Определение № 8166 от 26.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8166 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110155106 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 130 ГПК.

Същото е образувано по искова молба на „ЗД „Бул Инс“ АД срещу Тетяна Й., с която е предявен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 143,68 лв., представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение, в това число и ликвидационни разноски.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил становище за допустимост и основателност на предявения иск, като е направил искане по чл. 78, ал. 2 ГПК с аргумент, че не е получила регресна покана, респ. не е била поканена да изпълни от ищеца.

С Молба вх. № 56189/20.02.2026 г. ищецът е потвърдил извършеното от ответника плащане. Посочил е, че регресната покана е изпратена на ответника, респ. същият не е намерен и било оставено известие за получаване на 03.02.2023 г.

Съдът, като взе предвид, че в хода на исковото производство ищецът е получил плащане от страна на ответника на претендираната сума, намира, че правният интерес от водене на настоящото производство е отпаднал, поради което делото следва да бъде прекратено.

Спорът между страните се заключава единствено в това кой следва да понесе отговорността за разноските в производството.

По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК за да бъде възложена 1 отговорността за разноските на ищеца, следва да са налице две предпоставки:

1. ответникът да е признал иска; и 2. с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.

По делото безспорно първата предпоставка е налице, доколкото ответникът с отговора на исковата молба е направил изявление, което недвусмислено представлява признание на иска, тъй като е заявил, че исковата претенция е допустима и основателна. Заявеното с отговора на исковата молба се подкрепя и от действията на ответника, а именно същият в срока за отговор е заплатил претендираната от ищеца сума.

По отношение на втората предпоставка е необходимо да се посочи следното:

Според съдебната практика следната предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, е налице в случаите, когато искът по чл. 274, ал. 1 КЗ (отм.) или чл. 500, ал. 1 от действащия към момента КЗ в сила от 01.01.2016 г. е предявен без застрахователя да е уведомил делинквента за извършеното плащане на застрахователното обезщетение.

Този отговор произтича от непротиворечивата практика на ВКС, че вземането на застрахователя по регресния иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение (така например Определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2017 г., II т. о., ТК).

В разглеждания случай от страна на ищеца не са представени доказателства, от които може да се установи безспорно, че регресната покана действително е била получена от ответника. От заявеното с молбата от 20.02.2026 г. от ищеца може да се направи извод и че същият не разполага с такива доказателства, доколкото самият ищец признава неизгоден за себе си факт, а именно, че ответникът не е бил намерен на адреса, респ. че му било оставено известие (от куриер или поща).

Следва да се има предвид, че случаите на непотърсена пратка от куриер или поща не се приравняват на получена/ връчена такава. Още повече в случая ответникът не е страна по застрахователния договор с ищеца, респ. не е договорена клауза, според която ако ответникът не бъде открит на посочения от него адрес, пратката ще се счита получена.

За пълнота следва да се посочи, че ищецът е разполагал с възможност да връчи регресната покана чрез нотариус или чрез съдебен изпълнител по реда на ГПК, за да удостовери, че е положил дължимата грижа да уведоми делинквента (ответника) за извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение, от която възможност не се е възползвал, за да защити интереса си.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК също е налице, а именно ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Ето защо отговорността за разноските в производството следва да се 2 възложи на ищеца, респ. на същия не се дължат такива от страна на ответника и направеното в тази връзка искане (за присъждане на разноски) се явява неоснователно. Следва да се има предвид, че по искането за разноски не се дължи изричен диспозитив, когато същото е счетено от съда за неоснователно, респ. защитата на страните при това положение е по реда на чл. 248 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 55106 по описа за 2025 г. на СРС, III ГО, 148 граждански състав.

Определението може да бъде обжалвано пред СГС в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3