Решение № 12521 от 10.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12521 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110136589 по описа за 2022 година

Със заявление вх. № 57068/23.03.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. К. К., ЕГН ********** и К. П. В., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 518,68 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. 30.04.2020 г., до имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 43,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 8,55 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.05.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 31.03.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е разпоредено, че В. К. К., ЕГН ********** дължи 5/6 части от горепосочените суми, а К. П. В., ЕГН ********** 1/6 част от горепосочените суми /съобразно волята на заявителя, обективирана в цитираното заявление и при спазване нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК/. Заповедта е връчена на 1 ответниците, като в законоустановения срок същите са депозирали възражения срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 13.06.2022 г. Исковата молба е подадена на 06.07.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите топлоснабдяването. на

Наредба

№

16-334/06.04.2007 г. за

Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава по отношение на последното.

Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния период, поради което и изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължат лихва за забава върху непогасената сума, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в производството, че В. К. К., ЕГН ********** и К. П. В., ЕГН ********** дължат разделно в полза на Т, ЕИК ****** суми, както следва: 1/ сумата от 518,68 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 43,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 8,55 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. 30.09.2020 г., за имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, 2 ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.05.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 31.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. От В. К. К., ЕГН ********** се претендират 5/6 части от горепосочените суми, а от К. П. В., ЕГН ********** - 1/6 част от горепосочените суми /съобразно волята на ищеца, обективирана в исковата молба и при спазване нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК/. Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника К. П.

В. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът К. П. В. е собственик на 1/6 идеална част от процесния недвижим имот, респективно, че през процесния период е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна и използвана в същия имот. Поддържа се, че с извършеното в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, плащане на сума в размер на 80,00 лева, са погасени изцяло задълженията на К. П. В. към ищцовото дружество, касаещи процесните имот и период. В останалата част вземанията на ищеца били погасени по давност, за което се прави изрично възражение.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника В. К.

К. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се акцесорната претенция за лихва за забава върху претендираната главница за цена на доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия. Оспорват се и исковете за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както и акцесорната претенция за лихва за забава върху претендираната главница. Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните с исковата молба вземания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

3

86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им „клиент на топлинна енергия“, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат доказателства.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираните с депозираните от името на ответниците отговори на исковата молба възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Възраженията на ответниците за недопустимост на предявените за разглеждане в настоящото производство искове, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Същевременно, следва да се посочи, че в подаденото от името на ответника К. П. В. възражение в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, същият изрично е заявил, че оспорва частично /а не в цялост/ дължимостта на сумите, предмет на издадената в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като са представени и доказателства за 4 извършено в полза на Т плащане в размер на 80 лева, с което се сочи, че са погасени вземанията, чиято дължимост не е оспорена от К. П. В.. В тази връзка е посочено, че се оспорва единствено дължимостта на сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 23.03.2019 г., като погасена по давност /в производството по ч.гр.д.

№ 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав се претендират суми за стойност на доставена топлинна енергия, за мораторна лихва върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, за стойност на цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като видно от изложеното в заявлението, подадено от името на Т, единственото вземане, което попада в периода, който е изрично оспорен от длъжника в заповедното производство К. П. В., е това за стойност на доставена и потребена топлинна енергия/. Във връзка с горното и предвид обстоятелството, че от К. П. В. е подадено възражение само по отношение на част от сумите, предмет на издадената в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД срещу К. П. В. за сумите: 1/ сумата от 71,12 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 24.03.2019 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл.

57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 7,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. 14.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 1,43 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 0,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.05.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, доколкото в тази част не е депозирано възражение от К. П. В. срещу издадената заповед за изпълнение на парично 5 задължение в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, поради което и заповедта за изпълнение е влязла в законна сила в горепосочените части, респективно, исковете в същите части са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено. В тази връзка, следва да се посочи, че изрично в подаденото от името на К. П. В. възражение в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, същият е посочил, че счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не дължи разноски в заповедното производство.