Присъда № 66 от 14.03.2023, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 66 от 14.03.2023 г. по н.о.х.д.№ 369/2023 г. по описа на РС Пловдив, ХХ н.с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу Р.В.В. от *** за това че за времето от 12.08.2022 г. до 13.08.2022 г., в гр.

Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан за други умишлени престъпления от общ характер , изпълнението на наказанието, на които не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, и при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 3205,81 лева, от владението на И.К.К. и Е.С.С., без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, по деяния както следва:

– на 12.08.2022 г., в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан за други умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието, на които не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, и при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи: сумата от 210 лева, от владението на И.К.К., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

– и на 13.08.2022 г., в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан за други умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието, на които не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, и при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. дамски портфейл на стойност 5 лева, сумата от 1620 лева, и сумата от 700 евро, чиято левова равностойност е възлизала на 1370,81 лева, всички на обща стойност 2995,81 лева, от владението на Е.С.С., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б”, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК .

В съдебно заседание пред районния съд представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа внесеното обвинение, като счита, че същото се доказва от събраните по досъдебното производство доказателства. По отношение на наказанието излага съображения, че същото следва да бъде определено за срок от шест години, които да бъдат изтърпени в пенитенциарно заведение при строг режим като основания за това изтъква обремененото съдебно минало на подсъдимия, лошите му характеристични данни.

1

Защитникът на подсъдимия адв. К.Б. се присъединява към становището на прокуратурата за доказаност на обвинението. Изразява несъгласие единствено с предлагания от прокурора размер на наказанието, като счита, че от предишните осъждания на името на подсъдимия до датата на деянието е изминал значителен период от време, както и че стойността на отнетите вещи, предмет на престъплението, не може да се определи като особено висока, поради което изразява становище за определяне на наказанието към минимума, предвиден в закона за това престъпление.

Пред съда подсъдимият признава изцяло фактите, така както са отразени от РП Пловдив в Обвинителния акт, като е запознат преди това с правните последици на това диференцирано производство, заявява, че не желае да се събират други доказателства по отношение на фактическата обстановка, изложена в него и изразява желание производството да протече по реда на гл. ХХVII, чл.371 т.2 от НПК. В дадената му възможност за лична защита и право на последна дума подсъдимият се присъединява към казаното от своя защитник.

По делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец.

Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе по реда на гл.27 от НПК, вр. чл.371 т.2 от НПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Подсъдимият Р.В.В. е роден на ***** Същият е българин, български гражданин, с начално образование, неженен и безработен. Подс. Р.В. е адресно регистриран в ***. Подс. Р.В. е многократно осъждан за престъпления против собствеността и е негативно охарактеризиран.

Пострадалата И.К. работела като „*** танци“ в зала „Арт Център Алехандро“, собственост на св. В.П., която се намирала в *** На 12.08.2022 г. тя била на работа за времето от 07:30 часа до 12:30 часа на същата дата.

Около 10:00 часа на 12.08.2022 г. подс . Р.В. и неговият приятел Н.К. влезнали в спортната зала. В този момент в нея нямало никого, защото часовете на св.

К. се провеждали на открито на близката площадка, а св. В.П., заедно с другата служителка, която била на работа по това време, били излезнали също пред залата. Подс. В. решил, че това бил удачен момент да открадне каквото може, защото имал нужда от пари. По тази причина той се доближил до плота на рецепцията, където пострадалата била оставила на видимо място портфейла с парите си. В изпълнение на взетото решение подс. В. взел портфейла, отворил го и извадил от там сумата от общо 210 лева, която се състояла от 3 бр. банкноти с номинал от по 20 лева всяка и още 3 бр. банкноти с номинал от по 50 лева всяка. След това подс. В. и К. напуснали заедно, като на входа били запитани от св. П. какво са търсили, а подс. В.

2 излъгал, че търсел да си купи цигари. Тъй като поведението му било съмнително св. П. накарал колежката си да провери оборота на залата, но след като същият си бил на мястото, те се успокоили, че всичко било наред. Чак около 13:30 часа, когато пострадалата К. си тръгнала от работа и отишла на пазар, тя установила, че парите от портфейла й липсвали. Тогава св. К. се обадила по телефона на своите колеги, които й обяснили, че няколко часа порано били видели подс. В. и К. да излизат от залата, като това им се сторило съмнително. По тази причина св. К. подала сигнал в полицията, който довел до образуването на настоящото наказателно производство.

Оперативно-издирвателните мероприятия по случая били възложени на св. М.К., който работел като „***“ в Сектор „Криминална полиция“ във 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив. Същият установил подс. В., който пред него си признал за извършеното деяние и подробно разказал къде, кога и по какъв начин го е извършил.

На 16.08.2022 г. с протокол за доброволно предаване св. В.П. предал на водещия разследването видеозаписите от камерите за видео наблюдение, които били монтирани в спортната му зала и които били заснели подс. В. на инкриминираната дата.

На 27.08.2022 г. било извършено разпознаване на лице, при което разпознаващ бил св. В.П., който разпознал подс. В., като лицето, което е видял да излиза от залата му за спортни танци на инкриминираната дата. На същите бил извършен оглед на ВД на 30.09.2022 г., който бил отразен в нарочен протокол с приложен към него фотоалбум, като било възпроизведено тяхното съдържание.

Същевременно на 13.08.2022 г. подс. В. извършил още една кражба. На горната дата, около 11:20 часа, той посетил ветеринарната лаборатория „Унивет“, която се намирала в ***. По това време там била на работа св. Е.С., която преглеждала кучето на св. А.С.. Целта на подс. В. била да изчака удобен момент и да открадне каквото може, защото отново му трябвали пари. В изпълнение на това си решение той влезнал във ветеринарната клиника и попитал за замразена котешка храна. Св. С. го помолила да изчака. В това време в кабинета влезнала и хазяйката на помещението – св. Г.У., на която пострадалата имала да връща пари. Подс. В. се отдръпнал назад, а св. С. платила на св. У., след което оставила портфейла си върху бюрото си. Тогава подс. В. се приближил до бюрото на пострадалата и я заговорил във връзка със замразената котешка храна, за която си придал вид, че го интересувала, като поискал св. С. да му приготви десет кутии с такава храна, а той щял да отиде до колата си, за да вземе пари. Докато пострадалата била разсеяна от разговора с подс. В. последният успял да вземе портфейла й, заедно с намираща се в него сума от 1620 лева, а също така и сумата от 700 евро, след което излезнал и повече не се върнал. Около 14:30 часа св. С. започнала да търси портфейла си, но не го намерила и се обадила, за да блокира банковите си карти. След това тя подала сигнал в полицията, за да се образува 3 наказателно производство по случая.

На 27.08.2022 г. били извършени две разпознавания на лице, при което разпознаващи последователно били св. Е.С. и св. Г.У., които поотделно разпознали именно подс. В., като лицето, което е било в кабинета на ветеринарната клиника, когато е било извършено деянието.

В хода на разследването е била изготвена оценъчна експертиза, която определила, че стойността на инкриминираните вещи била следната : 1 бр. дамски портфейл, на стойност 5 лева, а равностойността на 700 евро възлизала на сумата от общо 1370,81 лева.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подс. Р.В. е с изключително обременено съдебно минало. Същият е извършил настоящото си деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК – със споразумение по н.о.х.д. № 4809/2020 г., по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 17.09.2020 г., на подс. Р.В. било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и четири месеца, при първоначален „строг“ режим.

Приспаднато било и времето на предварителното задържане на подс. Р.В. по реда на ЗМВР и НПК, считано от 27.05.2020 г. Това наказание било изтърпяно от подс. Р.В. на 21.07.2022 г.

Освен това подс. Р.В. бил осъждан н а „Лишаване от свобода” и за умишлени престъпления от общ характер – по ч.н.д.№ 1417/2018 г., по описа на Районен съд – Пловдив, по което са били групирани наложените му наказания по н.о.х.д. № 575/2017 г., по описа на Районен съд – Асеновград, н.о.х.д. № 2405/2017 г., по описа на Районен съд – Русе, и по НОХД № 3772/2017 г., по описа на Районен съд – Пловдив, като на подс. Р.В. е било наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл. 24 от НК било увеличено с още шест месеца на три години и шест месеца, което е било търпяно при първоначален „строг“ режим. Това наказание било изтърпяно от подс. Р.В. на 24.04.2020 г.

Във връзка със случилото се на процесната дата на 12.08.2022 г. било образувано досъдебно производство № 451/2022 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив.

Във връзка с деянието от 13.08.2022 г. било образувано досъдебно производство № 453/2022 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив.

С постановление от 14.10.2022 г. били обединени двете досъдебни производства като разследването продължило да се води по досъдебно производство № 451/2022 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по досъдебното производство устни и писмени доказателства – показания на св. Е.С.С., И.К.К., А.В.С., Г.Л.У., В.А.П., М.Г.К., самопризнание на подсъдимия, протоколи, обективиращи извършените процесуалноследствени действия, справка за съдимост, характеристична справка, както и 4 въз основа на резултатите от назначената оценъчна експертиза.

Доколкото производството пред съда се е развило по реда на гл. 27 от НПК с признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, следва да се отбележи, че изискуемата се от закона подкрепа на самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на фактическите данни, което принципно практически е невъзможно или трудно достижимо. Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават фактите, при това правно релевантните. В този смисъл е и Решение № 331 от 22.10.2014 г. по нак. д. № 873/2014 г. на Върховен касационен съд.