Решение № 122 от 10.07.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 122 гр. Шумен, 10.07.2020 год.

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на десети юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Азадухи Карагьозян

Членове: 1. Теодора Димитрова

2. Соня Стефанова като разгледа докладваното от съдия Азадухи

Карагьозян в.гр. д. № 508 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от „Шумен“ АД гр. Шумен, действащо чрез пълномощника си адв. С.Д. от ШАК, с която излага, че в постановеното по делото въззивно решение била допусната очевидна фактическа грешка. Претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва била формулирана по следния начин: „законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до изплащане на вземането, както и мораторна лихва от датата на събитието – 05.12.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба“, а в решението било постановено, законната лихва да бъде заплатена „от датата на събитието – 05.12.2015 г. до окончателното плащане на сумата“, което не било поискано с исковата молба и било недопустимо.

В срока по чл.247, ал.2 ГПК въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство е депозирала становище по молбата, в което счита същата за неоснователна.

Съдът като съобрази така депозираната молба, както и доказателствата по делото, установи от фактическа и правна страна следното:

С решение № 70/11.03.2020 г. по в.гр.д. № 508/2019 г., ШОС е отменил, решение №894/3.10.2019г. по гр.д.№2300/2018г. на ШРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от К.Н.Д., срещу “Шумен” АД, гр. Ш. иск, с правно основание чл.

200, ал. 1 от КТ, в останалата му част, до пълния предявен размер, за сумата от 38 773,27 лева, като неоснователен и в частта му, с която е осъдил К.Н.Д., да заплати на “Шумен” АД, сумата от 2165,31 лева разноски в производството, като вместо това е постановил друго решение, с което е осъдил “Шумен” АД, да заплати на К.Н.Д., на основание чл.

200, ал.1, във вр. с ал.4 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от още 38 773.27лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от трудова злополука настъпила на 05.12.2015г., в едно със законната лихва върху нея от 05.12.2015г., до окончателното плащане на сумата. Потвърдил решението на ШРС в останалата му обжалвана част. Произнесъл се е и по отговорността на страните за разноските по делото.

Съгласно чл.247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на чл.247 ГПК очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки могат да бъдат напр. погрешно посочване имената на страните, граници на имот, погрешни пресмятания на суми, пропускания да се отрази в решението формираната налична воля на съда, личаща от мотивите на решението и др.

В случая съдът счита, че не е налице несъответствие в изразеното в мотивите на решението и неговия диспозитив, нито е налице грешка в пресмятането. В мотивите си въззивният съд е приел, че съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана, считано от датата на деликта, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати върху обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, станала на 05.12.2015 г., и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, считано от 05.12.2015 г. до окончателното й заплащане. Същото е постановено и в диспозитива на решението.

Само за пълнота следва да се посочи, че според чл.86 ЗЗД при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. С оглед нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение за непозволено увреждане, каквото е настоящото, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. лихвата се дължи от датата на деликта /05.12.2015 г./, до окончателното изплащане на сумата. Законна е лихвата, която се дължи при настъпване на определени от закона юридически факти, при които страните не изразяват воля относно лихвата. Мораторната лихва, която се дължи при неизпълнение на парично задължение е само законна и паричният й предмет е легално установен в чл.86, ал.1 ЗЗД. Ето защо обезщетението за мораторна лихва /която е законна лихва/ и законната лихва е едно и също, както по размер, така и по период. В случая не е присъдено нито нещо по-вече, нито нещо по-малко от поисканото с исковата молба.

Ако страната счита, че решението е неправилно или е недопустимо, то би могла да релевира тези възражения по пътя на обжалването.

Предвид изложените мотиви и доколкото не е налице хипотезата на чл.247 ГПК, настоящата молба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1942/18.05.2020 г., депозирана от „Шумен“ АД гр. Шумен, действащо чрез пълномощника си адв. С.Д. от ШАК, с правно основание чл.247 ГПК, да бъде поправена очевидна фактическа грешка в решение № 70/11.03.2020 г. по в.гр.д. № 508/2019 г. на ШОС, в частта, с която е присъдено обезщетение за законна лихва върху претенцията за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука настъпила на 05.12.2015 г., считано от датата на деликта - 05.12.2015г., до окончателното плащане на сумата.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на Р. България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.