Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 671 от 13.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 25/2023
Вид
Решение № 671
Подписан
13.12.2023
В сила
02.02.2024
Състав
Радка Цариградска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. В. Т., 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20234100100025 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1 т. 2 б. "а" от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове по чл. 86 от ЗЗД.

Ищците В. Г. К. и Т. В. К. излагат в исковата си молба, че в резултат на ПТП, настъпило на *** г. е починала К. Т. К.- съпруга на първия ищец и майка на втория, както и ищецът Т. В. К. е претърпял при същото ПТП самостоятелни вреди като пострадало лице. Твърдят, че виновен за ПТП е водачът на т.а. "М.

***" с рег. № ***, който на ***г. около 14:20 часа на главен път ***, км. ***м в посока от гр. С. към гр. В. Т. при управление на посочения т.а., приближавайки кръстовище с път към гр. П. намалил скоростта, разхермитезирала се с разкъсване предната лява гума на МПС, което довело до отклоняване на т.а. вляво - в насрещната лента, където ударил движещия се там автобус „М. ***“ с рег. № ***, управляван от Р. Р.. Ищците сочат, че при ПТП ищецът Т. В. К. и неговата майка и съпруга на първия ищец – К. Т.

К. са се намирали в автобуса като пасажери и в резултат на удара К. К. е починала, а Т. К. е получил черепно-мозъчна травма, загубил съзнание, мозъчен оток, кръвоизлив в дясната булба на окото, двустранни ерозии на 1 роговицата на двете очи, охлузвания на шията и лицето.

Излагат, че двамата ищци тежко понесли внезапната смърт на своята съпруга/майка, с която всеки от тях има дълбока връзка, преживели психологически травми, негативни емоции, вторият ищец станал свидетел на смъртта й. Твърдят, че за настъпилото ПТП в РУ – Г. О било образувано ДП № ***/2022г., приключило с влязла в сила присъда, с която е призната вината на водача на т.а. Изтъкват, че към датата на инцидента виновният водач не е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност”, поради което за причинените вреди отговаря ответникът „Гаранционен фонд“, поради което подали до него заявление за изплащане на застрахователни обезщетения, но получили отказ. По повод възражението, че ищецът Т. К. не е заявил претенция пред ответника за претърпените вреди от него като пасажер, счита, че би получил отказ на такова искане, след като му е отказано на по-силното основание.

Претендират се за ищеца В. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за преживяното в резултат на смъртта на неговата съпруга, ведно със законната лихва от датата на ПТП – ***г. до окончателното им изплащане; за ищеца Т. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., за преживяното в резултат на смъртта на неговата майка, ведно със законната лихва от датата на ПТП – ***г. до окончателното им изплащане; за ищеца Т. К. обезщетение в размер на 25 000лв. за претърпените от него вреди в резултат на ПТП, с което са му причинени телесни увреждания, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане.

Претендират разноски по делото.

Ответникът „Гаранционен фонд“ оспорва предявените искове по основание и по размер. Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС. С оглед постановената и влязла в сила присъда се отказва от твърденията си за съпричиняване с другия водач и случайно деяние, но не признава изрично твърдения в ИМ механизъм на ПТП. Релевира възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, поради липсата на поставени обезопасителни колани от втория ищец и починала К. К. Оспорва в резултат на процесното ПТП ищците да са претърпели твърдените вреди и възразява срещу размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди като прекомерни и 2 несъобразени с лимитите, в рамките на които отговаря „Гаранционен фонд“.

Моли за отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност за уважаването му в по-малък размер. Оспорва началния момент на законната лихва, като счита, че е изпаднал в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда. Твърди, че ищците са осъществили бланкетно процедурата по чл. 557 от КЗ и не са представили поисканите от Фонда писмени доказателства, а претенция на втория ищец за вреди като пострадал не е предявяване пред „Гаранционен фонд“. Моли съда да отхвърли исковете.

Трето лице помагач на ответника И. Н. И. от гр. В. Т. не заема становище по делото.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът В. Г. К. е съпруг, а ищецът Т. В. К. – ***, на К. Т. К., починала на ***г., видно от удостоверението за родствени връзки, представено по делото.

На посочената дата ищецът Т. В. К. и майка му К. Т. К. пътувала с автобус за гр. М. по редовна автобусна линия гр. В. Т.- гр. В. Курсът се осъществявал от „ЕТ „***“, а билетите са закупени от „П. п.“ АД, гр. В. Т. с начален час на курса 14:00ч. /обстоятелства, установени от представените два билета за пътуване на л.15-16 от делото/. По данни от свидетелските показания целта на пътуването било гостуване на родителите на К. Т. К., живущи в село до гр. Б.

На първокласен път ***, при км. ***, на територията на област В. Т., възникнало ПТП между автобуса, в който се намирали Т. В. К. и К. Т. К. и специален автомобил "М. ***" с peг. № ***, собственост на "***" ООД гр.С..

Във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство, приключило на съдебна фаза в влязла в сила присъда № 2/17.01.2023г. на ВТОС, потвърдена от ВТАС.

С присъдата И. Н. И. е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл.343, ал.4, във ал.3, б. "б", пр.1, вр. с ал.1, б."б" и б."в" във вр. с 342, ал.1 от НК във вр. чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП и чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП във вр. чл.47, ал.3 от ППЗДвП за това, че на *** г. на първокласен път 1-4, при км.

***, на територията на област В. Т., в пътен участък със зона на действие на пътен знак "В26" "Забранено е движението съе скорост, по-висока от 60 км/ч" при управление на моторно превозно средство - специален автомобил "М.

***" с peг. № ***, собственост на "***" ООД гр.С., е нарушил правилата за 3 движение по пътищата /чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП - "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." и чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП - "Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак", „Пътните знаци за въвеждане на забрана и отменяне на въведената забрана имат следните изображения и наименования: "Пътен знак "В26", "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената",/ като се движил съе скорост от 76 км/ч. и не реагирал за спиране към момента на спукване на предна лява гума, вследствие на което допуснал пътно-транспортно произшествие с автобус марка "М. *** " с peг. № ***, собственост на ЕТ "*** - В. А.", управляван от Р. И. Р. от гр. В., при което причинил смърт на едно лице - К.

Т. К., пътник в автобуса, както и телесна повреда на едно лице - средна телесна повреда на М. Т. С. от гр. В., пътник в автобуса. Предмет на наказателното производство не са били травмите на ищеца Т. К., който бил преместен в лечебно заведение в гр. С..

На основание чл.300 от ГПК гражданският съд е обвързан от присъдата относно това дали е извършено деянието /съответно неговите елементи/, вината и противоправността му. Така от посочената присъда се установява противоправното и виновно поведение на водача на т.а., което е довело до ПТП с описания механизъм и при което е причинена смъртта на К. К. и наранявания в областта на главата и очите на Т. К..

За неговите наранявания са събрани писмени и гласни доказателства, според които при удара на двете МПС са се счупили прозорците на автобуса и парчета от тях са попаднали в очите му. Ударил е главата си и за кратко е загубил съзнание, а при свестяването си е видял умиращата си майка. От амбулаторните листи се установява, че непосредствено след ПТП Т. К. при консултация с невролог се оплаква от главоболие, неориентиран е за време и място. Дадено е заключение за дифузна травма на главния мозък, а КТ на глава показва „едема церебри“. Консултацията с офтамолог дава заключение за дефекти на епитела на двете роговици по цялата повърхност, не се изключва наличието на чужди стъклени тела, но не е проведен преглед чрез биомикроскопия. Ищецът не е постъпил в болницата в гр. В. Т., а по свое желание е транспортиран от близки и постъпва във ВМА гр. С., където е лекуван в Клиника по неврохирургия за периода 14.07.-19.07.2018г. и изписан 4 с диагноза „лекостепенна мозъчна контузия с посттравматичен оток. Екхиома на дясная конюктива. Двустранни травматични корнеални ерозии – повече вдясно“. При постъпването му са установени амнестичен синдром с ретроградна и конградна амнезия, присхомоторна възбуда, повърхностни екскориации на раменете и мишниците от счупени стъкла. Консултацията с офтамолог е установила очи - зачервени конюнктиви и склери, шия с единични охлузвания, зеници-нормоизокория; ОД/ОС – ерозио корнее травматика окули утрискве. Екхимома конюктиве окули декстрал Очни дъна – папили бледи.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се устовява, че в извършен преглед на ищеца Т. К. от вещото лице на 06.11.2023г. все още се устаонявват дребни ръбци от порезни наранявания със стакло в очните булби на двете очи, както и белези от порезни рани в лявата лицева половина. В резултат има субективни оплаквания от лесна уморяемост при работа с компютър, периодично главоболие и свутобоязън – дразнене на очите от светлина.

Според вещото лице получените травматични увреждания са резултат на внезапно придаден инерционен момент на седящото тяло на лицето, с притискане/натиск, удар/удари от елементи на седалката и вътрешния интериор на купето, довели и причинили последващите увреждания от него.

Същите отговарят и са резултат единствено и само при възникналото ПТП на *** г. На въпроса дали би имало разлика в травмите ако ищецът е бил с поставен обезопасителен колан или не, вещото лице отговаря, че предпазният обезопасителен колан притиска седящото тяло върху седалката, правейки го неподвижно, оставащо свободно горни и долни крайници, като при процесната черепно-мозъчна травма и нараняванията на лицето с порезни наранявания на двете очни ябълки от счупени стъкла, коланът не би го предпазил.

Според заключението на съдебната авто-техническа експертиза, допусната само по въпроса дали може да се установи ползвали ли са пасажерите предпазни обезопасителни колани, от данните по делото /вкл. от приложеното НОХД/ тоба обстоятелства не може да се установи категорично. Предвид вида на пасажерските колани – препасни, вещото лице дава разяснения, че с оглед силите, действащи при удар като този при процесното ПТП, препасен 5 двуточков колан не може да ограничи движението на тялото – глава, торс, крайници, а само предпазва от изпадане от автомобила.

Във връзка с твърдените от ищците неимуществени вреди от смъртта на К. К. бяха събрани гласни доказателства.

Според показанията на разпитаните свидетели след внезапната смърт на К. К. и съпругът и синът й, който е и свидетел на нейната смърт, са преживели силен стрес и трудно са се справяли с ежедневните дейности /липса на желание за работа, чувство за несправяне, липса на настроение/. Внезапната и трагична загубата на съпругата/майката, като най-близък човек за тях без съмнение представлява силно неблагоприятно житейско събитие, довело до интензивни негативни изживявания на стрес, нарушило емоционалното им благополучие за продължителен период от време, последиците от което не са отзвучали напълно и към настоящия момент. Събитието е повлияло негативно както на личното, така и на социалното им функциониране, включително по посока на ограничаване на контактите и нежелание за поблизко общуване, поради изострена чувствителност и ранимост от случилото се. Общуването помежду им не е засегнато, дори са налице елементи на сплотяване и нагласа за взаимна подкрепа след понесената от тях загуба.