Решение № 1534 от 05.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1534 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330101477 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 2 от Кодекса на труда.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. А. Й., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. П., ул. „**********“ № *** - чрез адвокат Б. А. П., АК - гр.

П., ул. „**********“ № **** против Община Съединение, ул. „Шести септември“ № 13, представлявана от кмета Г. Р., за признаване за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № ********* г. на Кмета на община Съединение Г. Р., с която й е наложено дисциплинарно наказание „***********“ и трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от ******** г., и за неговата отмяна. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата работила по трудов договор с Община Съединение, с място на работа с. Ц., Община Съединение, на длъжност ******************* в Община Съединение. На **** г. й била връчена заповед № ******** г., с която трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда дисциплинарно уволнение. Заповедта била отменена със съдебно решение № *********** г. на Районен съд-гр. П., І гр.с., гр.д. № ******** г. На ********* г. била възстановена на работа.

На ******** г. й била връчена отново заповед № ******* г., с която й било наложено дисциплинарно наказание „********“ и трудовото правоотношение отново било прекратено, 1 считано от ******** г. Счита тази заповед за неправилна и незаконосъобразна, поради което я обжалва в предвидения от закона срок.

Категорично оспорва изложеното в атакуваната заповед. Никога не е извършвала нарушения на трудовата дисциплина. Винаги съвестно и точно е изпълнявала служебните си задължения. Излизанията й извън кабинета са свързани винаги със служебни ангажименти, никога с лични такива.

По отношение на изложеното в уволнителната заповед за първото т.нар. нарушение излага следните съображения:

На ********* ч. била в пощата да получи пенсията на И. С. и я занесла до дома й. Върнала се в кметството в 13 ч.

По отношение на изложеното в уволнителната заповед за второто т.нар. нарушение излага следните съображения:

На ********* - в посочения часови диапазон при нея в кабинета била Х. М., която се интересувала дали има вече на разположение електронен подпис във връзка с издаването на документ.

По отношение на изложеното в уволнителната заповед за третото т.нар. нарушение излага следните съображения:

В посочения часови диапазон била в пощата.

По отношение на изложеното в уволнителната заповед, за четвъртото, петото и шестото т. нар. нарушения, излага следните съображения:

На ********* г. в посочените часови диапазони получила и занесла до дома й храната на Н., живуща на бул. „******“ № ***, с. Ц., а така също ходила до пощата, когато са пуснати 2 бр. писма. Понякога се налага да слезе няколко пъти до пощата, защото има чакащи и не е удобно да изчаква цялата опашка, поради което се връща и слиза пак.

По отношение на изложеното в уволнителната заповед за седмото т.нар. нарушение излага следните съображения:

На ********* г. в 12.10 ч. отново при нея в кабинета била Х. М. с изложения по-горе проблем.

По отношение на изложеното в уволнителната заповед за осмото и деветото т.нар. нарушение, излага следните съображения:

Била в гр. С. Следвало да се занесе смъртен акт. Срещнала се и с кмета г-н Р. Получила стикери от данъчната служба, които били необходими за дейността на кметството в Ц.

Върнала се към 13,30 ч.

По отношение на изложеното в уволнителната заповед за десетото т.нар. нарушение, излага следните съображения:

В 14 ч. била в пощата.

По отношение на изложеното в уволнителната заповед за единадесетото т.нар. нарушение, 2 излага следните съображения:

Била в пощата и носила храната на Н.

В кметството в с. Ц., където е нейното място на работа, единствената административна длъжност е тази, която тя заемала до датата на уволнението, и длъжността на кмета. Всички други длъжности са помощни длъжностни. В нейните правомощия влиза не само чисто административната работа, но се занимава и с друга работа, която изисква да излезе за малко време от кабинета - отИ.е до пощата, взимане и разнасяне на топъл обяд на трудно подвижни хора, получаване и носене до дома на пенсия на възрастни и трудно подвижни хора и др. Следва да се отбележи, че ходенето до пощата се извършва всеки ден поне по два пъти; всеки ден се извършва и вземането и носенето на топъл обяд до възрастни хора.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да отмени Заповед № ************ г., с която на ищцата й е наложено наказание дисциплинарно уволнение, както и да бъде възстановена на работата, която заемала преди уволнението, а именно:

************** в Община Съединение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Излага се, че извършеното от Кмета на Община Съединение с негова Заповед № ********* г. прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразно и правилно.

Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана, в нея е проследено възникването на правоотношението, както и фактите, които са от значение за прекратяването му, на посоченото в заповедта правно и фактическо основание. Обективно са установени цитираните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата. Същите правилно са преценени като „системни“ по смисъла на КТ и правилно са обосновали налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“.

Неоснователни са доводите в исковата молба, въз основа на които ищцата претендира да не е налице основание провиненията й да се третират като нарушение на трудовата дисциплина.

Описаното от ищцата нейно действие на ******** г., дори и да било реално осъществено от нея, не попада в кръга на служебните й задължения, поради което не оправдава отсъствието й от работното й място в посочения в заповедта часови диапазон.

Твърдението й за присъствието й на работното място на ********* г. не отговаря на истината и ще бъде установено със свидетелски показания.

Престоят на ищцата в пощата, дори и да се окажел обективен факт, не оправдавал отсъствието й от работа в посочения в уволнителната заповед трети времеви период.

Същото се отнасяло и до десетото и единадесетото нарушение, посочено в заповедта.

Същото се отнасяло и до обясненията й за причините за отсъствие в четвъртия, петия и шестия посочен в заповедта часови диапазон.

3

Обясненията за седмото нарушение също не отговаряли на истината.

Посочените от ищцата причини да не е на работното си място в осмия и деветия часови диапазони също не оправдавали отсъствието й от работа. Не оправдавали отсъствието й от работа и обясненията, дадени за единадесетото нарушение.

Всички дадени с исковата молба обяснения били заявени като защитна теза едва в исковата молба. Същите не кореспондирали с обясненията, дадени от ищцата по реда на чл. 193 от КТ, поради което очевидно били допълнително модулирани за целите само на съдебното производство. Дадените пред работодателя обяснения очевидно били плод на самостоятелни изявления от страна на ищцата, които явно стояли по-близко до обективната истина, в сравнение с тези, съдържащи се в отговора на исковата молба, които очевидно вече били съответно модифицирани в резултат от намесата на процесуалния й представител. Нито едните обаче, нито другите,били годни да оправдаят ищцата за установените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, които пък от своя страна надлежно обосновавали налагането на дисциплинарното наказание.

В уволнителната заповед правилно било установено, че със сключения трудов договор и подписаната от служителката длъжностна характеристика, на същата било възложено изпълнението на функции, свързани с предоставянето на административни услуги на гражданите в областта на гражданското и семейно състояние на физическите лица, администриране и плащане на местни данъци и такси и др. Служителката осъществявала трудовите си функции с място на работа - с. Ц., в обособено работно място в сградата на кметство с. Ц. - помещение, оборудвано с необходимите за целта технически средства.

Трудовите си функции служителката следвало да осъществява в рамките на утвърденото работно време на кметството - от 8,30 часа до 17,00 часа, с регламентирана почивка от 30 минути в рамките от 12,30 часа до 13,00 часа. Работното време и почивките на кметствата били утвърдени с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред и безопасните условия на труд в Община С., утвърдени със Заповед № ************* г. на Кмета на Община С.

Съгласно длъжностната й характеристика /Раздел VI.2. ПЛАНИРАНЕ/, служителката била длъжна да планира работата си, като спазва сроковете за изпълнение, правилата на вътрешната нормативна уредба и законовите постановки. Според изискванията на Раздел Х.4. от длъжностната характеристика, служителката била длъжна да познава и прилага вътрешната нормативна уредба, част от която е и цитираният по-горе Правилник, регламентиращ работното време и почивките в кметството. Работното време и почивките са регламентирани и с повелителни норми на Кодекса на труда, като с Правилника за вътрешния трудов ред само са допълнително конкретизирани като времеви период, в който се прилагат. С оглед на това, счита, за напълно неоснователно възражението на служителката, че не знаела кога е обедната й почивка, още повече като се имало предвид, че работи на тази длъжност почти 4 години.

Установеното пред работодателя поведение на служителката разкривало хипотеза на нарушение на трудовата дисциплина, регламентирано в разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 4 от КТ, тъй като представлявало форма на системно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на КТ, според който нормативен текст „Системни нарушения на трудовата дисциплина“ са три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани - когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред. Всяко едно от описаните погоре действия на служителката представлявало нарушение на трудовата дисциплина, всички те били не по-малко от три, извършени били за период, по-кратък от една година и за нито едно от тях не било налагано дисциплинарно наказание.

Така установена, хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, предвиждала налагане на дисциплинарно наказание „*******“, без да е необходимо да се преценява тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ изисквала единствено установяването на формалното извършване на нарушения на трудовата дисциплина, които да са в хипотезата на „системност“ по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на КТ, поради което, при констатиране на извършени такива нарушения в условията на системност, възниквало основание за налагане на дисциплинарно наказание „*********“ и в резултат от това - за ***************.

Спазена била процедурата по чл. 193 от КТ, като на ищцата е предоставена възможност в разумен срок даде писмени обяснения по случая, а последните са надлежно обсъдени и коментирани в уволнителната заповед.

Въз основа на извършения обстоен анализ на ситуацията, работодателят е изградил законосъобразен краен извод за грубо нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата, което валидно е обосновало прекратяване на трудовото й правоотношение с дисциплинарно уволнение. Всичко това се доказва от безпротиворечивото съдържание на приобщените по уволнителната преписка писмени доказателства, които прилага и по настоящото дело, за пълнота на изложението.