Решение № 233 от 19.03.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр.. гр.. Хасково, 19..03..2024 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д.. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр.. Станчева като разгледа докладваното от Нели Д.. Иванова Гражданско дело №

20235640100395 по описа за 2023 година

Предявен е от Е.. С.. М.. с ЕГН:********** с постоянен адрес гр..**************, със съдебен адрес гр.***************, еднолично адвокатско дружество „Д.. М..“, Булстат 177492004, представлявано от адв..Д.. М.. М.., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр..София, район „Средец“, ул..”Славянска” №29, ет..7, представляван от Н.П.П., иск с правно основание чл..26, ал..1 от ЗЗД..

Ищецът твърди, че на 28..11..2022г.. сключил в качеството на заемополучател с ответника „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател договор за потребителски кредит №771577.. В договора страните уговорили основните параметри на правоотношението : размерът на заема от 2500лв.. със задължение да бъде погасен чрез 16 двуседмични вноски.. Посоченият годишен процент на разходите малко под 50%, като по този начин привидно били спазени императивните изисквания на чл..19 ал..4 от ЗПК..

Към момента на депозиране на исковата молба били погасени две вноски, всяка от които в размер на 307лв..

В договора било разписано, че в срок от три дни кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били поставени множество условия за това.. Така поставените изисквания били изначално неизпълними от длъжника, което било начин за автоматичното задействане на прекомерно високата неустоечна клауза – над 100% от размера на главницата..

Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневен срок, още със сключването на договора била начислена т..нар.. „неустойка“ в размер, надхвърлящ многократно позволения от закона.. Според ищеца, уговорената неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожна на основание чл..26 от ЗЗД.. Освен това уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл..26 ал..1 от ЗЗД била нищожна.. Противоречала на закона и добрите нрави, като нарушавала основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор..

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се обяви нищожността на неустоечната клауза в договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащането на неустойка 1 в случай на непредоставяне на обезпечение.. Претендира присъждане на направените по делото разноски..

В срока по чл..131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба, а предявява насрещен иск, с който претендира да бъде осъден ищеца по първоначалния иск да му заплати сумите от 230,82лв.. – възнаградителна лихва за периода 09..01..2023г.. – 03..04..2023г.., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, 555,52лв.. – непогасен остатък от главницата по падежирали вноски за периода 09..01..2023г.. – 03..04..2023г.., 1408,36лв.. – непогасен остатък от главницата по непадежирали вноски, обявени за предсрочно изискуеми с насрещната искова молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.. Прави възражение за прекомерност по чл..78 ал..5 от ГПК за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение..

Ответникът по насрещния иск депозира отговор на същия в срока по чл..131 от ГПК, като намира договора за потребителски кредит за недействителен.. Както кредиторът сам посочвал, на ищеца била начислена неустойка.. Доказателство за недействителността на договора била начислената неустойка, представляваща скрита лихва.. Така начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план, т..е.. кредиторът изначално формирал модел за кумулиране на допълнителна печалба, прикривайки я под наименование „неустойка“.. Ето защо, ответникът по насрещния иск намира, че изначално кредиторът следвало да включи тази „неустойка“ при формиране на ГПР.. Твърди също така, че договорът не отговарял на изискванията на ЗПК, като не бил с еднакъв шрифт, написан по ясен и разбираем начин.. На кредитополучателя не било предоставено копие от договора при неговото подписване.. Предвид гореизложеното целият договор за паричен заем бил недействителен.. Не били налице предпоставките за предсрочна изискуемост, тъй като заемополучателят към момента редовно заплащал дължимите вноски по главница, като същите явно били осчетоводявани като неустойка, която обаче била недължима за плащане.. Предвид което липсвали предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита..

Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявения насрещен иск, предвид нищожността /недействителността/ на договора..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

На 28..11..2022г.. между страните е сключен договор за потребителски кредит №771577, по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 2500лв.., ГПР в размер на 49,62% и обща сума за връщане от 2897,78лв.. Към договора е приложен погасителен план, в който са отразени датите и размера на погасителните вноски, включващи главница, лихва и неустойка.. Ответникът представя извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за паричен заем..

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като обективно и компетентно дадено..

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза се сочи, че сумата на договорната лихва е изчислена при ГЛП 40,05% и размерът й не се различава от заложения по договор ГЛП от 40,05%..

Вещото лице сочи, че в приложение №1 към чл..19, ал..2 от ЗПК се съдържа формула за изчисление по алгебричен път на ГПР.. Изчислява се като се сумират всички разходи под формата на изходящи парични потоци по кредита, които ще се заплатят и получената сума се раздели на размера му на осреднена база за целия период на кредита.. Така изчислено, при включването само на договорната лихва като разход на заемателя, ГПР възлиза на 49,619% и не се различава от размера, посочен по договора /49,62%/.. В експертизата е отразено, че сумата на неустойката в размер на 2014,22лв.. се заплаща разсрочено и е дължима на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.. Вещото лице изчислява, че с тази неустойка общото задължение по договора възлиза на 4912лв.. /главница 2500лв.. + договорна лихва 397,78лв.. + неустойка за непредоставено обезпечение 2014,22лв../.. Според експертизата, ако към общите разходи по кредита, които потребителят ще заплати, се включи и разхода за неустойка за непредоставено обезпечение по договора /като част от погасителната вноска, съгласно погасителен план/, ГПР възлиза на 240,053%, т..е.. ГПР би нарастнал със 190,434%..

При извършените проверки вещото лице констатира, че общата сума, която ищецът е заплатил по процесния договор възлиза на 664лв.., отразени в заключението по дати и начин на разпределение 2 на сумите, съгласно погасителен план.. Съответно вещото лице посочва размерите на главница и възнаградителна лихва, останали неизплатени..

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.. 26, ал.. 1 ЗЗД, във връзка с чл..22 от ЗПК, вр.. с чл..11, ал..1, т..10 от ЗПК , който е процесуално допустим.. Разгледан по същество, същият е изцяло основателен като съображенията за това са следните:

Несъмнено изхождайки от предмета и страните по процесния договор - физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл..3, ал..1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл..10 и чл..11..

СЕС многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения..

Съдът намира, че уговорената в договора за заем неустоечна клауза в чл..11 е нищожна.. На първо място тя накърнява добрите нрави.. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации.. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно такова представянето на обезпечение, т..е.. дължи се независимо от изпълнението на главното, като включването на размера й в общите разходи по кредита води до значително увеличение на дължимата за връщане сума в сравнение с отпуснатата сума по кредита.. Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост.. От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.. В чл..16 ал..1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация..

При това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху последния.. Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го направи, задължението му нараства значително, което благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за противоречието й с добрите нрави..

Процесната клауза е неравноправна и съгласно чл..143 ал..2 т..5 от ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.. Ето защо, на основание чл.. 146 ал..1 от ЗЗП и доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по договора за заем.. На следващо място, с уговарянето на такива клаузи, се заобикаля и законът – чл..33, ал..1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл..33, ал..1 ЗПК.. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.. Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл..71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение.. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да 3 санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл..71 ЗЗД, при непредставено обезпечение.. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити..