Определение № 584 от 27.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 584 гр. Бургас, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500344 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК-175074752,подадена от пълномощника юрисконсулт Георги Антонов, против разпореждане № 1345 от 31.01.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 634/2025г.по описа на БРС с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж. к. „Мотописта”, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника В.

М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. В. П. № *, за следните суми, дължими по силата на договор за потребителски кредит № *** от 18.08.2023 г.: 1358,37 лева – договорно възнаграждение за периода от 10.10.2023 г. до 05.11.2024 г.; 564,56 лева – лихва за забава за периода от 11.09.2023 г. до 05.11.2024 г.; 287,32 лева – лихва за забава за периода от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г.; 1353,33 лева – възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 2909,67 лева – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 500 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.01.2024 г., за забава с повече от 90 календарни дни, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата над 84,06 лева за разноски по делото.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.

Бургаският окръжен съд,като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя,разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят „Профи Кредит България“ЕООД е подал пред БРС заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу В. М. П. за плащане на задължения по договор за потребителски кредит при Общи условия сключен на 18.08.2023г.

БРС е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 3385.91 лева,представляваща главница по договора,ведно със законната лихва върху 1 главницата,считано от датата на подаване на заявлението- 30.01.2025г.до окончателното изплащане,както деловодни разноски по заповедното производство в размер на 84.06 лв.

В останалата част заявлението е отхвърлено за следните вземания: сумата от 1358,37 лева – договорно възнаграждение за периода от 10.10.2023 г. до 05.11.2024 г.; 564,56 лева – лихва за забава за периода от 11.09.2023 г. до 05.11.2024 г.; 287,32 лева – лихва за забава за периода от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г.; 1353,33 лева – възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 2909,67 лева – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 500 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.01.2024 г., за забава с повече от 90 календарни дни, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 30.01.2025 г. до изплащане на вземането Заявлението е отхвърлено в горепосочените му части в резултат на извършена от съда служебна проверка за недействителност на договора за потребителски кредит и извод,че същият е недействителен поради установеното неизпълнение на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. БРС е приел,че ГПР е неправилно определен,предвид установеното невключване на уговорените възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР.Съобразно практиката на СЕС,на която се е позовал БРС в мотивите на обжалваното разпореждане,неправилно определеният размер на ГПР се приравнява по правни последици на непосочването му.

В жалбата са релевирани оплаквания в насока,че заповедният съд е излязъл извън предмета на дължимата проверка по чл.411 ал.2 т.3 ГПК и незаконосъобразно е извършил преценка за валидност на сделката и на нейни клаузи.Жалбоподателят счита,че в рамките на дължимата проверка заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП,съгласно която преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет,както и съответствието между цената и възнаграждението от една страна и стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна,от друга страна,при условие,че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми,като неправилно е извършил именно такава преценка. В жалбата са изложени доводи за това,че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на ГПР,тъй като подобно изискване имало само при наличието на референтен лихвен процент, като счита,че в случая е била спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК за това,че ГПР не може да бъде в размер по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,определена с ПМС.

След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства и съобразно закона,Бургаският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за правилно,законосъобразно и обосновано,а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

В производството по чл.410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор,сключен с потребител,както и за съответствие със закона и добрите нрави,съгласно чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция,по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора.Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че при дължимата проверка заповедният съд е излязъл извън предмета и,тъй като от мотивите на обжалваното разпореждане е видно,че съдът не е извършвал тълкуване на неясни клаузи от договора,нито е формирал изводи относно предмета му,а се е ръководил изцяло от съдържанието на договора за потребителски кредит и предоставяне на пакет „допълнителни 2 услуги“ срещу възнаграждение,което е било част от погасителната вноска по кредита.

По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая,видно от съдържанието на договора за потребителски кредит,ГПР е в размер на 49.03 %,а ГЛП- 41.00 %,но към посочения ГПР не са били включени разходите по сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Разходът по кредита за "възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги“ , представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но няма данни да е бил отразен като такъв в ГПР по процесния договор за кредит. От съдържанието на договора е видно също,че в него няма ясно разписана методика на формиране на ГПР,досежно компонентите му.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 н а ч и н . “ Следователно,ГПР представлява величина,която се формира по методика,императивно заложена в ЗПК относно участващите при определянето му компоненти,поради което кредиторът следва да посочи в договора съставните елементи,които участват във формирането на ГПР и е без значение дали ГЛП е фиксиран или променлив.Това не е било сторено,поради което договорът не съответства на законовото императивно изискване на чл.11, ал.1,т.10

ЗПК.

С непосочването на допусканията,използвани при изчисляването на ГПР по определения в закона начин, без да има яснота в договора дали възнаграждението по споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги е включено в общия разход по кредита и дали участва при определянето на ГПР, са нарушени императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Въззивният съд споделя и извода на БРС,че в случая не са необходими специални знания,за да се установи,че при тези параметри на договора, размерите на уговорените възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са непропорционални на размера на получения кредит,т.к.представляват 100% от него,че очевидно не са включени в ГПР наред с ОЛП, както и че при включването им ГПР би надхвърлил законовият максимум.

При това положение въззивният съд споделя и крайният извод на БРС, че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК,тъй като е налице нарушение на императивната норма на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,поради което на основание чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.Неоснователни са и оплакванията в жалбата досежно отказа на съда да присъди законна лихва за забава за периода,предхождащ подаване на заявлението.Правилно е посочил заповедният съд,че съобразно чл.23 ЗПК при недействителен договор за потребителски кредит,потребителят не дължи лихви или други разходи по кредита

По гореизложените съображения,настоящият съдебен състав намери,че обжалваното разпореждане в частта му,с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд-Бургас 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1345 от 31.01.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 634/2025г.по описа на БРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4