Решение № 15 от 12.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. С., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500818 по описа за 2025 година

С решение № 328 от 25.09.2024 год. по гр. дело № 1141/2021 год. К.ският районен съд е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на ищеца К. Ф. П. сумата 18 331,50 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на пътно-транспортно произшествие от 06.02.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2021 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 20 000 лева. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 459,93 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва от 29.01.2021 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 624,05 лева като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в осъдителната част с твърдения, че присъденото обезщетение е завишено и не е съобразено с действително претърпените от ищеца болки и страдания, както и с установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и на другия водач – участник в ПТП. Сочи, че ищецът е получил цялото дължимо обезщетение по силата на споразумение със застрахователя на единия виновен водач. Не може според въззивника да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „гражданска отговорност“ на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато 1 извънсъдебно споразумение със застрахователя на другия виновен водач за същите вреди от същото ПТП. Моли съда да го отмени в тази част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове или да намали присъденото обезщетение съобразно приноса на ищеца и реално претърпените болки и страдания.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищеца срещу решението в отхвърлителната част с твърдения, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Моли съда да го отмени и да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът оспорва насрещната въззивна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по искова молба на Кристиян Ф. П. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която е предявен иск за заплащане на сумата 20 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 06.02.2019 г. и сумата от 624.05 лева за имуществени вреди – заплатени разходи за лечение в резултат на уврежданията при същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.01.2021 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 06.02.2019 г., около 21.50 ч., в гр. К. на ул. ,,Л.Ш.", пред № 1 - срещу фирма „Санитекс“ пътувал в посока към гр. К. като пасажер на задна дясна седалка, с поставен обезопасителен колан в автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№ СО 9962 ВТ, управляван о т С.К.А., а на предната седалка се возело лицето А.Х.Т..

Сочи, че автомобилът се движел със скорост около 60 км.ч., като от разширение на пътя, намиращо се вдясно по посока от гр. С. към гр. К. друго МПС - автобус „Ивеко Дейли Е 4“, с ДК№ СА 4117 MX, управляван от М. М. М., предприел маневра „завиване в обратна посока“, при което водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ предприел спиране и преминаване в лявата лента, но последвал удар между предната част на автомобила Фолксваген и лявата странична част на автобуса, при което автобусът се обърнал на дясната си страна, плъзгайки се по пътната настилка, докато лекият автомобил се завъртял по посока на движение на часовниковата стрелка и спрял на място. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието на прав участък от пътя с две платна за движение, всяко с по две ленти за движение по 3,5 м. всяка, отделени с разделителен остров с широчина 2.5 м., обозначен с непрекъсната линия М1, като асфалтовата настилка била мокра. Ищецът твърди, че при настъпване на произшествието поставил ръката си на седалката пред него, като при удара си ударил китката и изпитал силна болка. Към момента на произшествието за автобус „Ивеко" е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответника, докато за автомобил „Фолксваген” е имало такава застраховка с ЗК „Лев Инс“ АД. Сочи още, че в хода на образуваното наказателно производство по НОХД № 253/2020 г. и НОХД № 254/2020 г. по описа на PC-К. са признати за виновни водачите С.К.А. и М. М. М. за това, че на посочената 2 дата и място, при условията на независимо съпричиняване, като водачи на посочените автомобили са нарушили правилата за движение, при което по непредпазливост са причинили на ищеца и лицето А.Х.Т. средни телесни повреди, като на ищеца е причинена фрактура на лявата лидиевидна кост и шиловидния израстък на лакътната кост, довела до трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период, по голям от 30 дни.

Ищецът получил и охлузна рана в областта на лявата лакътна става. Сочи, че в резултат на тези травми дълго време изпитвал болка, като ръката му била обездвижена за срок от 45 дни, а три месеца след това се наложила оперативна интервенция, като за срок от 6 месеца не можел да използва ръката си пълноценно и имал редица затруднения в битовото си обслужване. В резултат на произшествието преживял и психологически травми – силен страх за живота си и стрес при пътуване, като това състояние продължава и понастоящем.

Твърди, че понесъл и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, като заплатил общо сумата 1 248,10 лева, от които: по фактура № 0012019508/10.06.2019 г. - 20 лева; по фактура № 0012019509/10.06.2019 г. - 219 лева и по фактура № 0012019588/11.06.2019 г. 750 лева, а така също и по 5 броя фискални бонове - общо 259.10 лева. Твърди, че по негово заявление при ответника е образувана щета № 0411-200-0007-2020, като в това производство ищецът е претендирал общата сума от 51 248,10 лева, от които 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 248.10 лева – обезщетение за имуществени вреди. Твърди, че със ЗК „Лев Инс“ АД – застрахователя на лекия автомобил „Фолксваген” сключил споразумение № 521/09.07.2021 г. съгласно което от страна на този застраховател му е изплатено обезщетение в размер на 15 624.05 лева, от които: 15 000 лева за неимуществени вреди и 624.05 лв. за имуществени вреди. Твърди, че по щетата при ответника му е определено обезщетение в размер на 2 500 лева, каквото обаче и до настоящия момент не му е заплатено от страна на ответника.

Ответникът в писмения отговор на исковата молба оспорва предявените искове.

Счита, че със заплатеното обезщетение съгласно сключеното споразумение претенциите на ищеца са удовлетворени изцяло. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ответника и собственика на автобус „Ивеко", както и факта на настъпване на ПТП и обстоятелството, че по отношение и на двамата водачи на МПС – участници в произшествието, има влезли в сила съдебни актове в наказателно производство. Сочи обаче, че основна вина за произшествието има водачът на лекия автомобил „Фолксваген“, като е налице висок процент на съпричиняване на вредите и от страна на ищеца, предвид закъсняло търсене на медицинска помощ, както и непоставянето на обезопасителен колан.

Счита още, че не е налице причинно-следствена връзка между травмите и произшествието.

Оспорва исковете и по размер с възражението, че претендираното обезщетение е прекомерно и не съответства на реално претърпените болки и страдания и на направените разходи за лечение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 3

06.02.2019 г. около 21.50 ч. лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК№ СО 9962 ВТ, управляван С.К.А. се движил по ВП-81, ул. „Л.Ш.“ в гр. К., като в автомобила освен водача на предна седалка се е намирал А.Х.Т., а ищецът се возел на задната седалка, като посоката на движение на автомобила е от гр. С. към гр. К., в тъмната част от денонощието, а пътната настилка била мокра. В района на фирма „Санитекс“ на ул. „Л.Ш.“ пътят бил с по две ленти за движение в посока, като в района на произшествието платната за движение са разделени от асфалтова ивица от 2.5 метра, докато извън този район платната за движение в двете посоки са разделени от ивица с еластични прегради – мантинели. В участъка разрешената скорост е 50 км.ч. към момента на произшествието, като пътната маркировка забранава завиване наляво и навлизане в насрещните ленти и за движещите се в двете посоки на пътя автомобили. В двете посоки на движение вдясно от лентите има асфалтови разширения за спиране на автомобили. При приближаване на процесния участък автомобилъ т се движел със скорост от около 64 км.ч. и се намирал в дясната лента за движение в посока гр. К.. По същото време в уширението отдясно в посоката на движение на автомобила б и л спрял автобус „Ивеко Дейли Е 4“, управляван от М. М. М., който се включил в движението, навлизайки в дясната лента за движение. В момента, когато забелязал навлизането на автобуса в лентата му за движение, водачът С.А. преминал в лявата лента за движение в същата посока, но вместо да продължи в същата посока автобусът навлязъл в лявата лента за движение с цел извършване впоследствие на обратен завой /след преминаване в другото пътно платно/ и продължаване в посока гр. С.. Водачът на лекия автомобил предприел маневра спиране, но не успял да спре навреме и се ударил в страничната част на автобуса, след което се завъртял по посока на часовниковата стрелка и преустановил движението си, спирайки в лявата лента за движение и в разделителната ивица, докато автомобилът Ивеко се обърнал на дясната си странична част, намирайки се в разделителната ивица и частично в лявата лента за насрещно движение.

След произшествието ищецът бил прегледан от медицински специалисти от ФСМП, след което бил откаран в УМБАЛСМ „Пирогов“, където са м у направени рентгенови снимки, но не било установено травматично увреждане, вероятно заради отток. Тъй като болките при ищеца продължили и същият не можел да използва пълноценно лявата си ръка, два месеца по-късно, след медицински преглед в МБАЛ „Доверие“, при ищеца било диагностицирано „счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост“ и „счупване на ладиевидната кост на лявата ръка“. Месец по-късно на ищеца била извършена операция с поставяне на имплант. Същият останал на лечение три дни в МБАЛ „Доверие“, като заплатил 20 лева за посетителски консуматив, 219 лева - за стая, 750 лева за Херберт винт, сума 20 лева за предоперативен пакет допълнителен, 35 лева за предоперативен пакет лаборатория, 84 лева за медицинско изделие, 50 лева за първичен преглед, както и от аптечно заведение 70.10 лева за лекарства, като всички разходи са направени в рамките на престоя на ищеца в болничното заведение и по делото са налице документи – фактури и касови бележки за тези разходи.

На 07.08.2020 г. е одобрено споразумение по ДП № 38/2019 г. по описа на РУ-К. /пр.

4 пр. № 112/2019 г. по описа на РП-К./, с което водачът на л.а. „Фолксваген“ С.А. е признат за виновен в това, че на 06.02.2019 год., вследствие на нарушение на чл. 20 ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на две лица - свидетеля по делото А.Т. – трайно затруднение в движението на левия долен крайник, както и средна телесна повреда на ищеца – „счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост“ и „счупване на ладиевидната кост на лявата ръка“. На същата дата е одобрено споразумение по същото наказателно производство, съгласно което водачът на автобус „Ивеко“ М. М., е признат за виновен в това, че при произшествието на посочената по-горе дата и място, вследствие на нарушение на чл. 20, ал. 2, т. 4 и чл. 25 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил на две лица - ищеца и св. Т., посочените средни телесни повреди. Обвиненията срещу двамата водачи са за независимо съпричиняване от тях на съставомерния резултат.