Решение № 993 от 07.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Русе, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520106288 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД от Бигбанк АС, Естония, с код от естонския търговски регистър 10183757, чрез клона й в РБ – „Бигбанк АС – клон България“ с ЕИК 206302580 против Х. И. М. от гр. Русе за признаване за установено съществуване на вземания на ищеца против ответника по издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1549/2025 г. по описа на РРС за сумите от 2850,77 лв. главница по договор за потребителски кредит № CL-BGC22000253/28.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от 15.03.25 г. до окончателното й изплащане, 393,84 лв. – договорна лихва, 22,79 лв. – лихва за просрочие, начислена за периода 01.02.25 г. – 14.03.25 г. и 75 лв. – такса за уведомяване. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № CL-BGC-22000253/28.01.2022 г. по електронен път, по реда на ЗПФУР, по силата на който на ответницата бил предоставен заем в размер на 3350 лв. /след удържане на такса ангажимент в размер на 150 лв. от общия размер на кредита/, която сума й била преведена по банков път на 28.01.2022 г., при уговорен в договора ГЛП 11,90 %. Твърди се, че поради забава на кредитополучателя, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 19.02.2025 г. Съгласно договора кредитополучателят имал задължение и за заплащане на такса за уведомяване в размер на 5 лв. месечно за ежемесечно получавани съобщения от банката и мораторна лихва в размер на 21,90% на годишна база. Длъжникът не изпълнявал задълженията си по договора, поради което по подадено от ищеца заявление по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д. 1549/2025 г. по описа на РРС и били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1549/2025 г. по описа на РРС за 1 сумите от 2850,77 лв. главница по договор за потребителски кредит № CL-BGC22000253/28.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от 15.03.25 г. до окончателното й изплащане, 393,84 лв. – договорна лихва, 22,79 лв. – лихва за просрочие, начислена за периода 01.02.25 г. – 14.03.25 г., 75 лв. – такса за уведомяване. Във връзка с подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, РРС предоставил на заявителя едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване на вземането си, какъвто ищецът предявил.

В дадения срок за отговор по чл.131 ГПК ответникът е представил такъв, изразявайки становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че процесният договор е недействителен на осн. чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9, т.9а и т.10 вр. чл.22 ЗПК. Договорът съдържал неравноправни клаузи, свързани с определяне на лихвения процент. В договора липсвала конкретизация относно начина на формиране на ГПР. Посочените обстоятелства водели до недействителност на договора за потребителски кредит. Кредиторът не извършил правилна преценка относно кредитоспособността на ответницата, като критериите за извършване на оценката също били неясни.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.417 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1549/2025 г. по описа на РРС срещу Х. И. М. с ЕГН ********** за сумите: 2850,77 лв. – главница по договор за потребителски кредит № CL-BGC-22000253 о т 28.01.2022 г., ведно със законната лихва от 15.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 393.84 лв. договорна лихва; 22,79 лв. лихва за просрочие за периода от 01.02.2025 г. – 14.03.2025 г.; 75 лв. – компенсация за разходи за предоставяне на услуга за уведомяване; направените по делото разноски в размер на 66,85 лв. за държавна такса. Заповедта за изпълнение била редовно връчена на длъжника от ЧСИ с рег. №832 с р-н на действие ОС – Русе и длъжникът подал в срок възражение по чл.414 ГПК, с оглед на което съдът по заповедното производство указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

От приложените писмените доказателства по делото се установява, че на 28.01.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № CL-BGC-22000253, по силата на който ответницата е получила в заем сумата от 3350,00 лева /след приспадане на такса ангажимент, удържана при предоставяне на заема/. Договорът е сключен за срок от 60 месеца, като кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 60 равни месечни вноски, последната от които с падеж на 05.02.2027 г. Страните уговорили лихвен процент в размер на 11,90%, годишен процент на разходите в размер на 18,14%, такса ангажимент в размер на 150,00 лв., като общата сума за плащане по договора възлизала на 3987,57 лв.

Видно от писмените доказателства, ищецът е обявил кредита за предсрочно 2 изискуем, като съобщението за това е връчено на длъжника чрез куриерска пратка на 21.02.25 г.

От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните и от допълнителното заключение е установено, че чистата стойност на кредита е в размер на 3350,00 лв., че ответницата е извършила плащания по процесния договор за потребителски кредит в общ размер на 1854,35 лв. и има неплатени задължения за главница в размер на 2850,77 лв. и договорна лихва в размер на 358,57 лв. Според вещото лице посоченият в договора ГПР включва всички разходи по кредита. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обективно и компетентно.

По делото е прието и заключение по назначената техническа експертиза, което съдът също кредитира като компетентно, подробно и даващо отговор на поставената задача, според което текстът на процесния договор за потребителски кредит и на общите условия към него е изписан със шрифт „Open Sans“ с размер на буквите 6,75. С по – голям шрифт са изписани единствено отделни заглавни текстове и наименованието на страните по договора.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Исковете са предявени от надлежна страна – регистрираната в Естония банка, чрез клона й в РБ, регистриран в ТРРЮЛНЦ. Клонът на търговско дружество не е правен субект и няма качеството на юридическо лице. Той е част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си - търговско дружество. Макар да са налице елементи на известна правна самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като правен субект. Той не е самостоятелен носител на права и задължения. Страна по сключените чрез клона сделки е търговецът. Търговското дружество е и страна в гражданския процес. Клонът не може да участва в съдебното производство нито самостоятелно, нито като пълномощник на търговеца, който го е регистрирал. Поради изложеното константната съдебна практика приема, че клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в гражданския процес, тъй като не притежава изискуемата се процесуална легитимация.

Чуждестранният търговец е страна по правоотношенията, в които участва чрез регистрирания в РБ клон и отговаря с цялото си имущество за тези задължения.

Обективно съединените искове на ищцовото дружество във връзка с издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.417 ГПК са предявени в срока по чл.415 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, искът за главница е частично основателен, а исковете за договорна лихва, мораторна лихва и такса за уведомяване се явяват неоснователни.

По делото не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит и предоставянето на чистата сума от 3350,00 лева от ищцовото дружество на ответника.

Видно от писмените доказателства и приетата СИЕ ответницата е заплатила по кредита сума 3 в общ размер на 1854,35 лв., като задължението не е изцяло погасено. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е надлежно уведомен преди образуване на заповедното производство.

Сключеният между кредитора и кредитополучателя договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител. Във връзка с възражението на ответника за недействителност на договора и при извършване на служебната проверка по реда на чл.7 ГПК, съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит противоречи на разпоредбите на ЗПК, което е основание за неговата недействителност и за дължимост единствено на чистата стойност по кредита. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Според чл.5, ал.4 ЗПК преддоговорната информация и общите условия също следва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. На осн. чл.22 и чл.23 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в такъв случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия процес от приетата СТЕ категорично се установява, че основната и съществена част от текста в договора за потребителски кредит и общите условия е с шрифт 6.75, с изключение на отделни заглавни текстове и наименованието на страните. Неспазването на императивното изискване на чл.10, ал.1 ЗПК е достатъчно основание за прогласяване недействителност на договора за потребителски кредит и се санкционира с прилагането на разпоредбата на чл.23 ЗПК – длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита. В конкретния случай чистата стойност на кредита е 3350 лева, като след приспадане на изплатените до настоящия момент суми от ответницата в общ размер на 1854,35 лв., дължимият остатък за главница, представляваща чистата стойност на кредита, е в размер на 1495,65 лева /764,71 евро/. На осн. чл.23 ЗПК лихви или други разходи по кредита не се дължат, поради което исковете за лихви и за такса за уведомяване се явяват неоснователни.

С оглед изхода на спора, на осн чл.78 ГПК в полза на страните следва да се присъдят претендираните деловодни разноски в настоящото производство, за чието извършване са налице доказателства по делото. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Ищецът е направил искане за присъждане на разноски за държавна такса по исковото производство в размер на 66,85 лв. /34,18 евро/ и по заповедното производство в размер на 66,85 лв. /34,18 евро/, както и за съдебни експертизи в размер на 300 евро. От своя страна, пълномощникът на ответницата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. за безплатно предоставена правна помощ на материално затруднено лице – ответницата Х. М.. Претенциите на страните за разноски следва да се 4 уважат съразмерно на уважената, съответно – отхвърлената част от исковете. С оглед обстоятелството, че исковете са уважени на 43,87%, в тежест на ответницата следва да се възложат деловодни разноски в размер на 161,60 евро. В полза на адв. И. П. от АК – Русе следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 250 евро.