Определение № 1521 от 19.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1521 гр. София, 18.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван И.

Членове:

Н. Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Н. Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20241000500624 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 55970 от 13.06.2023 година по описа на Софийски градски съд на Т. Й. С., ЕГН ********** /длъжник по изп. дело №908/2017г. на ЧСИ М. Ц./ - лично и като управител на „Инженерконсулт 2015“ ЕООД с ЕИК 202604873, и като управител на „Инженерконсулт“ ООД с ЕИК 121325959 /в несъстоятелност/, чрез адв. Н. Н. - САК, против разпореждане № 10601 от 17.05.2023г., постановено по въззивно гражданско дело №

20221100507530 по описа за 2022 година на СГС, ТО, VI-Д, с-в, с което са върнати жалба с вх. № 31753/04.04.2023г. , подадена от името на „Инженерконсулт“ ООД с ЕИК 121325959 /в несъстоятелност/ срещу решението от 20.03.2023г. по ч.гр.д.№

7530/2022г. по описа на СГС, ТО, VI - Д, с-в, и жалба с вх.№

36420/18.04.2023г./вж. разпореждане № 10760 от 18.05.2023г., по въззивно гражданско дело № 20221100507530 по описа за 2022 година на СГС, ТО, VI-Д, с-в , с което е отстранена очевидна фактическа грешка в номера на жалбата/, подадена от името на Т.

Й. С. и „Инженерконсулт 2015“ ЕООД срещу решението от 20.03.2023г. по ч.гр.д. № 7530/2022г. по описа на СГС, ТО, VI-Д, с-в.

Жалбоподателите оспорват разпореждането, в частта, с която са върнати като недопустими жалбите им против решение № 1396 от 20.03.2023г. по в.гр.д. № 7530/2022г. на Софийски градски съд ЧЖ – VI-Д състав, като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и защото е необосновано, по подробно изложени съображения, като искат да бъде отменено .

Поддържат, че разпределението е особен акт на ЧСИ и рефлектира в множество правни сфери, като съгласно тълкувателната практика на ВКС, съдът е длъжен да направи 1 пълна проверка и сам да извърши законосъобразно разпределение, ако го намери за незаконно.

Твърдят, че имат правото на самостоятелна жалба срещу решението по чл.463 ГПК, тъй като то се явява неблагоприятно за тях, независимо от процесуалната страна, която заемат - разпределената сума е част от масата на несъстоятелността и самото разпределение е нищожно, като противоречащо на императивната норма на чл. 638 ТЗ.

Ноторно известно е, че право на жалба имат страните, за които решението е неблагоприятно което следва и от чл. 275 ГПК, във връзка е чл.273 ГПК, от където следва, че и ответник има право на жалба /а не само ищец/, ако първоинстанционният съдебен акт е неблагоприятен за него.

Освен това, в кориците на делото е налице жалба и възражение както от Инженерконсулт ООД, така и от собственика на актива - Инженерконсулт 2015 ЕООД. Това, че съдът не е отчел наличието им и смята, че посочените лица не са подали жалба, не означава, че не е налице такава.

В срока по чл.276, ал.1

ГПК

„ИНВЕСТБАНК“

АД

/универсален правоприемник на „Търговска банка „Виктория“ ЕАД, ЕИК 831595828/, ЕИК

831663282, е представило отговор на частната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК В. Д. С. е представил отговор на частната жалба, в който поддържа становището за основателност на същата, по подробно изложени съображения.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, в частта, която е подадена от името на Т. Й. С., ЕГН ********** /длъжник по изп. дело №908/2017г. на ЧСИ М. Ц./ - лично и като управител на „Инженерконсулт 2015“ ЕООД с ЕИК 202604873 - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, от лица, имащи право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

С молба вх.№ 22922 от 27.02.2024г. по описа на СГС, Т. Й. С., ЕГН

********** - лично и като управител на „Инженерконсулт 2015“ ЕООД с ЕИК 202604873, е потвърдила извършените от адв. Н. Р. Н., вписан в САК с личен №**********, процесуални действия, изразяващи се в изготвяне, подписване и депозиране по горепосоченото в.гр.д. № 7530/2022г. на частна жалба с вх. № 55970 от 13.06.2023г. по описа на СГС.

С разпореждане от 19.01.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 7530/2022г. по описа на СГС,

ТО, VI – Д, съдът оставил частната жалба без движение и е указал на страните да отстранят констатираните нередовности, посочени в определение от 17.01.2024г. по ч.гр.д.

№ 2922/2023г. на САС. Препис разпореждането на СГС и определението на САС е връчен на синдика „Инженерконсулт“ ООД с ЕИК 121325959 /в несъстоятелност/ на 01.02.2024г. В определения от съда срок – до 08.02.2024г. включително, констатираните нередовности 2 не са отстранени не е представено пълномощно, с което синдика на „Инженерконсулт“ ООД с ЕИК 121325959 /в несъстоятелност/, да е упълномощил адв.Н. Н. да представлява дружеството в несъстоятелност в производството, включително и за изготви и подпише частната жалба от негово име и за негова сметка. Такова пълномощно не е представено и при подаването на частна жалба вх. № 31753 от 04.04.2023г.

Неизпълнението на указанията на съда не е констатираното от първоинстанционния съд, поради което това следва да бъде направено от въззивния съд, в изпълнение на задължението му да следи за редовността, съответно допустимостта, на подадената частна жалба.

Предвид изложеното, след като констатира, че са налице предпоставките на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, вр. с чл. 275, ал.2 ГПК, настоящият състав на съда приема, че следва да остави без разглеждане частна жалба вх.№55970 от 13.06.2023 година по описа на Софийски градски съд, в частта, в която същата е подадена от „Инженерконсулт“ ООД с ЕИК 121325959 /в несъстоятелност/, чрез адв. Н. Н. - САК, против разпореждане № 10601 от 17.05.2023г., постановено по въззивно гражданско дело № 20221100507530 по описа за

2022 година на СГС, ТО, VI-Д, с-в, като следва да постанови връщането й и да прекрати производството по делото в тази му част.

Разгледана по същество, в останалата част частната жалба е неоснователна.

Производството по въззивно гражданско дело № 20221100507530 по описа за 2022 година на СГС, ТО, VI-Д, с-в, е образувано по реда на чл.462, ал.2 ГПК по жалби на В. Д. С.

– вх. № 6053 от 26.05.2022г. на ЧСИ М. Ц. /л.13/, и Р. И.

Й. - вх.№6054 от

26.05.2022г. на ЧСИ М. Ц. /л.18/срещу разпределение на сума от продажба на недвижим имот по и.д. № 20178400400908 по описа на ЧСИ М. Ц./л.8/.

С Решение № 1396 от 20.03.2023г., постановено по въззивно гражданско дело №20221100507530 по описа за 2022 година на СГС, ТО, VI-Д, с-в, е оставена без уважение жалбата на В. Д. С., а жалбата на Р. И. Й. е оставена без разглеждане.

Според трайно установената съдебна практика, която настоящият състав на съда споделя, след като Т. Й. С., ЕГН ********** /длъжник по изп. дело №908/2017г. на ЧСИ М. Ц./ - лично, и като управител на „Инженерконсулт 2015“ ЕООД с ЕИК 202604873, не са обжалвали разпределението в срока по чл.462, ал.2 ГПК, те не могат да сторят това в съдебното производство, образувано по жалби на други участници в съдебното изпълнение, като обжалват съдебното решение по отхвърлянето на тези жалби, със свои оплаквания.

Страните, на които съдебният изпълнител е длъжен да предяви разпределението, имат самостоятелен интерес, легитимация и право да го обжалват, като единствено постъпилите в срока по чл.462, ал.2 ГПК жалби очертават предметните предели на съдебното производство. Съгласно чл.463, ал. 2 ГПК, при обжалване е приложим редът на гл. ХХІ /чл.

274 и сл./ ГПК. Правилата на чл.265 ГПК не намират приложение в случая. Законовите норми, регламентиращи допустимостта на обжалване пред по - горна инстанция на актовете на окръжен съд, с които по същество е упражнен контрол за законосъобразност на действия и актове на съдебен изпълнител във вр. чл.436, ал.4, вр.чл.262, ал.2,

3 съответно и реда на гл. ХХІ ГПК, са приложени съответно, съобразно обективните и субективни предели на спора, по който е постановено решение съгласно чл.263, ал.1 ГПК /Вж. Определение № 194 от 13.05.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№1021/2021г., III г.о., ГК;

Определение № 1626 от 13.06.2023г. на ВКС по ч.гр.д.№2190/2023г., IV г.о., ГК;

Определение от 16.06.2004г. на ВтАС по в.ч.гр.д.№ 255/2004г., ГО/.

Т. Й. С. и „Инженерконсулт 2015“ ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл.462, ал.1 ГПК, са уведомени за предявяването на разпределението на 20.05.2022г. от 15.00ч. в кантората на ЧСИ М. Ц., с протокол от 12.05.2022г., съставен по реда на чл. 434 ГПК/л. 2402 от изп.д./, което не е спорно по делото.

При съобразяване на горното, след като жалбоподатели са призовани за предявяване на разпределението и с решението на съда по чл.463, ал.2 ГПК не е извършена промяна в разпределението, която да рефлектира в правната сфера на Т. Й. С. и „Инженерконсулт 2015“ ЕООД и да обоснове правният им интерес да обжалват решението, тъй като същите не са обжалвали разпределението в срока по чл.462, ал.2 ГПК, подадената от тях жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане / Вж.

Определение № 303 от 1.06.2018г. на ВКС по ч.т.д.№921/2018г., II т. о., ТК; Определение №70 от 19.01.2023 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4920/2022г., III г. о., ГК; Определение № 1025 от 7.03.2024г. на ВКС по к.ч.гр.д.№ 4909/2023г. и др./.

От изложеното следва, че обжалваното разпореждане, с което е върната жалбата на Т.

Й. С. и „Инженерконсулт 2015“ ЕООД е правилно и законосъобразно, доколкото първоинстанционният съд е действал в рамките на правомощията си по преценка допустимостта на упражняване на процесуалното право на жалба /в този смисъл Определение №49 от 26.02.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№ 7424/2014г., II г.о., ГК/, като изводите му за недопустимост на жалбата в тази й част съответстват на трайно установената съдебна практика по приложението на чл.463, ал.2 ГПК.

Предвид изложеното неоснователни са възраженията в частната жалба, основани на твърдяно право на самостоятелна жалба, тъй като решението се явява неблагоприятно за жалбоподателите. Твърди се, че в кориците на делото е налице жалба и възражение, както от „Инженерконсулт“ ООД, така и от собственика на актива – „Инженерконсулт 2015“ ЕООД, но такива не са приложени по делото, не са представени с частната жалба, не са обсъждани от съдебния изпълнител в писмените мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК и в мотивите в решението по чл.463, ал.2 ГПК, поради което тези твърдения остават недоказани. Представени са становища по жалбата на Р. И. Й. от В.

Д. С. и Т. Й. С./л.49/ и от „Инженерконсулт 2015“ ЕООД /л.50/, без да е посочено от кой са подписани, в които е изразено становище за допустимост и основателност на жалбата, но същите не могат да се приемат като обжалване на разпределението в срока по чл.462, ал.2 ГПК и да обосноват правния интерес от обжалване на решението по чл.463, ал.3 ГПК в настоящата хипотеза, предвид цитираната трайна съдебна практика по приложението на закона. По отношение на твърдението, че разпределената сума е част от масата на несъстоятелността, следва да се има в предвид, че в частта, в която разпореждането

4 се обжалва от „Инженерконсулт“ ООД, ЕИК 121325959

/в несъстоятелност/ е прието, че са налице предпоставките на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, вр. с чл.275, ал.2

ГПК, и жалбата на „Инженерконсулт“ ООД, ЕИК 121325959 /в несъстоятелност/ следва да бъде върната, и тези възражения, доколкото касаят масата на несъстоятелността, се явяват ирелевантни.

Поради съвпадане изводите на съдилищата, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, в частта, в която е върната жалба с вх. № 36420/18.04.2023г., подадена от името на Т. Й. С. и „Инженерконсулт 2015“ ЕООД срещу решението от 20.03.2023г. по ч.гр.д.№7530/2022г. по описа на СГС, ТО, VI-Д, с-в, като правилно и законосъобразно.

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ: