Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 413 от 02.08.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 319/2023
Вид
Определение № 413
Подписан
02.08.2023
В сила
02.08.2023
Състав
Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Варна, 01.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500319 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадени две частни жалби, както следва.Частна жалба, подадена от М.Г.Г. в качеството й на ЕТ „Далия-МГ-Марийка Георгиева“, гр.София, чрез процесуалния й представител адв.Е.Тодорова, против определение №230/28.04.2023г., постановено по в.гр.д.№152/23г. по описа на ОССилистра, с което е прекратено въззивното производство, образувано по жалба на ЕТ „Далия-МГ-Марийка Георгиева“ против решение №136/23.12.2022г., постановено по гр.д.№532/21г. по описа на РС-Дулово.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по подробно изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната жалба.Претендират се разноски.

Въззиваемите „ИМС 2020“ЕООД, гр.София, представлявано от управителя И.М.С., и „Жоси“ЕООД, гр.София/в несъстоятелност/, представлявано от синдика М. В. М., редовно уведомени, не са депозирали отговори по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Частна жалба, подадена от „ИМС 2020“ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.К.С., против определение №271/02.06.2023г., постановено по в.гр.д.№152/23г. по описа на ОС-Силистра, с което е оставена без уважение молба вх.№1640/16.05.2023г., подадена от “ИМС 2020“ЕООД, за допълване 1 на определение №230/28.04.2023г., постановено по в.гр.д.№152/23г. по описа на СОС, в частта за разноските.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по подробно изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на страната с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде уважена.

Въззиваемата М.Г.Г. в качеството й на ЕТ „Далия-МГ-Марийка Георгиева“, редовно уведомена, не е депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и против подлежащи на обжалване пред настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебни актове.

Производството по в.гр.д.№152/23г. по описа на СОС е образувано по подадена на 23.01.2023г. жалба от М.Г.Г. в качеството й на ЕТ „Далия-МГМарийка Георгиева“ против решение №136/23.12.2022г., постановено по гр.д.

№532/21г. по описа на ДРС, с което е признато за установено по отношение на „Жоси“ЕООД/в несъстоятелност/, че „ИМС 2020“ЕООД е собственик на масивна сграда с идентификатор *** - цех за сирене със застроена площ от 257 кв.м., на масивна сграда с идентификатор *** - котелно със застроена площ от 120 кв.м. и на масивна сграда с идентификатор *** - гараж със застроена площ от 49 кв.м., построени в ПИ с идентификатор *** с площ от 3 231кв.м., находящ се в с.Чернолик, общ.Дулово, в местност „Райман“, с начин на трайно ползване: за стопански двор, както и е осъдено на осн. чл.108 от ЗС, „Жоси“ЕООД/в несъстоятелност/ да предаде на „ИМС 2020“ЕООД неоснователно владените от него масивна сграда с идентификатор ***, масивна сграда с идентификатор *** и масивна сграда с идентификатор ***, построени в ПИ с идентификатор ***.

Решението е постановено при условията на чл.238 и сл. от ГПК като неприсъствено, съответно като такова е и неподлежащо на обжалване, с посочена възможност за ответника в едномесечен срок от връчването му да поиска неговата отмяна от Окръжен съд-Силистра, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл.240, ал. 1 2 от ГПК.

М.Г.Г. в качеството й на ЕТ „Далия-МГ-Марийка Георгиева“, гр.София не е била страна в производството по гр.д.№532/21г. по описа на ДРС, съответно страна, срещу която е постановено неприсъствено решение, поради което и не е процесуално легитимирана да претендира отмяна на това неприсъствено решение по реда на чл.240 от ГПК, което от своя страна и не я обвързва.Решението на ДРС не подлежи на обжалване, но дори и да не беше неприсъствено и да подлежеше на въззивно обжалване, едноличният търговец отново не би бил процесуално легитимиран да го обжалва, защото не е бил страна в първоинстанционното производство, нито необходим задължителен другар на страна в това производство.Подадената жалба е недопустима, съответно образуваното пред СОС по нея производство е недопустимо, предвид което и е подлежало на прекратяване.Обжалвано определение на въззивния съд, с което производството по делото е прекратено, като правилно, следва да бъде потвърдено.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК, в случая срока за обжалване на определение №230/28.04.2023г., постановено по в.гр.д.№152/23г. по описа на СОС, „ИМС 2020“ЕООД е депозирало молба за допълване на прекратителното определение в частта за разноските чрез присъждане на сторените от дружеството разноски по повод производството пред СОС на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, представляващи адв.възнаграждение в размер на 2 200лв.В отговора си по молбата, депозиран в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, М.Г.Г. в качеството й на ЕТ „Далия-МГ-Марийка Георгиева“ е поддържала становище за неоснователност на същата, т.к. представеният договор за правна защита и съдействие не удостоверява извършено плащане, и в условие на евентуалност, ако се приеме противното, е направила възражение за прекомерност на възнаграждението.С обжалваното определение молбата е приета за неоснователна по съображения, че в представения от дружеството договор не е посочено как е платена претендираната сума.

В депозирания отговор по жалбата на едноличния търговец „ИМС 2020“ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.К.С., е поддържало становище за недопустимост на същата, настоявало е за прекратяване на производството пред СОС и присъждане на разноски, за които и е представило списък по чл.80 от ГПК.С отговора е представен и договор за 3 правна защита и съдействие от 30.03.2023г., сключен между дружеството и адв.К.С., съгласно т. II от който за изготвяне на отговор по жалбата, процесуално представителство и защита пред СОС е договорено адв.възнаграждение в размер на 2 200лв., платимо в брой, а съгласно т.III е платена сума в размер на 2 200лв.Видно от цитирания договор е, че в същия е уговорен начин на плащане, а именно в брой, както и е посочен размер на платената сума-2 200лв.Съгласно разрешенията в т.1 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.С оглед горното и съдът приема, че процесният договор за правна защита има характер на разписка и удостоверява заплащането на претендираното като разноска адв.възнаграждение в размер на 2 200лв.На осн. чл.78, ал.4 от ГПК на дружеството, като насрещна страна, се дължат сторените от него разноски по прекратеното като недопустимо производство пред СОС, инициирано по жалбата на едноличния търговец.В срок е направено възражение за прекомерност.Данъчните оценки на сградите, предмет на иска, възлизат на 11 817, 90лв., съответно минималното възнаграждение, предвидено в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, според цената на иска, възлиза на 1 463, 61лв., но на осн. чл.7, ал.5 от наредбата минималното възнаграждение по ревандикационния иск с предмет недвижими имоти не може да бъде под 1 500лв.С приложение на чл.9, ал.1 от наредбата, т.к. е изготвен само отговор, без да осъществено представителство в о.с.з., минималното възнаграждение възлиза на 1 125лв.Предвид фактическата и правна сложност на така развилото се производство пред СОС, съдът приема, че възражението е основателно, предвид което възнаграждението следва да се редуцира до 1 125лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕ.:

ПОТВЪРЖДАВА определение №230/28.04.2023г., постановено по в.гр.д.

№152/23г. по описа на ОС-Силистра.

ОТМЕНЯ определение

№271/02.06.2023г.,

4 постановено по в.гр.д.

№152/23г. по описа на ОС-Силистра, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на осн. чл.248 от ГПК определение №230/28.04.2023г., постановено по в.гр.д.№152/23г. по описа на ОС-Силистра, в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА М.Г.Г. в качеството й на ЕТ „Далия-МГ-Марийка Георгиева“, гр.София, ЕИК 040369197, да заплати на “ИМС 2020“ЕООД, гр.София, ЕИК 206043708, сумата от 1 125лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени по в.гр.д.№152/23г. по описа на ОС-Силистра, на осн. чл.78, ал.4, вр. ал.5 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5