Определение № 2690 от 30.08.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2690 гр. София, 30.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Иванова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100605251 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК, вр. чл.

270, ал. 4 от НПК.

Образувано е по частен протест с вх. № 236483/19.07.2024г., подаден от прокурор от Софийска районна прокуратура, и частна жалба с вх. № 237860/22.07.2024г., депозирана от конституираната като частен обвинител по делото Б.Я.Р., чрез адв. Н.К., срещу Протоколно определение от 16.07.2024г., постановено по НОХД № 340/2024г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-и състав, с което съдът е изменил по реда на чл.

270 от НПК наложената на подсъдимия В. Б. М., ЕГН **********, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 2 000 лева.

В подадения частен протест се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се отправя молба за неговата отмяна.

Обосновава се липсата на предпоставки за изменение на прилаганата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Отбелязва се обстоятелството, че въпросът относно законосъобразността на определената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е разглеждан неколкократно от съда, в резултат на което същата е била неизменно потвърждавана от въззивната инстанция. Твърди се, че предвид факта, че последното произнасяне по този въпрос е било с Определение № 2082/05.07.2024г. по ВНЧД № 4074/24г. по описа на СГС, то няма как към момента на иницииране на настоящото производство с устна молба от 12.07.2024г. да е била налице изискуемата от закона промяна в обстоятелствата, която да обосновава новото искане. Сочи се, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, извършено в условията на продължавано престъпление, като от събраните в хода на производството доказателства се установява наличие на обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към деянията, 1 за които е бил предаден на съд. Изразява се несъгласие с доводите на първоинстанционния съд за липса на опасност от извършване на ново престъпление поради отдалеченост във времето на установените по съдебен ред прояви на агресия на подсъдимия в затвора в гр. София. Твърди се, че същите водят не само до извод, че определената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не дава необходимия резултат, но и че наложените с влезли в сила съдебни актове наказания не възпират подсъдимия от извършването на противообществени прояви. Аргументира се, че реалната опасност от извършване на престъпление може да бъде изведена и от съдебното минало на подсъдимия. Обръща се внимание на изявленията на подсъдимия относно проявите му в затвора, а именно, че същият бил „провокиран“, което наложило да използва „бойните си умения“, които разкриват характеристики на подсъдимия, сочещи за наличие на повишена опасност от извършване на престъпление. Излагат се аргументи и срещу изразеното в мотивите на обжалвания акт становище, че правната квалификация на престъплението, за което е бил привлечен към наказателна отговорност подсъдимият, а именно- чл. 144, ал.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК, „не се отличавала с особени специфики, които да завишават обществената опасност на подсъдимия“. В тази връзка се сочат следните обстоятелства: че първото деяние е извършено непосредствено след налагане на подсъдимия на мярка за неотклонение „Домашен арест“, като същото е включвало и прояви на физическа агресия, че второто и третото деяния са били извършени след като на подсъдимия е била определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, че третото и четвъртото деяния са били извършени след като подсъдимият е бил осъден за извършено от него престъпление против личността, че четвъртото деяние е било извършено отново непосредствено след като на подсъдимия е била наложена по-лека мярка за неотклонение „Домашен арест“. Твърди се, че по делото са налице данни относно осъществено от подсъдимия нарушение на предходно определена му мярка за неотклонение. Поддържа се, че периодът, през който се изтърпява наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не е прекомерен, като се отбелязва, че в съдебната фаза на наказателното производство не са предвидени максимални срокове за нейното прилагане. Не на последно място, се отбелязва обстоятелството, че по делото предстои да бъде разпитан ключов свидетел, поради което съдът неправилно е посочил в обжалвания акт, че не съществува опасност подсъдимият да повлияе на хода на съдебното следствие.

В депозираната от частния обвинител частна жалба отново се изтъква обстоятелството, че въпросът относно законосъобразността на наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ неведнъж е повдиган в рамките на производството пред районния съд, като към настоящия момент не са налице основания, които да обосновават различен от вече постановения правен резултат, а именно- нейното потвърждаване. Обосновава се наличие на изискуемите от закона предпоставки за налагане на най-тежката мярка за неотклонение, поради което се отправя искане към съда обжалваният съдебен акт да бъде отменен.

2

По делото са постъпили възражение по подадения частен протест и възражение по подадената частна жалба, депозирани от адв. С.Д. в качеството му на защитник на подсъдимия В. М., в които се съдържат съображения относно правилността на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите на страните и материалите по делото, приема за установено следното:

Подсъдим по делото е В. Б. М., ЕГН **********1, роден на *******г. в гр. Перник, с постоянен адрес: гр. Перник, ул. „*******, българин, с български гражданство, средно образование, неженен. Видно от приложената по делото справка, същият е осъждан.

С Постановление от 13.09.2023г. на СРП подсъдимият В. Б. М. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №1374/2023г. по описа на 04 РУСДВР, пр. пр. №38464/2023г. по описа на СРП за престъпление по чл.144, ал. 3 във вр ал. 1 във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено спрямо лицето Б.Я.Р..

С последващо Постановление от 13.11.2023г. на СРП обвинението е прецизирано, като е осъществено ново привличане на подсъдимия.

В рамките на досъдебното производство спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение от 27.10.2023 год., постановено по НЧД №1117/2023 год. по описа на РС – гр. Дупница, потвърдено с Определение по ВНЧД №568/06.11.2023г. по описа на ОСгр.Кюстендил.

С внесения в Софийски районен съд обвинителен акт прокурорът е повдигнала окончателно обвинение срещу подсъдимия В. М. за това, че в периода в периода от 28.10.2022г. до 21.07.2023г. в гр. Перник, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се заканил с убийство на Б.Я.Р. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал. 3 във вр ал. 1 във вр с чл. 26, ал. 1 от НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД №340 описа за 2024 година на Софийски районен съд, НО, 12-и състав.

В проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, районният съд с Протоколно определение от 20.02.2024г. изменил прилаганата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като я заменил с „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лева. По делото постъпил частен протест, въз основа на който въззивният съд отменил постановения от първоинстанционния съд акт и потвърдил прилаганата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В последващо съдебно заседание от 10.04.2024г. подсъдимият и 3 защитникът направили искане за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по- лека такава. По направеното искане съдебният състав постановил определение по реда на чл.

270, ал. 1 от НПК, с което изменил наложената мярка за неотклонение в „Домашен арест“. По подаден от прокурора частен протест постановеното определение било отменено от въззивната инстанция, а изпълняваната спрямо подсъдимия В. М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“- отново потвърдена.

В проведено на 25.06.2024г. съдебно заседание първоинстанционният съд се произнесъл по подадена от подсъдимия и неговия защитник молба за изменение на взетата спрямо първия мярка за неотклонение, като постановил нейната замяна с „Парична гаранция“ в размер на 2 000 лева. С Определение от 05.07.2024г. въззивния съд отново отменил постановената от районния съд замяна, като потвърдил прилаганата спрямо подсъдимия М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В хода на първоинстанционното производство до момента са проведени общо осем открити съдебни заседания, включително последното, проведено по реда на чл. 270 от НПК, досежно произнасяне по мярката за неотклонение в съдебното производство. Именно в протокола от споменатото открито съдебно заседание е инкорпорирано определението на първоинстанционния съд, чието съдържание представлява предмет на настоящото частно производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящата инстанция е сезирана с две отделни искания за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което счита, че предпоставките за допустимост на всяко едно от тях следва да бъдат разграничени и разгледани поотделно.

По делото е постъпила частна жалба от частния обвинител по делото Б.Я.Р., чрез адв. Н.К., която настоящият съдебен състав намира за недопустима. В тази връзка следва да бъде посочено, че правото на страните да вземат отношение по разглеждан от съда въпрос поначало се обуславя от процесуалната функция, която същите упражняват. В случая макар частният обвинител да е субект на процеса и страна в неговата съдебната фаза, неговите функции са ограничени. Същият не разполага с възможност да повдига обвинение, а може единствено да поддържа и обосновава вече внесеното в съда от прокурора. Съгласно чл. 79 от НПК частният обвинител има право да обжалва актовете на съда, в случаите когато са накърнени негови права и законни интереси. Доколкото мерките за неотклонение представляват инструмент за упражняване на процесуална принуда и целят обезпечаване развитието на наказателния процес, то същите са предвидени в защита на публичния интерес от правораздаване, а не обслужват частните интереси на отделните страни. Следователно частният обвинител, чиято роля в процеса се ограничава до защита на личните му права и законни интереси, не притежава правен интерес да обжалва свързаните с тях актове. От изложеното следва, че подадената от Б.Я.Р. частна жалба е недопустима, като същата следва да бъде 4 оставена без разглеждане, а производството по отношение на нея -прекратено.

Съдът е сезиран и с частен протест, който намира за процесуално допустим като подаден от активно легитимирана страна, в рамките на предвидения от закона 7-дневен срок, срещу акт, който подлежи на съдебна проверка съгласно чл. 270, ал. 4 от НПК.

По същество същият е и основателен, като съображенията за това са следните:

Предмет на проверка в настоящото производство са следните обстоятелства: 1. дали към момента на произнасяне от съда продължава да съществува обосновано подозрение, че подсъдимото лице е извършило деянието, за което му е повдигнато обвинение 2. съответно дали съществува реална опасност същият да се укрие и/или да извърши престъпление, а също и 3. дали са настъпили нови обстоятелства, които обуславят изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение.

По отношение на първото от тях съдът намира, че събраният в хода на процеса доказателствен материал, преценен в своята съвкупност, е достатъчен на този етап от неговото развитие да обоснове наличието на подозрение за съпричастност на подсъдимия В. М. към инкриминираните деяния, като счита за ненужно същият да бъдат подлаган на обстоен анализ предвид спецификите на настоящото производство и действащата спрямо лицето презумпцията за невиновност.