Акт от 12.11.2021, Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№ 138 12.11.2021 г. град Търговище

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд -

Търговище пети състав

На девети ноември година

2021

В публично заседание в следния състав:

Председател: Иванка

Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 224 по описа за 2021 година за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. с чл.

153, ал. 5 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалбата на Л.С.Д.

ЕГН **********, чрез Р.Е. (негова майка), чрез а.. Цв. И. *** против Отказ за презаверяване на Разрешение за строеж обективиран в писмо рег. № РД-02-6199/ 12.08.2021 г. на гл. архитект на община Търговище Х.Ц,. Жалбоподателят сочи, че обжалваният акт е незаконосъобразен, в противоречие с нормата на чл. 153, ал. 5 от ЗУТ, тъй като искането за презаверяване на разрешение за строеж е подадено през 2021 г. и е първо след влизането в сила на посочения текст на закона.

Отделно от това пък отказът е незаконосъобразен, защото изложените в него мотиви се състоят в цитиране на законови текстове, което води до формалност на мотивите, което се приравнява на пълна липса на мотиви

В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован се представлява от а.. И. ***, който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на процесното решение. Пледира за присъждането на разноски по делото.

Ответникът по оспорването – гл. архитект на община Търговище, редовно призован се представлява от ст. юрк. Ж., редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата, потвърждаване на процесния адм. акт и присъждане на съдебни разноски.

Заинтересованата страна Д.С.Д., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателят е подал заявление за презаверяване на разрешение за строеж за завършване на строежа, което е изгубило действието си поради изтичане на срока рег. № 94-00-11166/ 02.08.2021 г. (стр. 2 от адм. преписка), чрез майка си Р.Е. на Разрешение за строеж № РС-01-225/ 02.11.2010 г.

Посоченото Разрешение за строеж е веднъж презаверявано по молба от Р.Е. от 12.05.2016 г. рег. № ТЩ-94-00-1054 (стр. 8 от адм. преписка), като е приложен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, скица на имота.

Според представените цветни снимки от имота същият е строителна площадка без изграден първи жилищен етаж, като не е завършен в груб строеж, вкл. покривът на сградата ( стр. 17 от адм. преписка).

При тези факти съдът направи следните правни изводи

Отказът е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Главният архитект на общината е компетентен да издава, респективно да презаверява разрешенията за строеж, на основание чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, както и да издаде отказ за презаверяването им. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на АПК. Отказът се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това.

Съгласно чл. 153, ал. 4 от ЗУТ /обн. ДВ бр. 13/2017 г. /, презаверяване на разрешението за строеж може да бъде поискано от възложителя на строежа в 3-месечен срок от изтичането на съответния срок по ал. 2. Презаверяването на разрешението за строеж се извършва от органа, който го е издал, в 14-дневен срок от подаване на заявлението. Съобразно разпоредба на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от влизането му в сила (от издаването му - в редакцията й към датата на издаване на разрешението за строеж) не е започнало строителството или в продължение на 5 години от започване на строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите. Строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си, могат да бъдат осъществени след презаверяването му, по силата на чл. 153, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно чл. 153, ал. 4 от ЗУТ /обн. ДВ бр. 13/2017 г. /, презаверяване на разрешението за строеж може да бъде поискано от възложителя на строежа в 3-месечен срок от изтичането на съответния срок по ал. 2. Презаверяването на разрешението за строеж се извършва от органа, който го е издал, в 14-дневен срок от подаване на заявлението.

С нормата на чл.

153, ал. 5 от ЗУТ (обн. ДВ, бр. 13 от 2017 г.), законодателят е въвел ограничение, съгласно което разрешението за строеж може да се презаверява само веднъж – за подновяване на срока за започване на строежа или за подновяване на срока за завършване на строежа. Презаверяването на разрешението е административна услуга, която се извършва еднократно чрез вписване върху всички екземпляри на издаденото разрешение за строеж. Презаверяването на разрешението за строеж в случаите по ал. 2, т. 1 подновява срока за започване на строителството, а презаверяването на разрешението за строеж в случаите по т. 2 и 3 подновява срока за завършване на строителството, видно от текста на ал. 6 на чл. 153 от ЗУТ (обн. ДВ, бр. 13 от 2017 г. ).

Тъй като по делото е безспорно установено, че на 15.11.2010 г. е започнало строителството, а на 17.05.2016 г. издаденото на жалбоподателя РС е било презаверено от ответника на основание чл. 153, ал. 3 от ЗУТ, РС е загубило правното си действие на 17.05.2021 г., с оглед подновения срок за завършване на строителството. От казаното дотук следва изводът, че искането на жалбоподателя за презаверка на РС е подадено в предвидения от закона 3-месечен срок от датата, на която е загубило правно действие.

Ответникът, обаче, правилно е отказал да извърши исканата презаверка на РС, съгласно чл.

153, ал. 5 от ЗУТ, който не допуска повторно презаверяване на РС.

Визираната разпоредба е материалноправна, а съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК.

Следователно при данните за веднъж извършена презаверка на процесното РС, поредно презаверяване е недопустимо. В този смисъл е трайната съдебна практика: Решение № 5917/ 18.04.2019 г. на ВАС по АД № 13480/ 2018 г., Решение № 15163/ 11.11.2019 г. на ВАС по АД № 2774/ 2019 г., Решение № 6485/ 02.06.2020 г. на ВАС по АД № 11500/ 2019 г.

По изложените съображения оспореният отказ на главния архитект е законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, жалбоподателят дължи разноски за юрк. възнаграждение на основание чл. 143, ал.

3 от АПК на адм. орган в размер на 130 лв., определено съгласно чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 215 от ЗУТ вр. с чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.С.Д. ЕГН **********, чрез Р.Е. (негова майка), чрез а.. Цв. И. *** против Отказ за презаверяване на Разрешение за строеж обективиран в писмо рег. № РД-02-6199/ 12.08.2021 г. на гл. архитект на община Търговище Х.Ц,.

ОСЪЖДА

Л.С.Д. ЕГН ********** *** да заплати на община Търговище направените по делото разноски в размер на 130 лв. съставляващи юрк. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: