Протокол № 1012 от 27.06.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1012 гр. Варна, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря М. Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500036 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Въззивницата Е. Г. Д., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се явява лично, представлява се от адв.С. Д., назначена за особен представител по реда на Закона за правната помощ и чл. 94 ГПК.

Въззиваемият К. Д. Д. , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв.И. В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Контролиращата страна Дирекция “С.П.” – Варна , редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не изпращат представител.

Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, се явява лично.

АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.В.: Не са налице процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на 1 делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва писмо с вх.№16051 от 24.06.2024г. от ОД на МВР – гр.Варна, в уверение на това, че в информационната база данни на МВР няма регистрирани влизания и излизания през границите на РБългария на Е. Г. Д. за периода 01.01.2023 г. до 12.06.2024 г.

АДВ.В.: Не възразявам да се приеме. Отдолу е отбелязано от Гранична полиция, че след 01.01.2007 г. данните в системата са непълни.

АДВ.Д.: Моля да бъде прието.

СЪДЪТ намира постъпилата информация за относима и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писмо с вх.

№16051 от 24.06.2024г. от ОД на МВР – гр.Варна изпратено във връзка с изготвено в предходно съдебно заседание съдебно удостоверение на адв.В..

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице Р. Г. по депозираното заключение с вх.№13129/23.05.2024г. по допуснатата съдебно – психологична експертиза след снемане на неговата самоличност:

Р. С. Г. , 71г., българка, бълг.гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение.

Предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам така 2 даденото от мен заключение.

АДВ.Д.: Запознати сме със заключението, което сте направили. Имам един въпрос, Вие сте психолог. Този въпрос може би е принципен. Когато едно дете е на три години, защото горе – долу толкова са били, четири годишни са били децата, когато са изведени от приемните семейства и сега са на 6години -7години, може ли едно дете да помни на три години родител, ако примерно не го вижда или не му се говори за него?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Едно дете на три години или след три години има една вече оформена памет и може да има спомени от различни лица, предмети, ситуации и т.н. Да, на децата така или иначе по някакъв начин им е говорено и аз съм го отбелязала този начин, защото децата се интересуват, задават въпроси и т.н. Така, че това, което те помнят и това, което имат като привнесени някакви спомени, то се обработва от тях. Как се обработва аз също съм го отбелязала.

АДВ.Д.: Въпросът ми беше свързан с част от Вашето заключение, в което Вие казвате накрая, че ако има контакти между децата и майката, тогава биха могли отношенията да бъдат малко по – топли. В тази връзка Ви го зададох и при условие, че майката не може да контактува с децата, каква възможност тези деца да свикнат с нея, т.к. на края, на последния въпрос вещото лице отговаря, че макар и неосъзнато те имат връзка с тяхната биологична майка. Тази връзка, задавам въпроса, като психолог как вижда осъществяването на тази връзка? Може ли да изобщо има прогрес и развитие тази връзка, защото така казва вещото лице. Ако не се виждат, дали може да има някакво развитие, за да могат децата да контактуват с биологичната си майка, в този смисъл зададох въпроса.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Въпросът е в този смисъл: как биха могли да контактуват децата с майка си, т.к. в момента те нямат връзка с нея, така ли е?

Това ли е въпроса Ви?

АДВ.Д.: Да. Не им се осигурява, те са много малки.

СЪДЪТ дава възможност на вещото лице Г. да отговори на следния въпрос: Как би се отразило на отношенията на децата с биологичната им майка ситуация, при която те не могат да общуват с нея?

3

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Тази ситуация аз съм писала как се е отразила.

Така или иначе децата вътрешно в себе си чувстват дискомфорт и имат едно усещане на отхвърленост, на нежеланост, което им създава чувство на една вътрешна тревожност, на една тъга, едно неразположение. И в крайна сметка в своите проекции те това го отразяват, въпреки че през цялото време казват, че там се чувстват, че са добре, комфортно в това семейство, новото. Майка им А., която така наричат, баща ми така, но вътрешно в себе си те не се чувстват напълно доволни, щастливи и чувството на отхвърленост. Това е нещо много сериозно, като дефицит.

Въпрос на Съда към вещото лице Г.: Ако те имат възможност да се виждат редовно с биологичната си майка, това по – скоро позитивно ли би било за тях?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Много е трудно, малко е хипотетично, но така или иначе те трябва да имат контакт с биологичната майка. Този контакт, тази връзка, тя не е създадена поначало. Емоционална, доверителна връзка не е създадена и тук има един момент много сериозен, че на майката има една такава нагласа към по - голямото дете А. и смята, че то не е от него. Аз съм го описала това и това всъщност създава едни пречки по – нататък и от нейна страна за осъществяването на един добър конструктивен контакт с това дете, но така или иначе трябва да се опита. Така или иначе трябва да опита да има налични контакти, за да може да се тушира това вътрешно усещане.

АДВ.Д.: Ако евентуално обаче, това не може да се осъществи Вие като психолог как виждате развитието на децата? По една или друга причина майката е жива, но не може да се осъществява контакта, то и сега не може да се осъществява, какъв резултат в бъдеще би имало това, ако не може, защото Вие казахте, че има тревожност, те са много малки, в едно бъдеще, следващите 5-6 години?

АДВ.В.: Моля да отхвърлите въпроса. Това е един хипотетичен въпрос.

Ситуация няма реална такава. Беше направен нов опит, ще разкажа след като се приключи с експертизата за среща.

СЪДЪТ по възраженията и поставения въпрос намира, че отговор на 4 същият беше даден малко по-рано в днешно съдебно заседание. Отделно данни за същия отговор се съдържат и в самото заключение. Поради което отклонява така зададения последен въпрос от адв.Д..

АДВ.Д.: Други въпроси нямам.

АДВ.В.: Написали сте, че във вашето изследване, че децата се чувстват тъжни, усещат липсата на майката си. Така е записано „чувстват се тъжни, усещат липсата“. От кое от изследванията направихте този извод, т.к. доста са специализирани? Там сте описали няколко изследвания.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Аз съм отбелязала, в последната методика на „тематично аперцептивния тест“, когато се правят проекции, те най-добре показват състоянието. Това, което е вътре и се преживява в децата, но не се изнася навън. Изнася се само, когато има ситуация, т.е. подадени са съответни стимулни материали, на които те правят проекции и там се отчита това тяхно настроение и аз това съм го отбелязала, съм го цитирала.

АДВ.В.: Тъй като в едното изследване, в което те раздават парче торта, те дават на баща си, на майка си А.. В другото изследване те виждат, когато имат трудна ситуация да ги изведе баща им, майка им А., т.е. те пак са свързани, за това не мога да разбера от къде направихте този извод?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Аз съм го написала, даже и в „Методика на Морган и Мърей“ – „Едно дете стои на вратичката …“, сега не искам „и гледа на камерата да се снима. Не е щастливо. Нещо разсърдено е или искаше…“ еди какво си. Така, че тези неща съм ги описала и съм ги цитирала.

Този извод е резултат от съвкупния анализ на тестовете и „тематично аперцептивния тест на Морган и Мърей“ в детски вариант, както и от професионалното му анализиране от мен.

АДВ.В.: Моля да ми обясните, в отговора на първи въпрос сте записали „сравнително комфортно се чувстват“, все пак вие сте дали описание в цялото изследване, в т.5 сте записали, че те все пак въпреки всичко се чувстват комфортно. Какво сте имали предвид под това „сравнително комфортно“?

5

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Точно това съм имала предвид – да, те се чувстват комфортно, но вътрешно в тях има една такава тревожност, тъга, която съм описала, и която тя не дава възможност за абсолютен комфорт изцяло, и вътрешно и външно.

АДВ.В.: Виждате ли такава възможност срещите, особено първоначално да се осъществяват в ЦОП, на майката с децата в присъствието на социален работник и на психолог?

СЪДЪТ преформулира въпроса към вещото лице така: Необходимо и полезно ли е според Вас първоначалните контакти на децата с майката да се осъществяват в протективна среда, евентуално и в присъствието на специалист, който да съдейства за контакт, или считате, че това няма да даде отражение?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Първото, което искам да кажа, аз считам, че първоначално майката и бащата трябва да бъдат подготвени за това, защото бащата казва „всичко е ок, просто не искам Е. да ми пречи“ и така нататък.

Трябва да бъдат подготвени, трябва бъдат консултирани за това, че тя е така или иначе тяхната биологична майка и те имат потребност. Когато те вече са консултирани, и когато това могат да го осмислят и осъзнаят, тогава вече е необходимо първоначално една протективна среда, а по – нататък тази протективна среда трябва да отпадне и майката да остане насаме с децата.

АДВ.В.: От 2022г. досега бяха правени, Вие знаете за два опита, ще запозная съда и с трети. Два опита поне, за които Вие знаете за срещи, при които децата бяха подготвени, отиваха и се обаждаше Е., че среща няма да има. Въпросът е следния: дали това всъщност не подпомага това чувства у децата, че са изоставени, дали това поведение на майката, не довежда до това чувство у децата?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Всичко повлиява на децата, не само това, всичко повлиява на децата. Аз казах и някой привнесени спомени, опитите на бащата и неговата съпруга да разговорят по този въпрос, усещането, което се долавя.

Всичко това спомага и повлиява отношението на децата към майката.