Решение № 904 от 24.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. Стара Загора, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е.А.Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530103245 по описа за 2024 година

Предявен е пряк застрахователен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.

Искът е предявен от Д. Ф. З. от ... срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр.София. С исковата молба се твърди, че ищцата била собственик на лек автомобил .... На ...г. в около 12,10ч. настъпило ПТП в гр.Стара Загора, на кръстовището на .... Автомобилът на ищцата бил управляван от сина й - З.Т.З. по ..., като приближавайки до кръстовището с ул.... водачът е спрял пред пешеходна пътека, за да пропусне преминаващ пешеходец. В този момент е ударен отзад от лек автомобил ..., управляван от Г.Т.П., при което автомобилът на ищцата удря преминаващата пешеходка В.К. И.а. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали №...г., от който се установявало, че вина за настъпилото ПТП имал водачът Г.Т.П.. Вследствие настъпилото ПТП собствения на ищцата лек автомобил получил редица деформации. За лек автомобил ... била сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, валидна към датата на ПТП.

За извършения ремонт на автомобила ... ищцата заплатила сумата от 6225,86лв.

Ищцата уведомила ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, предоставила нужните документи. Ответникът изплатил обезщетение за претърпените имуществени вреди на ищцата в размер на 1225,86лв. Ищцата подала възражение, като предявила претенция за цялата сума, необходима за ремонт на автомобила, но ответникът оставил искането без уважение. Остатъкът от сумата до платените от ищцата 6225,86лв. не били изплатени от ответника. Това породило правен интерес за ищцата да предяви настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата 1 сумата от 500,00лв., частичен иск от общо претендираните 5000,00лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди - извършени разходи по ремонт на лек автомобил ..., след настъпило на ...г. ПТП, която претенция представлява разликата между заплатеното от ответника обезщетение в размер на 1225,86лв. и действително заплатената сума за ремонт и възстановяване на автомобила, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и разноски по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва застрахователното правоотношение по отношение на лек автомобил .... Не оспорва настъпилото ПТП, но твърди, че вредите, настъпили по автомобила на ищцата не са в претендирания размер. На ищцата била изплатена сумата от 1225,86лв. за ремонт на автомобила, по отношение на която сума същата не е направила възражения, не е оспорвала нейния размер. В случай, че действително претърпените вреди били в претендирания размер, то тогава се касаело за тотал щета, за обезщетяването на която се изисквали документи за дерегистрация на автомобила, каквито документи не били представени. Ответникът твърди, че е обезщетил изцяло претърпените вреди с изплатената сума и претенцията не отговаряла на действително претърпените вреди. Нямало доказателства за извършените разходи в претендирания размер. Освен това автомобилът на ищцата бил на 19 години и не било необходимо закупуването на оригинални части за възстановяването му.

Моли съдът да отхвърли предявения иск, както и иска за присъждане на законната лихва. Претендира направените разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищците.

В съдебно заседание ищецът на основание чл.214 ГПК е изменил размера на предявения иск за главница, като същият да се счита предявен за сумата от 1537,74лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактът на валидното застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил ..., към датата на настъпване на застрахователното събитие и фактът на настъпилото ПТП на ...г., при което са причинени щети по имущество на ищцата. Същите са установени от приетите като писмени доказателства: копия на Застрахователна полица № ...г., Уведомление за настъпило застрахователно събитие от ...г., Опис – заключение от ...г. и ...г. и документите по преписка по щета № ....

От приетото като писмено доказателство по делото копие на Свидетелство за регистрация част I №... се установява, че ищцата е собственик на лек автомобил „...“, модел „...“ с рег. № .... Видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 2

...г. и план-схема на ПТП, на същата дата е настъпило ПТП между лекия автомобил на ищцата и друг лек автомобил, застрахован при ответното дружество, при което са причинени имуществени вреди на автомобила на ищцата, конкретизирани в хода на производството пред застрахователя, а именно: задна врата, облицовка зад броня, бленда халка теглич, зад. прест. външен, горна ключалка зад капак, кора предпазна.

Съдът намира за безспорно установено виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Г.Т.П., който при управление на лек автомобил „... .“, с peг. № ..., е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил на лек автомобил, собственост на ищцата неимуществени вреди. От приетите по делото като доказателства Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ...г., план – схема на ПТП и АУАН №.../...г. на ОДМВР Стара Загора се установи механизма на настъпване на вредите, а именно: на ...г. Г.П., като водач на л.а. „... .“ не се е движил на необходимото разстояние от движещото се пред него МПС, за да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко – нарушение по чл.23, ал.1 ЗДвП, като блъска отзад лек автомобил „... ...“, собственост на ищцата, спряло рязко да пропусне пресичащ пешеходец.

С уведомление за настъпило застрахователно събитие от ...г. ищцата е уведомила ответника ЗК „Лев инс“ АД за възникналото ПТП и нанесените щети по собствения лек автомобил. По уведомлението е образувана преписка по щета № .../...г., извършени са два огледа и опис на щетите на лек автомобил „...“ с рег.№ ... на дата ...г. и ...г. Съгласно изготвен от ответника доклад по щета ... от .... и калкулация-ремонт № .../.... е определено застрахователно обезщетение за процесния автомобил в размер на 1225,86лв. и е изплатено по посочена от ищеца банкова сметка на 17.04.2024г. с платежно нареждане УРН ....

Въпреки депозираното с вх.№...г. възражение на ищцата за преразглеждане на сумата за обезщетение, ответното дружество е преценило, че тази сума обезщетява нанесените вреди съобразно методиката за изчисление от застрахователя.

По делото бе назначена съдебна автотехническа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено.

По отношение механизма на ПТП, вещото лице е изяснило, че на ...г., лек автомобил „... ...“, с рег. № ... е спрял пред пешеходна пътека, за да пропусне преминаващ пешеходец, и към този момент е настъпил удар от движещ се зад него в същата посока лек автомобил „... .“, с peг. № ..., като в резултат са настъпили материални щети в задните състави на лек автомобил „... ...“. Съгласно заключението на вещото лице действителната пазарна стойност на резервните части и труда за отстраняване повредите на увредения автомобил възлиза общо на 4290,32лв. без ДДС в оторизиран сервиз. В неоторизиран сервиз стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил възлиза на 4220,72лв. без ДДС, в която влизат стойността на нови части – 3523,87лв., демонтаж и монтаж на увредените детайли – 275,00лв., възстановяване на увредените детайли – 44,00лв., боядисване – 191,40лв., боя и материали – 156,45лв., камера – 30,00лв. При оценката на резервните части вещото лице е взело данни за цена за оригинални части, тъй като увредените детайли не се предлагат от алтернативни доставчици. Вещото лице излага съображения, че процесният автомобил „...“ с 3 рег. № ... е в нормално техническо и експлоатационно състояние, без липси и повреди по основните агрегати, възли и детайли, като действителната му стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие е 3948,00лв. По искане на ответника, при констатиране на тотал щета, вещото лице е изчислило на 80 % запазените части на автомобила, съгласно настъпилите увреждания от процесното ПТП, като с оглед определената действителна цена на автомобила стойността им е определена на 3158,40лв.

Съобразно стойността на запазените части, като процент от общата стойност на автомобила към датата на ПТП, вещото лице изчислява, че стойността на действителната вреда на ищцата възлиза на 789,60 лв. Съдът приема за достоверна изготвената оценка, тъй като вещото лице притежава специални знания в тази област и богат опит в изготвянето на такива експертизи, а съдът няма основания да се съмнява в неговата безпристрастност.

Отделно от това, заключението не бе оспорено и от страните.

Правната норма, регламентирана в чл.405, ал.1 КЗ, предвижда възможността да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по имуществено застраховане при наличие на вреди за застрахования, настъпили в резултат на покрито застрахователно събитие (риск) и действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на увредената вещ. В тежест на ищеца, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване тези материални предпоставки и размера на вредата, а ответникът следва да докаже, че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в срок, съответно противопоставените правонамаляващи възражения.

В разпоредбата на чл.498, ал.1-3 КЗ е предвидено, че увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В настоящия случай ищцата е отправила писмена застрахователна претенция към ответното застрахователно дружество, по която е изплатена сумата от 1225,86лв. за застрахователно обезщетение, но ищцата не е съгласна с така определения размер. Спорният въпрос се свежда до размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение. Ищцата не твърди и не представя доказателства за извършено от нея възстановяване стойността на увреденото имущество.

Съгласно разпоредбата на чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение съобразно нормата на чл.386, ал.2 КЗ „При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.“ Съгласно чл.400, ал.1 и 2 КЗ „За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За възстановителна 4 застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.“ Съдебната практика приема, че размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така Решение №79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. №156/2009г., I т. о./.