай, че кредитополучателят е починал- неговите наследници, при настъпване на застрахователното събитие и бездействие от стана на кредитора, разполагат с активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователя за дължимата застрахователна сума, която да бъде присъдена на банката- кредитор за погасяване на задълженията по договора за кредит. Ето защо, следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По делото е безспорно, че „ОББ“АД е универсален правоприемник на „СИБАНК“ЕАД / това обстоятелство се потвърждава и от извлечението от ТР на л.236 и сл. по делото на РС- гр.Асеновград/, която е страна по застрахователен договор за групова рискова застраховка ,Живот” за получатели на потребителски кредити „златна възраст” № 55 от 25.08.2017г. От този договор и двата застрахователни сертификата №№ ********** и *****, както и двата договора за потребителски кредит от 20.11.2018г. и 21.11.2019г. и удостоверението за наследници на Л. П.- всичките приети в заверени копия по първоинстанционното дело, пряко и категорично се установява както сключването на договорите за кредити техните условия, така и сключването на двата застрахователни договора и факта, че въззиваемата е единствен наследник на починалата на 25.11.2021г. наследодателка. Спорът по делото се свежда до това какви са покритите застрахователни рискове по двата договора за застраховка и какви са причините за настъпване на смъртта на кредитополучателката.

В т.4 от застрахователен сертификат № ********** „Покрити рискове“ е записано „смърт или инвалидност на 75 % от злополука“. Същият е и текстът на т.4.1 от сертификат № *****. Съгласно чл.438, ал.1 от КЗ, договорите за застраховка "Живот" се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице. Съгласно чл.459, ал.1 от КЗ, договорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука. Видно е, че разликата между двата вида застрахователни договори се изразява в това, че по втория вид договор застрахователното събитие, свързано с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице, следва да е настъпило в резултат от злополука. Текстът в двата сертификата „от злополука“ недвусмислено навежда на извода, че сключеният от наследодателката на въззиваемата застрахователен договор не е за застраховка „Живот“ по смисъла на чл.438, ал.1 от КЗ, а за застраховка „Злополука“. Това е и един от покритите застрахователни рискове по застрахователен договор № 55/25.08.2017г.3 смърт от злополука, с покритие от 200% от застрахователната сума, която е „равна на остатъка от главницата по кредита, респективно месечната вноска, съгласно договора за кредит“.

По първоинстанционното дело са приети епикриза на Л. К. П. за проведеното й лечение през периода от 07.11.2021г. до датата на смъртта й- 25.11.2021г. лечение в Първо вътрешно отделение на „МБАЛ Асеновград“ЕООД, съобщение за смърт, цялата медицинска документация от горепосоченото лечебно заведение и от личния лекар на Л. П., доктор С.

Ч., както и пълна информация от РЗОК-гр.**** за изписани лекарства и извършени прегледи през периода от 2010г. до 2021г.. Прието е и заключение СМЕ, изготвено от вещото лице проф.д-р Я. И., чийто краен извод е, че заболяването „*****“ няма пряко значение за смъртта на наследодателката на въззиваемата, макар да „има значимо съпътстващо увреждане към безспорно специфичното и тежко протичане на вирусната инфекция от Ковид Сарс 2“. В заключението е отразено, че, съгласно епидемиологичните изследвания, както и по данни от Центъра за контрол на заболяванията и профилактиката, рискът от настъпване на смърт при пациенти, заразени с Ковид- 19, които имат заболяване *****, е два пъти по- голям. Сочи се също така, че диабетът представлява първичен рисков фактор за развитието на тежки *****. Независимо от това заболяването на Л. П. нито е причина за заразяването й с Ковид- 19, нито е пряка причина за настъпването на смъртта й.