Решение № 406 от 07.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Пазарджик, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220104876 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. А. А., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Пазарджик, бул. „****** чрез пълномощник - адвокат Д. Г. от АК Ловеч, съдебен адрес гр. Т., ул. „****** против „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 /Литекс Тауър/, ет. 10, представлявано от А. Д. и М. М., с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 21 лева, представляваща сбор от заплатени без основание 6 такси за повторно включване на услуга фиксиран интернет по договор за предоставяне на фиксиран интернет /А1 НЕТ/ № 504132086 от 01.02.2023 г., спряна поради неплащане в срок, начислени в издадени от ответното дружество фактури № 0702026018 от 09.04.2025 г., Фактура № 0703509848 от 09.05.2025 г., Фактура № ********** от 10.06.2025 г., Фактура № 0706871382 от 09.07.2025 г. и Фактура № 0711336871 от 09.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 01.02.2023 г. между страните е сключен договор за предоставяне на фиксиран интернет /А1 НЕТ/ № 504132086. Условията по договора включвали задължение месечно да се заплаща такса 9,99 лева с отстъпка /стандартна цена 13,99 лева/ срещу това ищецът да ползва в своя дом в гр. София фиксиран интернет, предоставян от ответника.

Твърди, се, че ищецът пет пъти е допуснал забавяне в заплащането на своята сметка за интернет, като във фактурата в следващия месец е начислена такса за услуга „повторно включване“. При забава от 15 дни от падежа на фактурата ответникът спира достъп до интернета автоматично, считано от 00:00 ч. на последния ден. Докато ищецът не плати тази такса, достъпът до услугата не се възстановява, дори да е заплатена месечната такса.

Сочи, че тази услуга „повторно включване“ не е поискана от потребителя, но се 1 дължи всякога, когато потребителят допусне забава в срок от 15 дни от падежа на фактурата.

Твърди се, че са начислени и заплатени по следните фактури процесните такси: Фактура № 0702026018 - от 09.04.2025 г. - 3,50 лева с ДДС, Фактура № 0703509848 - от 09.05.2025 г. 3,50 лева с ДДС, Фактура № ********** - от 10.06.2025 г. - 3,50 лева с ДДС, Фактура № 0706871382 - от 09.07.2025 г. - 3,50 лева с ДДС и Фактура № 0711336871 - от 09.10.2025 г. 3,50 лева с ДДС, начислено два пъти или общо 7,00 лева с ДДС.

Относно същността на тази такса се твърди, че същата играе ролята на неустойка за забава, която се кумулира веднъж със санкцията за спиране на достъпа до услугата и втори път с дължимото обезщетение - законна лихва върху просрочените суми. Тази неустойка обаче не е условие в договора, нито в общите условия, а е извън договорните отношения между страните и на същата не може да се извърши преценка за добросъвестност. Това е конструкция, имаща за цел да заобиколи ЗЗП в частта за неравноправните клаузи, като представя неустойката като допълнителна услуга.

Посочва, че мобилният оператор получава своята месечна такса дори без да предоставя услугата, което от една страна го облагодетелства, от друга страна е предвидил допълнително да печели от непредоставянето на услугата, което е и недобросъвестно от страна на оператора.

Заявява, че липсва описание на тази неустойка по какъв начин се формира и по този начин не може да се извърши проверка дали е неравноправна клауза или не.

Твърди, че тази услуга се налага на потребителя и има същинска функция на неустойка. При незаплащането на тази такса не се възстановява достъп до услугата, въпреки изправността впоследствие на потребителя. Заявява, че възобновяването на достъпа до услугата се подразбира от самия предмет на договора: ако тя не бъде повторно включена, потребителят ще продължи да дължи месечните такси по силата на самия непрекратен договор, но няма да може да ползва услугата срещу тях. Сочи, че услугата „повторно включване“ не фигурира и никога не е уговаряна нито с индивидуалния договор, нито с ОУ, към които препраща.

Сочи, че тъй като самото естество на договора е такова и операторът е длъжен да предостави услугата /интернет връзка/, той следва да предприеме необходимите действия по нейното възстановяване, но по този начин той не извършва услуга на абоната и таксата, която събира, се явява като още една санкция за допуснатото забавяне в плащането /наред с лихвата за забава, която събира операторът/.

Изтъква също, че таксата за повторно включване представлява скрита неустойка при неизпълнение на договорни задължения, която освен че не е договорена между страните като последица от неизпълнението, то противоречи и на добрите нрави, тъй като облагодетелства по-силния икономически обект за сметка на потребителя.

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А1 България“ ЕАД чрез пълномощника си – юрисконсулт Г. К. депозира становище, в което заявява, че признава изцяло исковата претенция и моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК.

В съдебно заседание на 26.03.2026 г. ищецът се явява лично и лично направи искане съдът да прекрати съдебното дирене и да са произнесе с решение съобразно направеното признание на иска от ответника.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите и исканията на страните, събраните по делото 2 доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

РС Пазарджик е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на дадено без основание.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение съобразно признанието. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни.

От процесуална гледа точка, признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл. 237, ал. 1 от ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Признанието на иска, направено ответника чрез пълномощника му, надлежно упълномощен вкл. с изрично пълномощно съгл. чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. разполагащ с представителна власт за разпореждане с предмета на делото, и изявлението на ищеца за постановяване на решение съобразно него, произхождат от легитимирани страни. Признатото в случая право не противоречи на закона и добрите нрави, доколкото не е предявен брачен иск, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание. Това налага да се постанови съдебен акт без да се изследва основателността на иска и без съдът да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, по аргумент от чл. 237, ал. 2 от ГПК.

С оглед на горното и предвид, че в конкретния случай са налице предпоставките по чл. 237 от ГПК за произнасяне на решение при признание на иска, то предявеният иск за присъждане на сумата от 21 лева, представляваща сбор от заплатени без основание 6 такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, е основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е предявен.

При направеното искане от ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото производство в размер на 245,42 евро за адвокатско възнаграждение и 25,56 евро за държавна такса.

Воден от горното съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 /Литекс Тауър/, ет. 10, представлявано от А. Д. и М. М. ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Пазарджик, бул.

„******, сумата в размер на 10,74 евро /21 лева/, представляваща сбор от заплатени без основание 6 такси за повторно включване на услуга фиксиран интернет по договор за предоставяне на фиксиран интернет /А1 НЕТ/ № 504132086 от 01.02.2023 г., спряна поради неплащане в срок, начислени в издадени от ответното дружество фактури № 0702026018 от 09.04.2025 г., Фактура № 0703509848 от 09.05.2025 г., Фактура № ********** от 10.06.2025 г., Фактура № 0706871382 от 09.07.2025 г. и Фактура № 0711336871 от 09.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 /Литекс Тауър/, ет. 10, представлявано от А. Д. и М. М. ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Пазарджик, бул.

„******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 245,42 евро за адвокатско възнаграждение и 25,56 евро за държавна такса, представляващи сторените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4