Решение № 218 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря М. В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330202649 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8851594, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Й. Т. Г., с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „БИО-ЛИДЕР 8“ ЕООД, с ЕИК 203610982, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева.

Жалбоподателят в жалбата и в допълнително депозирана до съда молба, прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, за което излага конкретни доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител, редовно призован чрез адв.Д.. Не се явява и адв.Д., редовно призована.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, 1 претендирано от насрещната страна и моли съда при определяне на неговия размер да съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя Й. Т. Г. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 15.03.2024 г. в 12:38ч. в гр. Пловдив, бул.„България“ № 76, с посока на движение от изток към запад, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ CAM S1 120ССА8, за превишаване на разрешената скорост с 11 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ***. Моторното превозно средство се движело с 61 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „БИО ЛИДЕР 8“ ЕООД, с.Стамболово, на чийто законен представител в лицето на жалбоподателя Й. Г. бил издаден процесния Електронен фиш за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и санкциониран на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него Електронен фиш.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По правилността на електронния фиш, настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания Електронен фиш. От обективна страна на 15.03.2024 г. в 12:38 часа в гр. Пловдив, бул. „България“ №76, с посока на движение изток към запад, жалбоподателят е управлявал лек 2 автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ***, като се е движил със скорост от 61 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Правилно в ЕФ е посочено, че установената и санкционирана в случая стойност на скоростта, с която жалбоподателят е управлявал процесното МПС - 61 км/ч след отчетен толеранс в полза на водача, доколкото видно от приложения по преписката снимков материал измерената скорост на движение на лекия автомобил на датата и мястото на нарушението е била 64 км/ч.

Отново от снимковия материал към момента на извършване на нарушението се установява регистрационният номер на МПС, с което е извършено същото, а именно процесния лек автомобил с рег.№ ***.

Относно авторството на деянието съдът намира, че от съдържанието на ЕФ ясно, конкретно и несъмнено се установява, че с издаване на електронния фиш за конкретното нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на Й. Г. в качеството му на законен представител на собственика на процесното превозно средство - „Био-Лидер 8“ ЕООД, с.Стамболово.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя. Предвид на цитираната разпоредба, Г. като законен представител на дружеството /което не се оспорва/, се явява наказателноотговорно лице, доколкото от данните по делото не се установява да е упражнил предоставеното му в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП /в относимата й редакция към датата на нарушението/ право и в законоустановения срок от получаване на обжалвания ЕФ да е представил в ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Това право изрично е разяснено и в съдържанието на електронния фиш, като е посочен и срокът за това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота, като жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /в относимата й редакция към датата на нарушението/ред, в случай че друго 3 лице е извършило нарушението, което видно от доказателствата по делото не е сторено. Последното обосновава и неоснователността на направеното в този смисъл възражение от жалбоподателя.

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП/в относимата й редакция към датата на нарушението/. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Мястото на нарушението е ясно, точно и конкретно описано, като не води до съмнение, че се отнася за населено място, а именно: гр.Пловдив, бул.“България“№76, с посока на движение от изток към запад. Мястото отговаря на отразено в протокола за използване на АТСС и е възпроизведено и в Електронния фиш.

Не се установява твърдяното в жалбата нарушение на чл.34 от ЗАНН.

По аргумент от Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС, постановено по т.д. №1/2013г., следва да се съобрази, че съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на Електронния фиш.

След установяване и заснемане на нарушението, следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал. 1, т. 5 от НК.

Доколкото в случая нарушението е извършено на 15.03.2024г., то срокът на 4 абсолютната преследвателна давност безспорно е спазен. Нещо повече, даже и да намираше приложение обикновената тригодишна давност при ЕФ, то и този срок не е изтекъл, доколкото същата се прекъсва с издаването на фиша, съобразно правилата на чл.81, ал.2 от НК и не е изтекла нито към момента на връчването му, нито към настоящия момент.

В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство

/АТСС/ CAM S1 120ССА8, представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. Същата е вписана в Регистъра на вписаните типове средства за измерване под № 5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г. Техническото средство е преминало проверка със заключението, че съответства с одобрения тип, видно от приложен по преписката Протокол от проверка № 130-СГИСИС от 19.09.2023 г.

По делото е наличен и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., като отразените в него данни съответстват на настоящия казус. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, общо ограничение на скоростта, посоката на движение, посоката на задействане на АТСС, режима на измерване, началото и края на работата по час и минута, който времеви период обхваща и времето на извършване на процесното деяние, броя на установените нарушения, в който промеждутък е и процесният клип, станал основа за издаване на електронен фиш.

По делото е изискано и представено доказателство /копие от сертификат за проведено обучение за работа с АТСС тип ARH CAM S1/, че служителят, съставил въпросния Протокол за използване на АТСС, е правоспособен да работи с техническото средство тип ARH CAM S1.

Представена е и снимка на разположение на използваното в случая АТСС, с което е изпълнена разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г.

Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ за превишаване от 11 км/ч до 20 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място е 5 определено в абсолютно установен размер от 50 лв., което препятства възможността за ревизирането му.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с ЕФ глоба в размер на 50 лева, следва да бъде с равностойност евро - 25,56/двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

Случаят според съда не следва да бъде квалифициран като маловажен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания /ДР на ЗАНН/ и чл. 28 от ЗАНН, доколкото вмененото нарушение не се характеризира с по–ниска обществена опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични някакви изключителни или многобройни все смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на административно нарушение, а и такива нито се твърдят от жалбоподателя, нито са представени доказателства в тази насока.