Решение № 290 от 20.11.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Ботевград, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20211810101125 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- “*****” АД, гр. София /с предишно наименование “******”/, чрез пълномощника си твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, уредени с договор при Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “******” АД, които обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа, че като доставчик на електрическа енергия е доставял на ответника, с електроснабден имот, находящ се в с. *****, ел.енергия за периода от 20.09.2018 г. до 21.07.2020 г., за което са издадени отделни фактури, с посочени конкретно дължими суми в тях, а именно: 1. Фактура No 251859714 от 20.11.2018 г. на стойност 149.39 лв. за периода 20.09.2018 - 20.10.2018 г.; 2. Фактура No 252564282 от 30.11.2018 г. на стойност 382.55 лв. за периода 21.10.2018 - 20.11.2018 г.; 3. Фактура No 254408591 от 31.12.2018 г. на стойност 86.37 лв. за периода 21.11.2018 - 21.12.2018 г.; 4. Фактура No 255910327 от 31.01.2019 г. на стойност 382.55 лв. за периода 22.12.2018 - 21.01.2019 г.;

5. Фактура No 257687907 от 28.02.2019 г. на стойност 370.3 лв. за периода 22.01.2019 20.02.2019 г.; 6. Фактура No 259335815 от 31.03.2019 г. на стойност 370.30 лв. за периода 21.02.2019-22.03.2019 г.; 7. Фактура No 261071380 от 30.04.2019 г. на стойност 382.75 лв. за периода 23.03.2019 - 22.04.2019 г.; 8. Фактура No 262790103 от 31.05.2019 г. на стойност 358.07 лв. за периода 23.04.2019 - 21.05.2019 г.; 9. Фактура No 264511497 от 30.06.2019 г. на стойност 370.51 лв. за периода 22.05.2019 - 20.06.2019 г.; 10.

Фактура No 265969007 от 31.07.2019 г. на стойност 377.66 лв. за периода 21.06.2019 20.07.2019 г.; 11. Фактура No 267852192 от 31.08.2019г. на стойност 394.06 лв. за периода 21.07.2019 - 20.08.2019 г.; 12. Фактура No 269458326 от 30.09.2019 г. на стойност 381.26 лв. за периода 21.08.2019 - 19.09.2019 г.; 13. Фактура No 272853319 от 30.11.2019 г. на стойност 196.88 лв. за периода 21.10.2019 - 20.11.2019 г.; 14. Фактура 1

No 274586195 от 31.12.2019 г. на стойност 285.68 лв. за периода 21.11.2019 - 20.12.2019 г.; 15. Фактура No 277901209 от 29.02.2020 г. на стойност 193.66 лв. за периода 21.01.2020 - 20.02.2020 г.; 16. Фактура No 279533320 от 31.03.2020 г. на стойност 291.97 лв. за периода 21.02.2020 - 22.03.2020 г.; 17. Фактура No 282976221 от 31.05.2020 г. на стойност 184.28 лв. за периода 23.04.2020 - 22.05.2020 г.; 18. Фактура No 284598940 от 30.06.2020 г. на стойност 254.11 лв. за периода 23.05.2020 - 20.06.2020 г., и 19. Фактура No 286314464 от 31.07.2020 г. на стойност 86.51 лв. за периода 21.06.2020 - 21.07.2020 г.

Поддържа, че задълженията по различните фактури са изискуеми, като съгласно Общите условия абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел. енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането му вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Твърди, че от страна на ответника не е постъпило плащане на задълженията му по издадените фактури. Сочи, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК съдът е образувал гр. д.

No 193/2021 г. Предвид подаденото от длъжника възражение срещу заповедта, ищецът предявява иска за установяване на вземането си по нея. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 5498.86 лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 20.09.2018 г. до 21.07.2020 г., както и сумата 749.21 лв., представляваща лихва за забава, считано от 18.12.2018 г. до 19.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът- Р. Н. М. от с. Трудовец, общ. Ботевград в депозиран по реда на чл.

131 от ГПК писмен отговор оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че в исковия период 20.09.2018 г. до 21.07.2020 г. не е бил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и не е имал качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, което да обоснове задължение за него за заплащане на използваната електрическа енергия, доставена до имота в този период. Твърди, че имотът, който е бил снабден с ел.енергия от страна на това дружество, е бил собственост на неговия баща Недко Петков М., починал на 08.09.2020 г., който до смъртта си живеел в този имот. Сочи, че след неговата смърт и до настоящия момент не е и ползвател на имота, тъй като живее със семейството си в с. Трудовец. Излага, че след смъртта на баща му започвали да идват неоправдано високи сметки за уж консумирана ел.енергия при положение, че имотът не се обитава. На 21.11.2018 г. депозирал в ищцовото дружество жалба относно завишени суми по фактури за ел. енергия и на 28.12.2018 г. подписали Споразумителен протокол No 0010250265532, с който признал задълженията за периода от 22.08.2018 г. до 20.11.2018 г. в размер на 1 640.09 лв. и се задължил да ги плати на 6 бр. вноски. Твърди, че за периода от 21.11.2018 г. до 21.12.2018 г. заплатил за потребена ел. енергия 300 лв. по Фактура No 2544085591 от 31.12.2018 г., за периода от 27.12.2018 г. до 28.02.2019 г. заплатил за потребена ел. енергия сумата от 268 лв. по Фактура No 23900095791 от 27.12.2018 г., по Фактура No 239900095791 от 27.12.2018 г. заплатил сумата в размер на 268 лв. и по Фактура No 239900095791 от 27.12.2018 г. сумата в размер на 268 лв. Сочи, че сумите по представените с исковата молба фактури за потребена ел.енергия са изчислени съгласно чл. 26, ал. 2 от ОУ на ЧЕЗ “Разпределение България” АД - при липса на достъп до електромера, въпреки че такъв достъп до средството за техническа измерване представители на ищеца са имали постоянно, но същите не са изпълнявали 2 своите задължения по отчитане на потребената електрическа енергия. Поддържа, че ищецът не е представил констативен протокол за неосигурен достъп до имота на ищеца, в който се намирало СТИ. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 193/2021 г. по описа на БРС, по заявление на ищеца от 02.02.2021 г., подадено по поща с клеймо от 29.01.2021 г. съдът е издал заповед No 260615/03.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Р. Н. М.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото суматаглавница от 5498.86 лв., представляваща задължение за ползвана електрическа енергия за периода от 20.09.2018 г. до 21.07.2020 г., с адрес на електроснабдения имот: с.

Литаково, ул. ***** No 13; сумата от 749.21 лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.12.2018 г. до 19.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 124.96 лв. за направени разноски за платена държавна такса и 67.00 лв. за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

От представеното по делото заверено копие на Справка за консумация на клиенти на “******” АД за задължения на ответника, с клиентски No 310242991247, се установява, че ответникът е регистриран като потребител на ел. енергия по партида със сметка No 310242991247 за доставка на електрическа енергия за обект 6010735367, намиращ се на адрес: с. Литаково, ул. ***** No 13. Видно от счетоводната справка за задълженията на този потребител, в нея е посочена общо дължима сума в размер на 6650.42 лв., представляваща сбор на задълженията по описаните в справката фактури.

Представени са и заверени копия на 19 бр. фактури, издадени на името на ответника за клиентски номер 310242991247 за консумирана електрическа енергия, както следва: 1. Фактура No 251859714/20.11.2018 г. за периода 20.09.2018 - 20.10.2018 г. на стойност 382.55 лв.; 2. Фактура No 252564282/30.11.2018 г. за периода 21.10.2018 20.11.2018 г. на стойност 382.55 лв.; 3. Фактура No 254408591/31.12.2018 г. за периода 21.11.2018 - 21.12.2018 г. на стойност 382.55 лв.; 4. Фактура No 255910327/31.01.2019 г. за периода 22.12.2018 - 21.01.2019 г. на стойност 382.55 лв.; 5. Фактура No 257687907/28.02.2019 г. за периода 22.01.2019 - 20.02.2019 г. на стойност 370.30 лв.; 6.

Фактура No 259335815/31.03.2019 г. за периода 21.02.2019 - 22.03.2019 г. на стойност 370.30 лв.; 7. Фактура No 261071380/30.04.2019 г. за периода 23.03.2019 - 22.04.2019 г. на стойност 382.75 лв.; 8. Фактура No 262790103/31.05.2019 г. за периода 23.04.2019 21.05.2019 г. на стойност 358.07 лв.; 9. Фактура No 264511497/30.06.2019 г. за периода 22.05.2019 - 20.06.2019 г. на стойност 370.51 лв.; 10. Фактура No 265969007/31.07.2019 г. за периода 21.06.2019 - 20.07.2019 г. на стойност 377.66 лв.; 11. Фактура No 267852192/31.08.2019 г. за периода 21.07.2019 - 20.08.2019 г. на стойност 394.06 лв.; 12.

Фактура No 269458326/30.09.2019 г. за периода 21.08.2019 - 19.09.2019 г. на стойност 381.26 лв.; 13. Фактура No 272853319/30.11.2019 г. за периода 21.10.2019 - 20.11.2019 г.

3 на стойност 196.88 лв.; 14. Фактура No 274586195/31.12.2019 г. за периода 21.11.2019 20.12.2019 г. на стойност 285.68 лв.; 15. Фактура No 277901209/29.02.2020 г. за периода 21.01.2020 - 20.02.2020 г. на стойност 193.66 лв.; 16. Фактура No 279533320/31.03.2020 г. за периода 21.02.2020 - 22.03.2020 г. на стойност 291.97 лв.; 17. Фактура No 282976221/31.05.2020 г. за периода 23.04.2020 - 22.05.2020 г. на стойност 184.28 лв.; 18.

Фактура No 284598940/30.06.2020 г. за периода 23.05.2020 - 20.06.2020 г. на стойност 254.11 лв. и 19. Фактура No 286314464/31.07.2020 г. за периода 21.06.2020 - 21.07.2020 г. на стойност 86.51 лв. Видно от посочените фактури, в първите 17 бр. е посочено, че отразените показания са изчислени съгласно ОУ на “*****” АД, поради липса на достъп до електромера, а в последните две фактури не се съдържа такова отбелязване.

Видно от заверено копие на Споразумителен протокол от 28.12.2018 г., между “*****” АД и ответника ***** е сключено споразумение, по силата на което страните са постигнали съгласие за това, че ответникът, в качеството му на потребител, признава задълженията за периода 22.08.2018 г. до 20.11.2018 г. за консумирана и незаплатена електрическа енергия по клиентски номер 310242991247 в размер на 1640.09 лв. – главница и дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане, като потребителят се е задължил да заплати дължимата главница на 6 бр. месечни вноски по посочен в споразумението погасителен план, първите 5 от които в размер от по 268.00 лв. и шестата вноска в размер на 300.09 лв., всички посочени като протокол No 239900095791, в периода от 28.12.2018 г. до 28.05.2019 г., както и дължимата към датата на сключване на споразумителния протокол лихва за просрочие върху главницата заедно с първата погасителна вноска от погасителния план. Съгласно чл. 5.1 от споразумителния протокол, споразумението между страните се счита прекратено в случай, че потребителят е изпаднал в забава на плащане на месечни вноски по погасителния план.

Видно от заверено копие на разписка от Изипей от 07.03.2019 г., на посочената дата ответникът е платил по сметка на ****** АД сумата от 300.00 лв. за частично плащане по фактура No 254408591/31.12.2018 г. на стойност 382.55 лв. и 3.82 лв. неустойка.