Определение № 3221 от 27.12.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1784/2024
- Вид
- Определение № 3221
- Подписан
- 27.12.2024
- В сила
- 23.12.2024
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 102е · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3221 гр. Бургас, 23.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501784 по описа за 2024 година Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод постъпила частна жалба с вх. № 45288/29.10.2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с подател - „А1 България“ ЕАД, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 чрез процесуалния представител на дружеството – адвокат Л. Ралчева против Разпореждане № 11358/15.10.2024г., постановено по частно гр. дело № 6894/2024г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против „Бровнет“ ЕООД със седалище гр.
Бургас.
Депозираната частна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок, от лице, с правен интерес да атакува първоинстанционното разпореждане, дължимата държавна такса е заплатена и лицето, подписало частната жалба разполага с валидна представителна власт за това, поради което и жалбата е допустима.
В жалбата се оспорва извода на съда, че заявителят не е отстранил констатираните нередовности по подаденото заявление, като не е довнесъл дължимата държавна такса в размер на 74, 24 лева. Посочва се, че неправилно и в противоречие със закона съдът е приел, че за да се намали с 15% дължимата държавна такса по заявлението следва таксата да е платена само 1 чрез виртуален ПОС на съда, а не по банков път.
В жалбата се излагат подробни съображения, като се цитира и относима съдебна практика.
С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното разпореждане и въззивната инстанция да разпореди да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против дружеството длъжник.
Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на дружеството – жалбоподател, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира, че разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
По делото е безспорно, че частно гр. дело № 6894/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано по повод на депозирано Заявление на „А1 България“ ЕАД против „Бровнет“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Заявлението е подадено чрез ЕПЕП и е платена по банков път държавна такса в размер на 420, 70 лева, намалена с 15 %, съобразно разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ГПК.
С Разпореждане № 11182/10.10.2024г., постановено по частно гр. дело № 6894/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, производството по делото е оставено без движение, като съдът е дал указания в тридневен срок от получаване на съобщението да се довнесе сумата от 74, 24 лева по банков път или да внесе отново сумата от 420, 70 лева чрез виртуален ПОС в ЕПЕП, като заявителят има право да поиска възстановяване на първоначално внесената по банков път такса.
С молба от 14.10.2024г. заявителят е посочил, че не дължи доплащане на държавна такса, тъй като в разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ГПК не е посочено изискване таксата да е платена по електронен път чрез виртуален ПОС, за да се ползва 15% намаление на държавната такса.
Съдът е постановил обжалваното разпореждане, с което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, е отказал да издаде Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, с мотив, че съгласно Заповед № РД 13233/10.10.2024г. на Председателя на Районен съд – Бургас, във връзка с взето решение на ОС на съдиите от гражданско отделение на съда, намаляването на 2 дължимата държавна такса по смисъла на чл. 73, ал. 4 от ГПК се прилага при плащането й чрез ЕПЕП и предвидения за това виртуален ПОС терминал, при автоматично изчисляване на размера. В своите мотиви, съдът е посочил, че всеки друг начин на плащане изисква таксата да е в пълен размер и предвид на това съдът е приел, че в указания срок не са отстранени нередовностите по подаденото заявление и го е отхвърлил.
Настоящата инстанция не споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд и намира, че постановеното определение е в противоречие с нормата на чл. 73, ал. 4 от ГПК. Разпоредбата предвижда, че ако искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл.
102е от ГПК, в ЕПЕП, дължимата държавна такса се намалява с 15 %. Друго изискване в закона и по – специално, таксата да е внесена само чрез виртуален ПОС терминал, не се съдържа. Първото изречение на чл. 73, ал. 4 от ГПК предвижда само възможност за страните да внесат дължимите такси по електронен път, а не е налице връзка между тази възможност и правото на страната да плати намалена с 15 % държавна такса по искането за защита и съдействие. Начинът на плащане на таксата е без значение. Намаляването на дължимата държавна такса цели да мотивира страните да изберат този начин на извършване на процесуални действия в електронна форма за ускоряване на въвеждането на електронното правосъдие. Първоинстанционният съд, давайки указания на заявителя да довнесе държавна такса, не е съобразил, че единственото условие за плащане на 15% по-ниска държавна такса е заявлението да бъде подадено в ЕПЕП, което в случая е налице.
Мотивиран от горното, съдът намира частната жалба за основателна и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното разпореждане и вместо него да бъде постановено ново определение, като бъде постановено да се издаде исканата заповед за незабавно изпълнение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 11358/15.10.2024г, постановено по частно гр. дело № 6894/2024г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „А1 България“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 131468980 и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, 3 със съдебен адрес – гр. София, ул. „Позитано“ № 8, ет. 3, офис 301 – адвокат Л. Ралчева за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против „Бровнет“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК 204206416 и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 16, ет. 5, ап. 29, представлявано от Майкъл Джон Кемп и вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по заявлението на „А1 България“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 131468980 и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Позитано“ № 8, ет. 3, офис 301 – адвокат Л. Ралчева против дружеството – длъжник - „Бровнет“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК 204206416 и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 16, ет. 5, ап. 29, представлявано от Майкъл Джон Кемп за следните суми:
- 14 669, 53 лева, представляваща неплатени месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор ID на клиент 505613028, партида 109290337, ID на Договор М6363020 от 03.07.2019г. за периода от 07.11.2022г. до 06.05.2023г., ведно със
- законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
- 6 900 лева, представляваща неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на Договор ID на клиент 505613028, партида 109290337, ID на Договор М6363020 от 03.07.2019г. оборудване, ведно със - законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
- 3 177, 59 лева – мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден за забава за плащане о всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които – 2 301, 98 лева мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потреблението за периода от 09.01.2023г. до 08.10.2024г. и 875, 61 лева, мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 09.07.2023г. до 08.10.2024г., както и
- 1 900, 70 лева, представляваща разноски по делото, от които 420, 70 лева – заплатена държавна такса, намалена с 15% на основание чл. 73, ал. 4 от 4
ГПК и 1 480 лева за адвокатско възнаграждение.
Връща делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5