Определение № 208 от 06.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20225001000082 по описа за 2022 година Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по:

1. частна жалба, предявена от „К.“ ЕООД ЕИК ********* против определение № 145/18.11.2021 г., постановено по т.д. № 110/21 г. по описа на ОС Пазарджик, в частта му, с която съдът оставя без разглеждане „искането на ищеца „К.“ ЕООД, съдържащо се в становище вх.№ 3778/1.11.21 г. за допълване на крайния съдебен акт в частта му разноските като недопустимо, както и по

2. частна жалба, предявена от „А.“ ЕООД ЕИК ********* против същото определение в частта му, с която е оставена без уважение молба вх.

№ 3566/25.10.21 г., депозирана от А. ЕООД чрез пълномощник адв. П.К. за допълване на крайния съдебен акт в частта му за разноските като неоснователна.

С определение № 71/22.02.22 г., постановено по настоящето дело, ПАС се е произнесъл по първата частна жалба, предявена от „К.“ ЕООД, като в обжалваната част атакуваното определение е отменено и делото е върнато на ОС Пазарджик за произнасяне по същество по искането за присъждане на разноски, направено от „К.“ ЕООД.

Тъй като с постановеното определение ПАС не се е произнесъл по 1 частната жалба, предявена от „А.“ ЕООД, това следва да бъде сторено с настоящето определение. /Искане за това се съдържа и във въззивна частна жалба вх. № 2246/6.4.22 г. по описа на ОС Пазарджик, предявена от „А.“ ЕООД против определение № 63/4.3.22 г. по т.д. № 110/21 г. на ОС Пазарджик/.

В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се допълни прекратително протоколно определение от 18.10.21 г., като се осъди ищцовото дружество „К.“ ЕООД да му заплати направени разноски по делото в размер на 6000 лв.

– разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Постъпил е отговор от „К.“ ЕООД , в който частната жалба се оспорва като неоснователна и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.

Пловдивски апелативен съд, след преценка на изложените в частната жалба оплаквания, намира за установено следното:

В случая производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска, направено от ищеца, във връзка с осъществено от ответника плащане на претендираната сума.

С обжалваното определение съдът е приел, че е сезиран с редовно искане за допълване на прекратителното определение от 18.10.21 г. по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските, но разгледано по същество, същото е неоснователно, тъй като оттеглянето на иска е мотивирано от извършено плащане на процесното задължение след образуване на делото, ответникът е дал повод за завеждането му, поради което не е налице хипотеза по чл. 78, ал.2 от ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.

Във връзка с повдигнатия спор за разноските се установяват следните фактически обстоятелства: безспорно е между страните, че падежът на процесното задължение е настъпил на 05.01.2021 г. В полза на ищеца е издадена обезпечителна заповед от 04.02.21 г. по ч.гр.д. № 1253/21 г. на СГС, гражданско отделение, ІІІ-Б гр.с., за допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 от ГПК за исковата сума чрез налагане на запор върху вземанията на „А.“ ЕООД в изброени търговски банки. Няма спор между страните, че 2 запорно съобщение по образуваното в тази връзка изп.д. № *************** по описа на ЧСИ рег.№ **** връчено на „А.“ ЕООД на дата 12.02.21 г. На същата дата е осъществено плащане на исковата сума и е предявена исковата молба в ОС- Велико Търново. Поради наличие на нередовности на исковата молба – незаплатена ДТ, на ищеца са дадени указания за заплащане на дължимата ДТ в размер на 7 000 лв., което е сторено на 16.04.21 г., след което е проведена процедура по размяна на книжа на между страните, като препис от исковата молба е връчен на ответника на 12.05.21 г.

При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав намира за основателни доводите в частната жалба, че в случая ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.2 и ал. 4 от ГПК и разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. Действително, ответникът е бил в забава за изплащане на процесното задължение, падежът на което е настъпил на 5.1.21 г., но същественото е, че е осъществил доброволно плащане на задължението, предмет на исковия спор, на датата, на която е внесена и исковата молба в съда. Т.е. към тази дата задължението е изцяло доброволно погасено. В случая плащането е осъществено на 12.02.21 г. в 13:45 ч, видно от представеното по делото платежно нареждане, като няма данни за конкретния час, в който е получено запорното съобщение, както и за часа на подаване на исковата молба, при което не може да се даде мотивиран отговор на спора между дали плащането предхожда запорното съобщение /както твърди ответникът/ или е след него /каквото е твърдението на ищеца/, респ. дали плащането предхожда по час подаването на исковата молба. Но дори и да се приеме, че плащането е реакция на връченото запорно съобщение, това не променя извода, че същото е доброволно, а не е резултат от проведено принудително изпълнение. Запорът върху банкови сметки е наложен по реда на чл. 390 от ГПК и има само обезпечителна функция. С факта на реализирано доброволно плащане е отпаднал интересът от исковата защита още към датата на подаване на исковата молба. Предизвиканият правен спор, включително и за плащане на законна лихва, е изначално неоснователен, считано от датата на подаване на исковата молба.

Предвид посоченото съставът на ПАС намира, че в случая е осъществена хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, при което разноските следва да бъдат възложени на ищеца. Обжалваното определение следва да бъде 3 отменено, като вместо него се постанови друго, с което се уважи молбата на „А.“ ЕООД за присъждане на направените по делото разноски – за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. /с ДДС/ съобразно представения договор за правна помощ, фактура и отчет по сметка /л. 26-28 от т.д. № 110/21 г. на ОС Пазарджик/, поради което ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 145/18.11.2021 г., постановено по т.д. № 110/21 г. по описа на ОС Пазарджик, В ЧАСТТА МУ, с която е оставена без уважение молба вх. № 3566/25.10.21 г., депозирана от „А.“ ЕООД чрез пълномощник адв. П.К. за допълване на крайния съдебен акт в частта му за разноските като неоснователна,

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА прекратително протоколно определение от 18.10.21 г., постановено по т.д. № 110/21 г. на ОС Пазарджик, на основание чл. 248 от ГПК, като:

ОСЪЖДА „К.“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на„А.“ ЕООД направени разноски по делото в размер на 6000 лв.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4