Решение № 674 от 17.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Стара Загора, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530101350 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни и осъдителен иск както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ******/*********** г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожни следните клаузи: 1/ чл. 4.1 от договор за потребителски кредит № ******/*********** г., 2/ чл. 4 от Приложение № 5 от договор за потребителски кредит № ******/*********** г., 3/ чл. 2 от Приложение № 4 от договор за потребителски кредит № ******/*********** г. и 2/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от общо 702,61 лв. представляваща недължимо платени суми извън чистата стойност на 1 главницата по договор за потребителски кредит № ******/*********** г.

Ищцата М. Г. З. твърди, че между нея и „Ай Ти Еф Груп“ АД, бил сключен Договор за потребителски кредит № ******/*********** г. при условията на закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, ответникът се задължил да предостави заемни средства в размер на 2000,00 лева на ищцата, а а тя се задължила да ги върне, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от Договор за потребителски кредит № ****** от *********** г., годишният лихвен процент на заема бил 36,68 %, а годишният процент на разходите 49,00 %.

Действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите обаче, бил различен от посочения в договора и допълнителните приложения към последния и с вписания от Кредитодателя, в размер от 49,00 %, защото съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора, се дължала „неустойка“, в случай че заемателят не предостави до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договорите за кредит, обезпечение. Освен процесната неустойка по договора било уговорено, че се дължи и такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване.

Въпросната такса се дължала на основание чл. 2 от Приложение № 4 към договора за кредит. Ищцата счита, че процесният договор за кредит бил недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодателят е изискал и е събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, поради което ответникът нямал право да Формира ГПР в размер на 49% /четиридесет и девет процента/. Това нарушение имало за правна последица, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита. Следвало да се изтъкне, че Кредиторът е инкорпорирал във вноските допълнителна сума, която е оскъпила кредита и съответно не е спазил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с договора за кредит.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички преки и косвени разходи във връзка с кредитното правоотношение, включително, но не само таксите по отпускане и управление на кредита, възнаградителната лихва и други. Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създавал неравноправност, която благоприятствала Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя. С тези клаузи към договора за 2 кредит ответникът целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство пораждало недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водело до нищожност на договора. Съгласно Приложение № 5 към договора за потребителски кредит, ищцата е следвало да предостави в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне от Кредитодателя на сумата по кредита обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да се приеме като обезпечение банковата гаранция или да сключи договор за поръчителство във връзка с процесния договор за заем, като в противен случай се дължала неустойка, която неустойка се дължала пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план и представлявала неразделна част от договора.

Поставените в Приложение 5 условия, които задължително трябвало да изпълни ищцата, за да не се дължи неустойка по договора за кредит били следните: 1/ да предостави двама или по преценка на кредитодателя повече от двама поръчители по кредита физически лица, които да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”. 2/ Алтернативно на тази възможност, кредитополучателят може да представи като обезпечение банкова гаранция, която да покрива размера на всички суми, които Кредитополучателят е длъжен да изплати на Кредитодателя по договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ и такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит били разходи по кредита, които следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по 3 смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Поради невключването на възнагражденията в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл.

68г от ЗЗП. Така в Приложение № 5 било уговорено заемът да бъде обезпечен с банкова гаранция или с поръчители, отговарящи на конкретни условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в Приложение № 5, същият дължал „неустойка“ от договора на кредитора в среден размер от 4,40 лева на ден, като неустойката на ден не трябвало да надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита, която неустойка се начислявала пропорционално към всяка от вноските по кредита.

Тоест се кумулирала месечната вноска за „неустойка“. Трябвало да се посочи, че „неизпълнението“ на задължението да се представи поръчителство на две физически лица отговарящи на условията, посочени по-горе или банкова гаранция, вдигало лихвения процент на кредита неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлявала прикрита възнаградителна лихва. Това се потвърждавало и от факта, че тази „неустойка“ била уговорена и в погасителния план към договора.

При евентуалност счита, че уговорената договорната лихва по правоотношението противоречила на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД.

Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явявала уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/.

При евентуалност счита, че уговорената неустойка в чл. 4 от Приложение 5 към Договора за кредит за непредставяне на обезпечение, противоречала на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Процесната неустойка била и неравноправна по смисъла на чл. 145 ЗЗП и съответно е нищожна на основание чл. 146 от същия закон.

При евентуалност твърди и нищожност на уговорената клауза, с която се възлага на потребителя да заплати възнаграждение за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване.

4

Твърди, че ищцата е заплатила без основание сумата от 702,61 лева, представляваща сбор от възнаградителната лихва, неустойката, таксата за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит както и други такси по Договор за потребителски кредит № ****** от *********** г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № ******/*********** г., сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и М. Г. З., е недействителен, поради нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП. В хипотеза на евентуалност, моли за съдебно решение с което се прогласява недействителност на следните клаузи от договора - чл. 4.1. от Договор за потребителски кредит № ****** от *********** г., съгласно който се дължи възнаградителна лихва върху главницата по кредита, определена в Приложение № 1 към договора, съгласно т. 7, от което е видно, че е в размер от 36,68 % /тридесет и шест цяло и шестдесет и осем процента/, чл. 4 от Приложение № 5, което е неразделна част от Договор за потребителски кредит № ****** от *********** г., съгласно който се дължи неустойка за всеки календарен ден, в който не е предоставено обезпечение, която е в размер на 4.40 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита, чл. 2 от Приложение № 4, което е неразделна част от Договор за потребителски кредит № ****** от *********** г., съгласно който, се дължи таксата за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита. Моли за осъдително решение за сумата от 702,61 лева недължимо платени от ищцата на ответника, във връзка с Договор за потребителски кредит № ******/*********** г.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете. Признава, че на *********** г. между ответника и ищцата бил сключен Договор за кредит № ****** при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия и била 5 предоставена на ищцата сумата от 2000,00 лв.

Ответникът сочи, че били спазени изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 9 ЗПК.

Съгласно договор за кредит № ****** се установявало, че Кредитополучателят дължи на Кредитодателя Годишна фиксирана лихва за ползване на кредита в размер на 36,68 % върху главницата по кредита.

Лихвата за ползване на кредита на ден била в размер на 1/365 от Годишната лихва за ползване на кредита. Следователно в договора за кредит изрично бил установен годишният лихвен процент на кредита, а именно 36,68 % и условията за прилагането му, тоест - прилага се по отношение на главницата по кредита, че същата се начислявала на годишна база и че лихвата на ден се изчислява като 1/365-а от размера на годишната лихва. Възразява срещу твърденията на ищцата, че уговорената между страните годишна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. ГПР бил изчислен на 49,00 %, съгласно формулата по Приложение 1 от ПЗР на ЗПК и ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК било спазено. Нямало законова или подзаконова рамка към момента на сключване на договора, следователно съдът следвало да съобразява обстоятелствата, при които бил сключен договора. Не се установявало наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други. Видно от текста на договора, общите условия и погасителните планове, изрично били посочени размерите на ГПР и ГЛП, съобразени със законовите изисквания.