Решение № 338 от 02.08.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н

И Е №

338

02.08.2022г., гр. Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №293 по описа на съда за 2022г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от М. Д. М., действащ като ЕТ „М. – М. М.“, със седалище в гр. Павел баня, ЕИК *********, чрез адв. Я.Т.,*** против Акт за прекратяване на Биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, изх. № 01-6500/1471 от 02.03.2022г.

Жалбоподателят твърди, че получил въпросния акт на 29.03.2022г. и в законоустановения срок претендира неговата нищожност, тъй като естеството на акта било такова, че не можел да бъде разгледан по същество. Претендира и незаконосъобразнастта на акта, като немотивиран, издаден в нарушение на материален и процесуален закон, при нарушение на фундаментални принципи на административния процес и право, в размер с Регламент на Комисията /ЕО/ №889/2008 за определяна на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ № 834/2007г на Съвета относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти и пр.

От фактическа страна жалбоподателят сочи, че бил заявител по мярка 11 с УИН 24/050620/19012 и подал Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2020г. В резултат на извършени административни проверки на осн. наредба №4/2015г. за спазване на поетия петгодишен ангажимент на подаденото заявление за подпомагане, органът установил и приел, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по направление „БР“ бил 73,01%.

Жалбоподателят действително подал заявление за подпомагане по мярка 11 „БЗ“, направление „БР“ с посочения УИН като заявил посочените в Приложение 1 парцели /десет/ с обща площ от 13,28 ха.

Неправилна обаче била преценката на органа, което го мотивирала да издадена процесния акт, защото жалбоподателят бил с приключен ангажимент по мярка 11 през кампания 2019г. и през изминалите пет години спазвал без промени ангажимента си и заявявал всички 16 парцела с обща площ от 18,19 ха.

През 2020г. той заявил по мярката по-малко площ с идеята, че поемал нов едногодишен ангажимент. Счита, че бил заблуден с подаването на заявлението, защото приел, че след приключването на пет годишен ангажимент поемал нов, с ново очертаване на заявени /по-малко/ площи по мярката. Органът обаче приел, че имало удължаване на ангажимента от 5 на 6 години и акумулирал изчисленията си именно на база на предходно заявените парцели, въз основа на което при изчисление на площ от географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени за текущата кампания, се получавал нереално висок процент а именно73,01 %. Въз основа на това бил изведен и извода за наличие на предпоставките за прекратяване на ангажимента, но това било неправилно, защото преценката била дължима на база подадената нова заявка, като обратното било напълно невъзможно и органът в административната фаза следвало да приеме извод, че ставало дума за ЯФГ.

Поради горното бил налице правен интерес за жалбоподателя да се защити от неблагоприятните последици на прекратяването на новия ангажимент. Моли съда да отмени обжалвания акт и да върне преписката за ново произнасяне по заявлението в контекста на допусната ЯФГ, в случая, че се прекратявал ангажимента по мярката, да се приемело, че ставало дума за нов ангажимент за камп. 2020г., а не за удължаване на приключилия 5 годишен ангажимент. В алтернатива се иска, ако било налице основание за отказ, то това да касаело само текущата кампания 2020г., без негативни правни последици за приключилия пет годишен ангажимент.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., не се явява и не изпраща представител. В приложеното по делото писмено становище на пълномощника се поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата.

Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

От ЕТ “М. – М. М.“ било подадено общо заявление за подпомагане с УНИ 24/080715/92120 от 16.04.2015г., л.28. на 14.06.2015г. ЕТ подал заявление за подпомагане 2015г. с УНИ 24/080715/92120 /л.30/, с което посочил схемите и мерките за подпомагане, сред които била мярка 11, „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 /л.31/. От заявителя били подписани и относимите към мярката декларации. Съгласно заявлението и таблица на използваните парцели 2015 година, производителят заявил ползване на

16 парцела по мярка 11 „БЗ“, направление „Биологично растениевъдство“, находящи се в землищата на с. Турия и Търничени с обща площ от 18,19 ха. С УП изх. № 02-240-2600/380 от 24.02.2016г. ЕТ бил, че бил одобрен за участие по направление „БР“ и поемал пет годишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по направлението, ведно с данни кои били одобрените /неодобрените площи, като същите били посочени в Табл. №1 към писмото /не се прилага/, л.

25-27/.

На 15.05.2020г. /л.68 и сл./ ЕТ подал заявление за подпомагане за ФЛ за кампания 2020 с УИН 24/050620/19012, с което заявил за подпомагане по различни схеми и мерки, сред които и по Мярка 11 – „БЗ“, с което били подписани и относимите към схемите и мерките декларации, вкл. и че приемал правилата и бил запознат с изискванията на схемите и мерките, за които кандидатствал за подпомагане и се задължавал да спазва през кампанията изискванията на Наредба №4//24.02.2015г. /т.7.9 от заявлението/. Съгласно Таблица на използваните парцели 2020 за Мярка 11, направление „БР“ ЕТ заявил за подпомагане 10 парцела, находящи се в землището на с. Турия с обща площ от 13,28 ха., а общо за кампанията заявил площ от 14,53 ха. С заявлението ЕТ декларирал, че през текущата година намалявал площта, за която имал поет биологичен ангажимент по напр. „БР“ и спазвал разпоредбите на чл.17, ал.2 от Наредба №4/2015г., като прилагал обяснение. В такова обяснение от 15.05.2020г.

/л.63/ ЕТ декларирал, че намалявал площите, поради това, че посочените в декларацията БЗС /6 бр./ били стари и непродуктивни, и били извадени от слой трайни насъждения. Конкретно визирани били БЗС 73451-336-6-1, 73451-336-7-1;

73451-336-8-1; 73451-336-9-1; 73451-336-10-1 и 73451-14-1. От извършените на 15.05.2020г. автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за камп. 2020 били генерирани резултати /л. 64-65 и л. 66-67/. Съгласно таблица на заявените площи по направления и дейности от Мярка 11 „БЗ“, ПРСР 2014-2020г. /неразделна част от заявлението/, по напр. БР12 бил поет ангажимент за 18,19 ха и декларирани за камп. 2019 -18.19 ха, а декларирана площ за камп.

2020г. – 13,28 ха.

До ЕТ „М. – М. М.“ с УРН 180655 било изпратено уведомително писмо рег. № 01-6500/5777 от 10.12.2021г., с което същият бил уведомен за откриване на производство по издаване на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 „БЗ“, направление „БР“ /л.22-23/, в което били изложени конкретни факти и констатации, след извършени административни проверка на подадено заявление за подпомагане с УИН 24/050620/16012 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 за кампания 2020г., като на лицето бил даден 7 дневен срок за възражения и допълнителни доказателства.

Под изх. № 01-6500/1471/02.03.2022г. Зам.

Изп. Директор на ДФЗ издал Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „ Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020г., ведно с Приложение №1 към него /л.18-20/ Удостоверяват се, че актът бил връчен на ръка на жалбоподателя на 29.03.2022г. Жалбата против акта била подадена по пощата на 11.04.2022г. /л.9/.

По делото се прилагат още : Решения от заседанието на УС на ДФЗ, съгласно Протокол № 114 от 15.06.2017г. /л.13-14/;

Заповед № ОЗ-РД/2891-2 от 16.06.2021г. /л. 15-17/; констативен протокол, приложение №12 /л.21/;

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта: оспорването е процесуално допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в преклузивния срок за обжалването му и пред местно компетентния административен съд. Не се установява наличие на други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.

По същество на спора:

Относно валидността на акта

- съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Р.-България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.

20а, ал. 1 и ал.

2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. По силата на чл.

20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ

"Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/ 2891-2 от 16.06.2021 г., с която Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" делегира на Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Петя Димитрова Славчева, конкретни правомощията, след които и това да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" /т. 7/. В случая оспореният акт е такъв за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020, за кампания 2020, като не е спорно, че той е подписан от Заместник изпълнителния директор на ДФ

"Земеделие" Петя Славчева.

Следователно е издаден от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му с горецитираната заповед на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" властнически правомощия.

Ето защо не се споделя общо заявения довод за нищожност на процесния акт, вкл. и с довода, че естеството му не било такова, което да позволява разглеждането му по същество.

Това е така, защото обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл.

59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са конкретни правни основания за упражнените от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, както и фактите и обстоятелствата, чрез които се обосновава възприетото от административния орган наличие на материално-правните предпоставки по чл.

17, ал. 2 и чл.

46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., за да издаде акта за прекратяване на поетия от ЕТ ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", направление „БР“.

Не се установява нарушение и на специалните процесуални правила за издаване на акта, като се удостоверява от данните по преписката, че на ЕТ е било изпратено уведомление по чл.26 от АПК, в което се съдържат всички релевантни за спора факти, които в последствие са послужи и за обосновка на процесния акт, което в пълна степен е способствало за тяхното узнаване още в началния етап на стартиралото особено административно производство и защитата против тях е била реално възможна. Видно е, че в срока, посочен в УП на л. 22-23 няма направено възражение против констатациите там, нито са приложени допълнителни доказателства. Едва пред съда се навеждат конкретни обстоятелства, чрез които се търси отмяна на процесния акт като незаконосъобразен.