Определение № 256 от 30.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. София, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000500167 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 131796/28.11.2024год. на Й. Й. срещу Определение № 2446/25.06.2024год. , постановено по т.д.№ 1478/23год. на СГС, с което е оставено без уважение искане на Й. Й. за главно встъпване в процеса по чл.225 от ГПК чрез предявяване на иск срещу всяка от страните по делото- Д. Ш. и „ Клер-Д“ ЕООД.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Сочи се ,че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че предявените от заявилото главно стъпване лице срещу страните по делото искове са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им. Сочи се също така ,че предметът на предявения от Д. Ш. срещу „ Клер-Д „ ЕООД иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ е идентичен с предмета на предявения от частния жалбоподател иск , а именно че последната е едноличен собственик на дружествените дялове на „ Клер-Д“ ЕООД,придобила ги в съответствие на договорката между нея ,като купувач и продавача Д. Г.. Твърди се ,че частната жалбоподателка има интерес да встъпи в процеса по иска по чл.29, ал.1 , предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ за да защити правата си на едноличен собственик на дяловете на „ Клер-Д“ ЕООД,придобити по силата на оспорения от Д. Ш. договор от 17.03.2017год., тъй като с тази сделка, прехвърлителят –Д. Г. е целял да осигури живота на непълнолетния си син,роден от продължителното му съжителствуване с нея повече от 30 години.Излагат се доводи ,че процесната сделка не накърнява добрите нрави и че престационното несъответствие между пазарната стойност на прехвърлените дялове,не е единственото основание ,което следва да се разглежда от отношенията между страните,при преценката за сключването й в противоречие на добрите нрави. В случая, с оглед преследваната със сключването на договора за прехвърляне на дружествените дялове цел, не били нарушени принципите на справедливост и добросъвестност,за да се приеме процесния договор за нищожен като сключен в противоречие на добрите нрави.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение постановяване на ново за конституиране на Й. И. като главно встъпило лице в процеса. и

„ Клер-Д“ ЕООД не изразява становище по подадената частна жалба.

Писмен отговор по подадената частна жалба е подаден от Д. Д. Ш., в който се прави искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и обосновано. Твърди се ,че правилно първоинстанционният съд бил приел ,че не са налице предпоставките за главно встъпване по чл. 225 от ГПК на Й. И. в процеса по иска по чл.29, ал.1 ,предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ.

1

Сочи се ,че липсва тъждественост между предмета на предявения от нея против „ Клер-Д“ ЕООД иск и предмета на исковите претенции на заявилото встъпване трето лице- Й. И. и че дори и да се приеме наличието на такава, то отново не били основания за допускане на главно встъпване ,тъй като Й. И. не твърдяла ,че притежава материалното право ,предявено от ищеца,нито било налице спор между нея и ответното дружество относно съществуването на вписания договор за продажба на дружествени дялове от 17.03.2027год.Твърди се и се излагат съображения за това , че правилно първоинстанционният съд бил приел за недопустими предявените от Й. И. искове.

Апелативен съд- София, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства , намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По делото се установява следното :

На 07.08.2023год.Д. Ш. е предявила пред СГС срещу „ КлерІД“ ЕООД иск с правно основание чл. 29, ал.1 , предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ,по който е образувано т.д.№ 1478/23год. по описа на СГС и с който е поискала да бъде признато за установено ,че следните обстоятелства,вписани в ТРРЮЛНЦ по партидата на „ Клер-Д“ ЕООД с вписване № 20170323103817 са несъществуващи , а именно : 1.Прехвърляне на дяловете в „ Клер-Д“ ЕООД от Д. К. Г. на Й. Й. И., 2.Заличаването на Д.

К. Г. като Едноличен собственик на капитала в „ Клер-Д“ ЕООД поради извършено прехвърляне в полза на Й. И., 3.вписването на Й. И. като нов Едноличен собственик на капитала на „ Клер-Д“ ЕООД и вписването на Й. И. като нов управител на „ Клер-Д“ ЕООД,който ще управлява и представлява дружеството заедно с досегашния управител- Д. Г.. В исковата молба са изложени твърдения ,че ищцата е наследник на Д. Г., който е починал на 27.05.2021год. и който е бил едноличен собственик на капитала на ответното дружество- „ Клер-Д“ ЕООД. Посочено е ,че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.03.2017год. наследодателят на ищцата е прехвърлил всички свои собствени 100 дяла от капитала на „ Клер-Д“ ЕООД на Й. Й. И. срещу сумата от 5 000лева,в резултат на което и след взето решение от новия едноличния собственик ,занапред дружеството да се представлява и управлява от двама управители- Й. И. и Д. Г., заедно и поотделно и приемане на нов учредителен акт, тези промени са вписани в ТРРЮБНЦ по партидата на дружеството на 23.03.2017год. под № 20170323103817. Изложени са твърдения и за това ,че с договор за прехвърляне на дружествени дялове , сключен на 23.11.2020год., Й. И. е прехвърлила на Д. Г. всички свои собствени 100 дяла от капитала на „ Клер-Д“ ЕООД за сумата от 5000лева , в резултат на което и след взимане на решение от новия едноличен собственик на капитала, Й. И. е освободена като Управител на дружеството и единствен управител е останал Д.

Г.. Като едноличен собственик на капитала същият бил приел и нов учредителен акт, а настъпилите промени в статута на дружеството ,били вписани по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 01.12.2020год. по д.№ 20201202143516. В исковата молба са изложени и твърдения,че след смъртта на Д. Г. през 2021год. Й. И. била предявила против „ Клер-Д“ ЕООД иск по чл. 29, ал.1 ,предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ,с които е поискала да бъде признато за установено , че обстоятелствата,вписани в ТРРЮЛНЦ с вписване № 20201202143516 са несъществуващи. По така предявения иск било постановено решение № 939/21.07.2023год., по т.д.№ 2456/2021год. на СГС, с който искът бил уважен,но решението не било влязло в сила. Изложени са твърдения и за това, че договорът за продажба на дружествени дялове от 17.03.2017год. ,сключен между Д. Г., като продавач, и Й. И.

,като купувач, не е породил правни последици,тъй като е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Налице било нееквИ.лентност на престациите на продавача и купувача по този договор. С оглед на това вписаното по повод на този договор обстоятелство-прехвърляне на притежаваните от Д. Г. 100 дяла от капитала на „ Клер-Д“ ЕООД с номинал 50лева в полза на Й. И. е несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.29, ал.1 ,предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ и е поискано да бъде съдебно признато за такова.

С молба вх.№ 46994/22.04.2024год. Й. И., чрез пълномощниците си, е направила искане по чл.225 от ГПК за главно встъпване в процеса по иска по чл. 29, ал.1 ,предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ.

Твърдяла е , че претендираното от ищцата – Д. Ш. право й принадлежи ,тъй като към момента на предявяване на иска по чл.29, ал.1 ,предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ тя е едноличен собственик на капитала на „ Клер-Д“ ЕООД и управител на дружеството .Със същата молба е предявила иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение ищцата по първоначалния иск ,че процесният договор за продажба на дружествени дялове от 17.03.2017год. не е нищожен и че тя е собственик на дяловете на „ Клер- Д“ ЕООД, както и иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено по 2 отношение на ответника по първоначалния иск, че процесния договор за продажба на дружествени дялове от 17.03.2017год. не е нищожен и че тя е собственик на дяловете на „ Клер- Д“ ЕООД .И двата иска са основани на твърдения , че по силата на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.03.2017год. същата е пълноправен собственик на 100 дяла от капитала на „ Клер-Д“ ЕООД ,че е придобила дяловете от продавача Д. Г. по пазарна цена и по цена , договорена между тях и заради необходимостта да се осигури материално общото им дете-В., родено от дългогодишна връзка между тях. Сделката била възмездна и не била нищожна поради противоречие с добрите нрави, а сключена при съобразяване принципа на свобода на договарянето по чл.9 от ЗЗД.

По така направеното искане по чл.225 от ГПК първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото производство, с което го е оставил без уважение. Приел е , че предявените от заявилото главно стъпване лице искове срещу страните по иска по чл.26, ал.1 , предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им.

Позовавайки се на цитираното в исковата молба Решение № 939/21.07.2023год., по т.д.№ 2456/2021год. на СГС, постановено по иска на Й. И. срещу „ Клер-Д“ ЕООД по чл.29, ал.1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ касателно вписаните под № 20201202143516 обстоятелствата по партидата на дружеството , е приел , че за Й. И. липсва правен интерес да иска установяване правата й на собственост върху дяловете в „ Клер-Д“ ЕООД срещу Д. Ш., както и срещу дружеството, тъй като последното не е страна по прехвърлителната сделка .В допълнение е посочил, че за Й. И. липсва правен интерес от предявяване на установителен иск ,че е съдружник в „ Клер-Д“ ЕООД, при положение , че не е вписан като такъв към момента на предявяване на иска и че пътят й на защита е чрез иска по чл.29, ал.1 , предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ, какъвто била предявила. Липсвал правен интерес и от предявяване на иска за признаване за установено , че договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 17.03.2017год. не е нищожен, доколкото правната сделка съществува в правния мир до прогласяването й за нищожна по установения за това ред.

Обжалваното определение е правилно по изложените в него мотиви, които настоящият състав на въззивната инстанция споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.

В Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск.

С позоваване на цитираното тълкувателно решение, в съдебната практика е прието, че преценката за допустимостта на главното встъпване се прави въз основа на това дали претендираното от главно встъпващия право е несъвместимо с претендираното от първоначалния ищец право , както и дали предявения от встъпващия иск, е процесуално допустим.

По първия критерии за преценка допустимостта на поисканото главно встъпване и настоящият въззивен състав приема ,че е налице тъждественост между заявеното право на встъпващия и правото , претендирано от ищеца по първоначалния иск . В случая предявеният от първоначалната ищца- Д. Ш. иск по чл.29, ал.1 ,предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ касателно вписани под № 20170323103817 обстоятелства по партидата на „ Клер.Д“ ЕООД – прехвърляне на притежаваните от Д. Г. в полза на Й. И. дялове от капитала на „ Клер- Д“ ЕООД с договор за прехвърляне на дялове от 17.03.2017год. , е основан на твърдения , че договорът от 17.03.2017год. е нищожен като сключен в противоречие на добрите нрави. С оглед на това и съобразно приетото в съдебната практика, установяването на нищожността на договора се включва имплицитно в произнасянето по иска по чл.29, ал.1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ . При твърдения от страна на първоначалната ищца за нищожност на договора, по повод на което е извършено вписването и твърдение в противния смисъл от страна на заявилото главно встъпване лице –че договорът не е нищожен, че е породил правните си последици и съответно - че вписаното по повод на него обстоятелство е възникнало валидно, то безспорно за настоящия съдебен състав, е налице изискуемия се за допустимостта на главното встъпване идентитет между първоначалния иск и искът на встъпващия.