Решение № 260062 от 22.10.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 22.10.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на 07.10.2020 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев

Ваня

Иванова при участието на секретаря Цветанка

Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 476 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното.

С решение № 171 от 09.04.2020 год. по гр.д. № 569/2019 год. на Свогенския районен съд е признато за установено по отношение на Ц.А. ***, че дължи на „БНП П. П. Ф.

С.А., клон Б.“, гр. С.сумата 3 432 лева – главница по договор за потребителски заем с № PLUS-14953473 от 16.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за сумата 1301,52 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.07.2017 год. – 20.06.2019 год. и за сумата 626,93 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2017 год. до 06.06.2019 год. и е присъдил разноски по съразмерност.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Моли съда да го отмени в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Ответникът не взема становище по въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че с договор за потребителски кредит от 16.06.2017 год. отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 3 432 лв., който е следвало да бъде погасен на 24 месечни вноски, всяка по 197,23 лв., включваща главницата по заема ведно с оскъпяването, при ГПР 42,58% и ГЛП - 32,60%. Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.07.2017 год., като до изтичане на срока на договора и понастоящем не е погасил нито една вноска, поради което вземането на кредитора е станало изискуемо в пълен размер, като към момента на подаването на исковата молба са падежирали всички вноски.

По подадено на 26.06.2019 год. от кредитора заявление по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 378/2019 год. на СвРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ц.А. за сумата 3 432 лева – главница по договор за потребителски заем с № PLUS-14953473 от 16.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019 год. до окончателното изплащане на вземането; сумата 1301,52 лв. – възнаградителна лихва за периода

20.07.2017 год. – 20.06.2019 год. и за сумата 626,93 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2017 год. до 06.06.2019 год., както и сумата 157,21 лв. разноски в заповедното производство. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, което обуславя и правния интерес на ищеца от настоящите установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено вземането му за следните суми: 3 432 лева – главница по договор за потребителски заем с № PLUS-14953473 от 16.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019 год. до окончателното изплащане на вземането; 1301,52 лв.

– възнаградителна лихва за периода 20.07.2017 год. –

20.06.2019 год. и за сумата 626,93 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2017 год. до 06.06.2019 год.

Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.

По делото е представен договора за потребителски кредит PLUS-14953473 от 16.06.2017 год., с който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 3 432 лв., които да издължи на 24 броя погасителни вноски по 197,23 лева всяка, или общо 4733,52 лв., при ГПР 42,58% и ГЛП 32,60%.

Приложен е погасителен план, от който се установява, че главницата по кредита е в размер на 3432 лв., а непогасената възнаградителна лихва възлиза на 1301,52 лв. за целия период на действие на договора., или общо непогасеното задължение е в размер на 4 733,52 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

В гражданския процес съдът е длъжен служебно да следи за пороци на сделката, които водят до нейната нищожност, вкл. поради противоречие с добрите нрави и/или закона, като (ако нищожността не е релевирана изрично от страните), съдът се произнася по този въпрос само в мотивите на съдебния акт. В същия смисъл е и съдебната практика - Решение № 229 от

21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т. о. и др.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в производството по чл.

410 от ГПК и впоследствие в исковото производство съдът има правомощие да преценява нищожността на договора за кредит, респ. на част от неговите клаузи, както и да отхвърли претенциите на заявителя, основани на такива клаузи, ако счете последните за нищожни – независимо дали поради неравноправност, поради противоречие със закона или поради противоречие с добрите нрави.

В случая обаче от събраните по делото доказателства се установи сключването на валиден договор за потребителски кредит, който не съдържа нищожни клаузи, включително в частта относно уговорената възнаградителна лихва в размер на 1301,52 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че уговореният между страните годишен лихвен процент от 32,60 %, определящ нейния размер (т.е. дължимо на кредитора възнаграждение за предоставянето на кредита), не накърнява добрите нрави, тъй като (заедно с ГПР от 42,58%) е в рамките на максималния размер, регламентиран в чл.

19, ал. 4 от ЗПК, а и е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен кредит с невисока стойност за сравнително дълъг период от време, който е високорисков за кредитора. Разбираемо е, че в такъв случай рискът се отчита (и компенсира) чрез уговаряне и заплащане на по-висока възнаградителна лихва. По този въпрос е налице и съдебна практика в обратен смисъл, която настоящият състав не споделя, доколкото същата е неактуална и е създадена при действието на различна нормативна база. Към момента на постановяване на формиращите я съдебни актове не е съществувала разпоредба, ограничаваща размера на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите, поради което е било оправдано, тази законова празнота да се запълва чрез тълкуване от съда. Към момента на сключване на процесния договор и към настоящия момент, обаче, действа разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а съдът следва да прилага действащото позитивно право. По конкретния казус е спазено въведеното с него ограничение, годишният процент на разходите (в който се включва и възнаградителната лихва) да не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Поради това съдът намира, че процесната сума от 1301,52 лв. се претендира въз основа на договорна клауза, която не противоречи на закона и добрите нрави, а дори да е неравноправна, тя е индивидуално уговорена между страните, т.е. не е нищожна (арг. от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП). Тъй като се установи, че ищецът е изпаднал в забава още в момента, когато е настъпил падежът на първата вноска по договора и през времетраенето на договора за кредит не е погасена нито една вноска, като срокът на договора е изтекъл, основателен е и искът за заплащане на сумата 626,93 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 20.08.2017 год. до 06.06.2019 год., чийто размер не е оспорен от ответника.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него съдът следва да постанови друго ,с което да уважи исковете в пълния предявен размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата 83,52 лева – разноски в първоинстанционното производство, както и сумата 56,56 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 378/2019 год. по описа на РС-Своге.

С оглед изхода на делото и направеното искане в този смисъл, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят и направените в настоящото производство разноски в размер на 151 лева, от които 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, и 51 лв. – заплатена държавна такса.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 171 от

09.04.2020 год. по гр.д. № 569/2019 год. на Свогенския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“, гр. С.срещу Ц.А. *** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1301,52 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.07.2017 год. – 20.06.2019 год. по договор за потребителски заем с № PLUS-14953473 от 16.06.2017 год. и сумата 626,93 лв. – мораторна лихва върху главницата в размер на 3 432 лева за периода от 20.08.2017 год. до 06.06.2019 год. по договора за кредит, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по иска на „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“, гр. С.срещу Ц.А.А., ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца сумата 1301,52 лева /хиляда триста и един лева и 52 ст./ – възнаградителна лихва за периода 20.07.2017 год. – 20.06.2019 год. и сумата 626,93 лева /шестотин двадесет и шест лева и 93 ст./ – мораторна лихва върху главницата в размер на 3 432 лева за периода от 20.08.2017 год. до 06.06.2019 год., по договор за потребителски заем с №

PLUS-14953473 от 16.06.2017 год., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Ц.А.А., ЕГН **********,*** да заплати на „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“, гр. С.сумата 83,52 лева – разноски в първоинстанционното производство, сумата 56,56 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 378/2019 год. по описа на РС-Своге, както и сумата 151 лева разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.